Биология 

Коя от големите котки има най-малък мозък?

Сравнявайки черепите на седемдесет и пет диви котки, учените достигат до извода, че еволюцията на гепардите и лъвовете е повлияна от различни фактори в сравнение с тази на приматите. Шарлин Сакаи, професор по психология и невробиология в Мичиганския щатски университет, провежда изследване, по време на което се измерва обема на мозъка при тринадесет вида диви котки. Смята се, че човекът се сдобива с голям мозък заради това, че в процеса на неговото еволюционно развитие важна роля изиграва нуждата от общуване с представители на собствения вид. Малко се знае обаче какви…

Read More
Биология Личности 

Ловецът на крокодили: „Дори и аз се страхувам“

Автор: Лаура Сани На 4-ти септември се навършиха 11 години от раздялата ни с популярния Стив Ъруин. Познат със своята страст към опасните влечуги, той вълнуваше публиката с чувството си за хумор и безстрашие. Докато снимал поредния си документален филм във водите на Големия бариерен риф, озаглавен „Най-смъртоносните в океана“, той бил пронизан няколко пъти в областта на гърдите от скат. Размерите на рибата нападател били внушителни – 240 см на широчина. След като новината беше потвърдена, учените не можеха да повярват. На базата на щателни изследвания няма индикация, че…

Read More
Биология 

Може ли да се одомашни лъв?

Минаха почти четиридесет години от смъртта на лъва, живял при семейство Берберови. Наричали са го Кинг и тъкмо той се е снимал във филма „Невероятните приключения на италианците в Русия” (1974 г.). По-възрастните поколения си спомнят добре тази история: семейство в Баку приютява изоставено от майка си лъвче, полага грижи за него, правят му масаж на лапите, които то не е можело да движи. Към животинчето безмерна любов изпитват главата на семейството архитект Лев Лвович Берберов, жена му и двете му деца Ева и Роман. Всички помнят и завършека на…

Read More
Биология 

Руски учени създадоха почва, в която дърветата растат по-бързо

Учените от Сибирския федерален университет в Красноярск създадоха повърхностен почвен слой, който позволява два пъти по-бързо израстване на дърветата и провеждане на рекултивация. Този биомат ще позволи значително опростяване и ускоряване на процеса на рекултивация на техногенно нарушени земи, включително и в северните територии, където биологичният етап на този процес е силно затруднен поради голямата отдалеченост и труднодостъпност на обектите, суровите климатични условия и хидротермичния режим на почвите. Според разработчиците биоматът се разлага напълно за 4-5 години, а продуктите от неговото разлагане осигуряват развитието на растенията. „Килим” от биомат може…

Read More
Биология Земя 

Руските учени откриха следи от глобалното затопляне в тибетските кедри

Според руски климатолози годишните пръстени на тибетските кедри показват, че глобалното затопляне е започнало да влияе върху екосистемите в тази част на Китай още в началото на 80-те години, се казва в публикация на Руския научен фонд. „Съвременните начини за оценка на влиянието на климата върху растителността са несъвършени. Сателитните дистанционни наблюдения обхващат едва последните 35 години. За да бъдат разрешени противоречията е необходим набор от наземни данни за по-дълъг период”, отбелязва Владимир Шишов, климатолог от Сибирския федерален университет в Красноярск. За подобен индикатор идеално подхождат годишните пръстени на дърветата, които…

Read More
Биология 

Умни ли са октоподите?

През 2014 година един от октоподите на Рой Калдуел изчезнал. Калдуел, професор по интегративна биология в Калифорнийския университет „Бъркли“, държал рифовите октоподи (Abdopus aculeatus), събрани заедно с неговия екип на о-в Lizard в Австралия, в отделни запечатани аквариуми. Озадачен, той надникнал в резервоара на женския октопод и намерил сперматофори – капсули, съдържащи сперма от октопод, плаващи във водата. Поглеждайки по-отблизо, той видял мъжки октопод, заровен в чакъла. Единственият начин, по който мъжкият октопод би могъл да се озове в женския аквариум според Калдуел, е той да се е промъкнал през…

Read More
100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Елица Попова: Обичта към животните като професия

Бихте ли се представили на нашите читатели? Казвам се Елица Попова, доктор по зоология на гръбначните животни, като обект на научния ми интерес са по-специално бозайниците. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Наскоро завърших докторантурата си към катедрата по Зоология и антропология на Биологическия факултет към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? Винаги, още от най-ранна детска възраст, съм обичала животните – игрите пред блока неизменно включваха кварталните кучета, котки, гълъби и дори… охлюви,…

Read More
100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Недялка Аценова: Исках да стана астроном

Бихте ли се представили на нашите читатели? Здравейте, казвам се Недялка Аценова. Завършила съм Молекулярна биология в Пловдивския университет и работя като старши експерт биолог (микробиолог). Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Работя в Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” в секция „Микробиология на почвата”. Секцията се занимава с изследване на микроорганизмите в почвата чрез микробиологични и биохимични методи. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? Баща ми ме запали по науката – говореше ми за…

Read More
Tropidogyne pentaptera. Вкаменено цвете на 100 милиона години, идентифицирано и наименувано от изследователите на OSU Джордж Пойнар-младши и Кентън Чембърс. Credit: Image courtesy of George Poinar Jr., Oregon State University Биология Палеонтология 

Седем цели екземпляра от цвете на 100 милиона години

Тиранозавър Рекс си проправя път през борова гора и вероятно откъсва цветя, които 100 милиона години по-късно ще бъдат идентифицирани в своята фосилизирана форма като нов вид. Джордж Пойнър-младши, почетен професор в Oregon State University (OSU), заявява, че това е първият път, в който седем цели цвята на тази възраст са били описани и докладвани в едно проучване. Цветовете варират от 3,4 до 5 мм в диаметър, което налага изучаване под микроскоп. Пойнър и неговият сътрудник Кентън Чеймбърс, почетен професор в Колежа по аграрни науки към OSU, назовават откритието Tropidogyne…

Read More
Биология 

Змиите, обитаващи морета, които имат пряк достъп до градове, променят цвета си

Не е обичайно хора и змии да плуват в едни и същи води. Повечето пълзящи същества, сред които има много отровни, предпочитат отдалечени местности, пък и хората не си търсят белята, бидейки в близост до тях. Изключение правят така наречените „костенуроглави“ морски змии (Emydocephalus annulatus). Те обитават соленоводни басейни, непосредствено до големи градове като столицата на френската отвъдморска територия Нова Каледония Нумеа, разположена на тихоокеанския бряг. Нямат дълги отровни зъби или силна отрова като някои други водни змии. Хранят се предимно с хайвер. Това, че са сравнително безопасни и се…

Read More

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close