Вие сте тук
Снимка: olympicbg.org Наука Химия 

Млад учен-химик от БАН ще участва на традиционната среща на Нобеловите лауреати в Линдау

67-та среща на Нобеловите лауреати, посветена на химията, ще се проведе от 25 до 30 юни 2017 г., в Линдау, Германия. Българската академия на науките получи покана да представи до 5 номинации на млади учени, занимаващи се с химия, които да участват на срещата с Нобеловите лауреати. След проведени процедури за подбор в Академията и след допълнителна селекция от страна на комисия, назначена от Съвета в Линдау, доктор Цветан Захариев от Института по обща и неорганична химия – БАН беше одобрен за участие. Това първо участие на млад учен-химик от…

Прочети още
Общи Химия 

Връчване на наградите „За изявен млад учен в областта на органичната химия“ на името на акад. Иван Юхновски

Наградите „За изявен млад учен в областта на органичната химия“ на името на акад. Иван Юхновски бяха връчени за първи път на 9 юни 2017 г. на Празника на Химикотехнологичния и металургичен университет – София. Наградата е учредена от Академичния съвет на Химикотехнологичния и металургичен университет – София и Съюза на химиците в България, с финансовата подкрепа на акад. Иван Юхновски. Първият носител на наградата е гл. ас. д-р Станислава Йорданова от Катедра „Органична химия и фармакогнозия“ към Факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски“. Наградата от…

Прочети още
Личности Общи Химия 

100 години от рождението на aкадемик Богдан Куртев (16.06.1917 г. – 03.12.1995 г.)

На 14 юни 2017 г. от 14:00 часа в Големия салон на БАН ще се проведе научна сесия по повод 100-годишнината от рождението на акад. Богдан Куртев, отдаден учен, учител на поколения химици и първи директор на Института по органична химия с Център по фитохимия – БАН от неговото създаване през 1960 г. до 1988 г. Развитието на органичната химия в България в годините след 1948 г. е тясно свързано с името на акад. Куртев – с научната си дейност той проправя в българската наука и образование пътя на модерната…

Прочети още
Астронавтът Paolo Nespoli от Европейската космическа агенция отглежда протеинови кристали на Международната космическа станция. Credit: NASA Здраве Космически науки Физика Химия 

Астронавти ще отгледат кристали в Космоса, за да подпомогнат развитието на лекарствата

Кристали, отгледани на Международната космическа станция, могат да бъдат използвани от изследователите на Земята да разработят нови лекарства за борба с болестите. За да проучи това допълнително, НАСА скоро ще проведе серия от изследвания, за да разбере как тези кристали се сформират и как това би могло да ни бъде от полза. Когато разработват нови лекарства, учените често търсят точната форма на протеина, към който трябва да се насочат, а след това инженерно да го променят за лекарството. Това е познато като структурен дизайн на лекарствата. Но за да се…

Прочети още
Наука Общи Химия 

Нобеловият лауреат за химия проф. Дан Шехтман стана „Доктор хонорис кауза“ на БАН

На тържествена церемония в Големия салон на Българската академия на науките Нобеловият лауреат за химия от 2011 г. проф. Дан Шехтман получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на БАН. От името на Управителния съвет на Академията Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски връчи званието на свтовноизвестния учен “за изключителни научни постижения“. Акад. Ревалски представи проф. Дан Шехтман, който през 1982 г. открива съществуването на квазикристали (модели в атомите, които са смятани за невъзможни) и получава Нобелова награда за химия през 2011 г. Откритието на квазикристалите е научна революция, която променя…

Прочети още
Кървави водопади. Credit: National Science Foundation/Peter Rejcek Биология Геология Земя Химия 

Мистериозният път на кървавите водопади в Антарктида най-накрая е разкрит

Когато изследователите на Антарктида за пръв път открили скала, оцветена с кървавочервена вода през 1911 година, те предположили, че цветът идва от оцветени в червено водорасли. Мястото бързо станало известно като Кървавите водопади, въпреки че се оказало, че това не са нито водорасли, нито кръв. Всъщност, Кървавите водопади са резултат от бавно течаща, богата на желязо солена вода, която се окислява при контакт с въздуха, точно като ръждата. Водата е толкова солена, че е по-точно да се опише като саламура. А сега учените най-после са разбрали откъде точно идва тази…

Прочети още
100 лица зад българската наука Интервю Физика Химия 

Интервю с доц. Марин Рогожеров от Института по Органична Химия с Център по Фитохимия, БАН

Доцент Рогожеров, Вие работите от дълги години в БАН, в института по органична химия, в областта на инфрачервените спектралните изследвания. Имате немалко разработки, публикувани у нас и в чужбина. Бихте ли разказали на нашите читатели за основните моменти от професионалния си път? Как сте се ориентирали именно към тази област от науката? Кои събития и личности са оказали решаващо влияние в научното Ви развитие? Любовта към химията и физиката е наследена от баща ми, който имаше подобни интереси. Избрах да уча химия в СУ „Св. Климент Охридски“ с надеждата да…

Прочети още
Физика Химия 

Металният водород може да промени всичко

Веществото има потенциал да направи революция във всичко – от космическите пътувания до електропреносната мрежа. В края на януари двама учени от Харвард успяха да създадат изцяло ново вещество, за което отдавна се смята, че е “Светият Граал” на физиката – метален водород – материал с безпрецедентна сила, който един ден би могъл да изпрати хората в дълбокия Космос. Изследването бе публикувано в списание Science. Учените създали металния водород като върху водородна проба приложили по-голямо налягане от съществуващото в центъра на Земята. Това довело до разпадането ѝ до атомен водород….

Прочети още
Симонколеит - един антропогенен минерал. Credit: RRUFF Геология Земя Химия 

Експлозия от невиждани досега минерали може би отбелязва зората на нова геоложка епоха

Учените са идентифицирали „внезапна експлозия от минерално разнообразие” на повърхността на нашата планета, което не би съществувало, ако не бяха хората, добавяйки тежест в полза на аргумента, че ние живеем в нова геоложка епоха – антропоцен. Ново проучване установи, че невероятният подем на появата на нови минерали по време на Индустриалната революция, е довело до безпрецедентна диверсификация на кристали на Земята, и засенчва дори „кислородната катастрофа” от преди 2,3 млрд. години. “Това е изблик на възникване на нови минерали, който се случва толкова бързо –  главно през последните 200 години,…

Прочети още
Credit: Hysitron Биология Технологии Химия 

Д-р Владимир Баулин: Ерата на нанотехнологиите напомня на първите години от откриването на радиоактивността, що се отнася до познаване на рисковете

Когато радиоактивните материали бяха представени на обществото за пръв път, на учените им отне известно време да разберат рисковете. Същото е вярно днес и за нанотехнологията, според д-р Владимир Баулин, от Университета Rovira i Virgili в Тарагона, Испания, който, заедно с колеги, е показал за първи път как наночастици могат да преминават през биологични – или липидни мембрани, в статия, публикувана в списание Science Advances. Изследването е резултат от спонсорирания от ЕС SNAL (Smart Nano-objects for Alteration of Lipid bilayers) проект, който Вие ръководите. Може ли да обясните какво наблюдавахте?…

Прочети още

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close