Бронзова монета на персийският сатрап Спитридат от района на град Бургас

Автор: Любомир Василев

В българска частна колекция се съхранява една много интересна и рядка за България дребна бронзова антична монета – халк, сатрапска емисия на Ахеменидска Персия, която е била отсечена от името на персийският сатрап на областите Йония и Лидия в Мала Азия – Спитридат (335-334 г. пр.Хр.).

Находката е била закупена през лятото на 2017г., заедно с група съвременни монети от XX-XXI в., от малък антиквариат в град Бургас, намиращ се някъде в Централната част на града. Това  от своя страна е указание, че местонамирането на монетата е Бургас или близката негова околност. Самите монетни издания на Спитридат са много редки и се датират като отсечени в един съвсем кратък период от време, заключен между 335 и 334 г. пр.Хр. Монетата носи белезите на единична находка, със следи от тъмно синя патина, но и с ясно различаеми изображения върху нея.

Както е известно античните персийски монети – както царски, така и сатрапски емисии, такава каквато е и тази, обект на разглеждане в случая, се срещат много рядко на територията на България. В по-голямата си част, те произхождат от Североизточният дял на страната (Дзанев 2008, 33-37; Издимирски 2011, 7-16), докато в южните й райони,  находките на подобни монети, включително и с тази се срещат изключително рядко и са само и едва три на брой. Освен монетата на персийският сатрап Спитридат, която ще разгледаме и коментираме в редовете по-долу, от Южна България са известни само още две сигурни находки на подобен тип монети – царска персийска сикла – архаичен тип от периода 510-480г.пр.Хр., произхождаща от близък до Сливен район (Василев 2019, 113-115) и една малка бронзова сатрапска монета – халк на Автофрадат  (380-355 г. пр.Хр.) – персийски сатрап на Йония и Мизия, но в едно малко по-ранно от това на Спитридат време, произхождаща от град Созопол – Бургаска област (Василев 2020, 1-6).


РЕКЛАМА:

***

Разбира се, тук ще трябва да добавим и съобщенията за находки на царски сребърни сикли, откривани в края на XIX в., в района на град Малко Търново(Бургаска област), оставени ни от Карел Шкорпил. Самият Шкорпил не е видял тези монети, но по направеното им устно описание от страна на жителите на Малко Търново, той ги класифицира като персийски такива (Издмирски 2011, 7-8).

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 141 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 


Европейска нощ на учените 2022 г.: