Освен културно-историческите си забележителности и живописни пейзажи, България съхранява и друго ценно съкровище – изобилието от полезни изкопаеми, скрити под повърхността на нашата земя. Ресурсите, извличани от земните недра представляват основата на много от икономическите и промишлени дейности в страната. Милионите години на геологически процеси са формирали огромно разнообразие от минерали и руди, което днес предлага възможности за добив и използване в множество сектори – от енергетиката и строителството до промишлеността и технологиите.

Геологията на България е сложна и разнообразна, като включва обширни пластове от различни видове въглища, богати месторождения на метални руди и значителни находища на промишлени минерали. Това геологическо разнообразие е резултат от динамичната история на региона, който през геоложките епохи е претърпял множество тектонически промени, вулканична дейност и ерозионни процеси. Така природните сили са създали уникалната мозайка от геологически формации и полезни изкопаеми, които днес са ценен актив за България.

Разбирането и управлението на тези природни ресурси е от важно значение за бъдещето на страната. Устойчивото и отговорно използване на полезните изкопаеми може да осигури значителни икономически ползи, докато същевременно се съхранява околната среда и се гарантира благополучието на бъдещите поколения. В този контекст, научното изследване и разработването на нови технологии за добив и преработка на минерални ресурси са от решаващо значение за оптимизирането на тези процеси.

Да се спуснем в дълбините на българската земя и да разгледаме по-отблизо най-ценните полезни изкопаеми, които могат да се намерят там; както и какви са техните приложения в различните области на икономиката и индустрията. Като не пропускаме също така и въпроса с предизвикателствата, свързани с тяхното устойчиво използване, както и перспективите, които тези ресурси откриват за бъдещето на България.

Въглищата – между традицията и необходимостта от промяна

Въглищата, тези древни седиментни скали, съставени предимно от въглерод и различни количества други елементи, като водород, сяра, кислород и азот, продължават да играят критична роля в енергийния сектор на България. Находищата им у нас са много на брой (около 40), обикновено са в плитки басейни и разпръснати из цялата страна. 

В България се срещат и четирите основни типа въглища, определени по степента на тяхната въглефикация и калорийност, които се повишават с тяхната възраст и съответно с това се повишава и качеството им. Най-разпространени са най-младите лигнитни въглища, запасите им се изчисляват на 4500 млн. т., следвани от кафявите (300 млн. т.), черните (22 млн. т.) и антрацитните въглища (9 млн. т.).

Поради това въглищата се явяват най-важният енергиен източник за нашата страна. Близо половината от електроенергията у нас все още се генерира от въглища и те са основен стълб на енергетиката, особено в контекста на стремежа към енергийна сигурност и независимост. Българските въгледобивни райони, като тези в Бобов дол, Перник и особено Марица-изток, са сред ключовите доставчици на този ценен ресурс.

Използването на въглища обаче носи и значителни предизвикателства, особено в контекста на глобалните усилия за борба с климатичните промени. Въглищата са един от най-замърсяващите източници на енергия, като при изгарянето си освобождават големи количества въглероден диоксид – основният парников газ, допринасящ за глобалното затопляне. В отговор на тези предизвикателства, България, заедно с други държави членки на Европейския съюз, се ангажира с амбициозните цели на Европейския зелен пакт, включително неутралност по отношение на въглеродните емисии до 2050 г. Това налага сериозни промени в начина, по който страната генерира и използва енергия, включително постепенно изоставяне на въглищата и преход към по-чисти източници на енергия.

Цената на въглищата и техният добив също играят важна роля в икономическата устойчивост на енергийния сектор. Въпреки че традиционно въглищата се считат за евтин източник на енергия, реалната им цена трябва да отразява не само оперативните разходи за добив и транспорт, но и скритите социални и екологични разходи, включително здравните последици от замърсяването на въздуха и разходите за борба с климатичните промени. В този контекст, инвестициите в технологии за чисто изгаряне на въглища и въглеродно улавяне и съхранение могат да помогнат за намаляване на въглеродния отпечатък, но също така увеличават оперативните разходи.

Преходът към по-устойчиви източници на енергия е сложен и многофакторен процес, който изисква значителни инвестиции, разработване на нови технологии и преструктуриране на съществуващите енергийни системи. Въпреки че въглищата продължават да играят важна роля в енергийния микс на България, нарастващото осъзнаване на необходимостта от действия срещу климатичните промени и изискванията за по-чиста енергия насочват страната към постепенно намаляване на зависимостта си от въглищата. Но пък засега това не пречи България да изнася въглища за държави, които проявяват интерес, като Сърбия, или страни неангажирани с климатична неутралност до 2050 г.

В този контекст, развитието на възобновяеми енергийни източници, като слънчева и вятърна енергия, заедно с усилията за повишаване на енергийната ефективност, предлагат възможности за устойчиво и конкурентоспособно енергийно бъдеще за България.

Цялата статия четете в брой 176 (май-юни 2024 г.) на сп. „Българска наука“

В този брой ще прочетете:

• Богатствата, които се крият под краката ни
• 10 научно-фантастични технологии, които вече са реалност
• Как науката ни помага да се храним здравословно
• Как науката ни помага да се борим с болестите?
• Електронни книги и аудио книги: Вратата към безкрайния свят на литературата
• Как науката ни помага да се забавляваме?

С абонамента за БГ Наука получавате достъп до този и още над 200 броя. Виж повече тук>>