Вие сте тук
Credit: Adrià López-Baucells Биология 

Биоразнообразието на островните прилепи е застрашено

Ново проучване изследва пропуските в знанията за неизвестната, но силно застрашена група на прилепите, живеещи на острови, и води бъдещите изследователски действия към поставяне на актуални приоритети. Островните екосистеми, които са резултат от изолацията им от континентите, имат специфична фауна, с голям брой видове, които не могат да се срещнат на нито едно друго място в света. Те също така са едни от най-уязвимите местообитания в света, което е следствие от ограничената им гъвкавост към антропогенен натиск. Ирене Конена (Irene Conenna), от Изследователския център за метапопулации на Хелзинския университет, подчертава:…

Прочети още
Снимка: olympicbg.org Наука Химия 

Млад учен-химик от БАН ще участва на традиционната среща на Нобеловите лауреати в Линдау

67-та среща на Нобеловите лауреати, посветена на химията, ще се проведе от 25 до 30 юни 2017 г., в Линдау, Германия. Българската академия на науките получи покана да представи до 5 номинации на млади учени, занимаващи се с химия, които да участват на срещата с Нобеловите лауреати. След проведени процедури за подбор в Академията и след допълнителна селекция от страна на комисия, назначена от Съвета в Линдау, доктор Цветан Захариев от Института по обща и неорганична химия – БАН беше одобрен за участие. Това първо участие на млад учен-химик от…

Прочети още
Кеплер. © EPA/NASA/Ames/JPL-Caltech Космически науки 

Телескопът Кеплер откри 219 нови кандидата за екзопланети

Космическият телескоп Кеплер откри 219 нови планети кандидати за екзопланети. Десет от тях са с размери, приблизително колкото Земята, и на тях може да има условия, подходящи за живот. За това информира прессъобщение на НАСА, публикувано в понеделник. В каталога на Кеплер влизат общо 4 034 обекта. От тези обекти 2 335 са с потвърден статут на планети, като 30 от тях са с размери, подобни на Земята и се намират в „обитаемата зоната“. Космическият телескоп Кеплер е изстрелян в космоса през март 2009 г. Той обикаля около Слънцето за…

Прочети още
Биещо сърце на плъх на MRI. Учените ограничават кръвотока до част от сърцето, причинявайки инфаркт. Но цианобактериите произвеждат кислород, което ограничава увредата и запазва животното живо. Биология Здраве 

Ново лечение на инфаркт използва фотосинтезиращи бактерии, за производство на кислород

Цианобактериите намаляват увредата в сърца на плъхове, лишени от кръвоснабдяване. Според ново проучване фотосинтезиращи бактерии, изпълнявайки ролята на миниатюрни дръвчета, поглъщащи слънчева светлина и отделящи кислород, могат при инжектиране в сърцето да намалят пораженията при инфаркт. Изследователите от Станфордския университет съобщили пред  Science Advances, че когато вкарали бактериите в сърцата на плъховете, микробите снабдили с кислород тъканите, чието кръвоснабдяване било ограничено поради инфаркт. „Това наистина е иновативно мислене!”, смята Химадри Пакраси, системен биолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, който не е бил част от проучването. „Звучи ми като научна…

Прочети още
Биология Здраве Наука Общи 

Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство, БАН отбелязва 50 години от създаването си

На 23 юни (петък) 2017 г., от 11:00 часа в Големия салон на БАН ще се проведе тържествено събрание по случай 50-годишнината на Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българска академия на науките (ИБФБМИ – БАН). Във връзка с юбилея, на 26 и 27 юни 2017 г. ИБФБМИ – БАН, със съдействието на Съюза на учените в България, организира Научна сесия „Биомедицина и качество на живот – младите в науката“. За участие в научната сесия са подадени 35 доклада от млади учени и докторанти от Софийски университет „Св. Климент…

Прочети още
Биология Здраве 

Защо единият от близнаците е по-малък? Отговорът може да се крие в плацентата

Изследване чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) установява разлики в пренаталния (преди раждането) пренос на кислород от майката към бебето. Когато бебето е родено малко, често това се приписва на генетични фактори или на майчините рискови фактори като лошо хранене или тютюнопушене. Но изследване на близнаци, водено от изследователи от Бостънската детска болница, установило, че по-бавният пренос на кислород от майката към бебето през плацентата, предполага по-бавния растеж на плода, както и по-малък мозък и черен дроб. Изследването, публикувано в научните доклади, е първото, което прави директна връзка между резултатите от раждането…

Прочети още
100 лица зад българската наука Биология Здраве Интервю 

Интервю с Албена Йорданова: Където и да бъда по света, моето сърце е тук!

Бихте ли се представили на нашите читатели? Казвам се Албена Йорданова и от 5 години съм доцент по биохимия в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. имам честта и отговорността да бъда и ръководител на Националния отбор по биология. За мен е огромна привилегия да познавам и непрекъснато да откривам младите таланти на България, които обичат живота, природата, знанието и търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? До 2012 година бях главен асистент в Институт…

Прочети още
Биология Здраве 

Промяната на часа, в който се храним, може да измени биологичния ни часовник

Учените са открили, че промяната на часа, в който се храним, може да измени един от  биологичните ни часовници, което ни дава още информация за връзката между времето на хранене и циркадните ритми. Докато предишни проучвания са забелязали връзка между храненето, метаболизма и циркадните ритми в човешкото тяло, това ново проучване затвърждава тази връзка с повече детайли. Екип от Университета на Съри във Великобритания открил, че въпреки че промяната на часа на хранене не променя главния биологичен часовник – този, който контролира съня и бодърстването – тя е предизвикала промени…

Прочети още
Реконструкция. Credit: Cheung Chung Tat Биология Видео Галерия Палеонтология 

Открита е най-добре запазената древна птица в кехлибар

Насекомите не са единствените създания, които са залепвали за смолата по времето на динозаврите. Откривани са и части от древни птици и динозаври, но сега е намерен кехлибар, съдържащ най-добре запазената птица до момента. Парчето смола на 100 милиона години е открито в Мианмар и съдържа глава, врат, крило, опашка и краката на новоизлюпено птиче. Било е само на няколко дена, когато е паднало в локва смола, изтичаща от иглолистно дърво. „Това е най-цялостният и детайлен поглед, с който някога сме разполагали”, казва Ryan McKellar от Royal Saskatchewan Museum, Канада,…

Прочети още
Математика Физика 

Лекция „Солитоните: зараждане, развитие, перспективи“

ЛЕКТОР: Проф. Владимир Герджиков, Институт за съвременни физически изследвания ВРЕМЕ: 15.06.2017 /ЧЕТВЪРТЪК/ 18:00 МЯСТО: НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ, ЗАЛА 405, КОРПУС 2 Накратко ще бъде разказана историята за това как са открити солитоните и как по-нататък са били осъзнати и задълбочени знанията за тези изключителни нелинейни вълни. Как тези знания са ускорили по-нататъшното развитие на физиката и математиката. Проф. Владимир Герджиков е световноизвестен учен в областта на теорията на солитоните, алгебрите на Ли и интегрируемите системи. Той има повече от 200 публикации, в които той има основен принос, включително монографията V….

Прочети още

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close