Черепишката сабя е в десницата на Ботев до последния му дъх

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

/публикация VII от Цикъла „Революцията – триумфална врата за всеки народ”/

Житейският край на легендарния войвода Христо Ботев вече 141 години е забулен в мъгла от неизвестности и недоказани предположения. Остри полемики са се опитвали да извадят през годините истината по този въпрос на светло. Една от тях е и полемиката около неговия боен символ – личната му сабя. Ако трябва да разчетем правилно фактологията, то версиите за истинската сабя, която е държала десницата на Войводата в последните му часове, сe преплитат и всяка от тях не без основание почива на реални факти, потвърждавани, отхвърляни или отричани. Колко саби е имал Христо Ботев от стъпването на Козлодуйския бряг до Вола и коя от тях е последната? В тези три отчаяно решителни дни от 17-ти до 20-ти май 1876 г. Ботев е държал последователно в десницата си две саби.

Първата сабя


РЕКЛАМА:

***

 „Не ми давайте тия дни да нося ни бастун, ни пардесю, защото много забравям” – заръчал на домашните си поетът. А летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов ще допълни картината: Страшна била деятелността на нашия войвода, когато наближили да тръгват. Той ходел деня и нощя, ту пушки и припаси да откупува и приготовлява, ту момчета да настанява и упътва”. На пленения параход легендарният войвода, „извънредно красив и бляскав във военно генералското си облекло”, предупреждава капитана Дагоберт Енглендер: Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан”. Никола Кючуков дава нагледна представа за сабята на войводата, пояснявайки: „тя била окачена на сърмен колан и шарф от зелен атлаз, през рамо спуснат над сабята”.

През 1925 г. други двама изследователи, проф. Беньо Цонев и Данаил Кацев-Бурски, все в търсене на истината за Ботевата сабя, акостират при Петко Кръчмаря в Букурещ, родом от Калофер. Той ги уверява, че по думите на неговия баща сабята на Христо Ботев била с инкрустации. На връщане Кацев-Бурски се среща с Никола Обретенов, който допълва: “Вярното е, че Ботев е имал две сабли. Първата, която получи от Димитър Икономов – уредника на четата, заедно с бинокъл и паласка за карта, както и калпак, каквито имаше самият Икономов, имаше надпис малко по-долу от ръкохватката. Надписът беше направен от пиринч. От едната страна, лявата, името на Ботев, а от другата – датата на тръгване на четата за България. Сабята беше черкезка, съвсем нова… Доколкото си спомням, надписа прави един куюмджия в Гюргево към 11 май, името… Георги Сърмаджията от Карлово.” Тази сабя Ботев преметнал през рамото си, когато да завладее кораба “Радецки”, и я извадил като дал заповедта на момчетата и с гола сабя говорил с капитана на парахода. Тази сабя с надписа Ботев носи по време на похода от Козлодуй до Милин камък гонен и от турските потери. Същите сведения се препотвърждават и от ген. Кирил Ботев, роден брат на войводата: “Яви се четник с изричното поръчение да му дам сабята си за войводата, заради това, че изгубил своята”.

Странна е обаче одисеята на изгубената първа “ритуална” Ботева сабя. През 1900 г. по повод на Радославовия десятък недоволното турско население от Делиормана в Шабла и Дуранкулак се възпротивява и на терен се изпраща редовна българска войска, чиято цел е да ги усмири и изземе оръжието им.

 

Цялата статия е публикувана в брой 116 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!