Биология Наука 

Как биотехнологиите ще подобрят живота ни утре… А защо не днес?

Автор: Константина Чешмеджиева

Рядко ще срещнете човек, който без проблем може да дефинира понятието биотехнологии. Защо? Това не е изненадващо, имайки предвид колко широк е спектърът на процеси, които можем да наречем биотехнологични. Те са навсякъде около нас, невидимо осигурявайки спокойното протичане на един обикновен ден. Като започнем от разнообразното им приложение в индустрията, можем да стигнем до традиционното омесване на хляб, благодарение на биотехнологичните процеси. Въпросът е колко знаем за тях, готови ли сме да ги възприемем без предразсъдъци в съвремието, и как ще изберем да ги използваме.

Динамичният начин на живот днес ни лишава от спокойния поглед към елементарните процеси, от които се възползваме. Ако за момент се замислим как се произвеждат продуктите, които ползваме днес, въпросите ни могат да намерят изумителни отговори. Често тези отговори са свързани с биологични и химични процеси, които лежат в основата на биотехнологиите. По дефиниция биотехнологиите използват биологичните процеси в индустрията, особено тези, свързани с генно инженерство на микроорганизми, за получаване на продукти като антибиотици, хормони и основно ензими. Може би за мнозина изрази като „генно инженерство” автоматично слагат етикета „ЛОШО”. Но дали наистина биотехнологиите са само това, което масовата медия заклеймява като лошо модифициране на сортове, лишаване на храни от тяхната естествена стойност и внасянето на твърде много изкуствено създадени изделия в човешкия живот? Отговорът е един: не.

Много преди възхода на науката през Античността или Просвещението биотехнологичните процеси са заемали своето място в бита на човека. Тъй като един от основните сектори, в които се използват, е хранително-вкусовата промишленост, технологията за производството на хляб е основен пример. Хлябът с мая е ключов избор при покупката на този продукт, без значение дали брашното, което се предпочита, е бяло, или пълнозърнесто. Как действа биотехнологията при производството на хляб? Още от древността, за да се задвижи процесът на втасване, е било необходимо към брашното да се добави биологично активен елемент. Египтяните са добавяли бира, галите и иберийците – ейл, а гърците – вино. Какво е общото? Задачата на бактерията, която се внася чрез вино или бира, е да освободи захарта от молекулите на нишестето, които по-късно ще дадат сладост и хрупкавост на коричката. Самото надуване на хляба се дължи на отделения при процеса въглероден диоксид. Чрез отделянето на газа се образува мекото и крехко тесто, на което по-късно се наслаждаваме. Откакто свят светува, хлябът е най-важният компонент на храненето, което определено дава на биотехнологичния процес зад производството му основно място в нашето ежедневие.

Щом бактерията, която са използвали, идва от бирата, значи тя може да бъде намерена в дрождите. Логично, нали? Често думата дрожди извиква в съзнанието логичната връзка с бирата. Популярната култура е наложила идеята, че само с дрожди сме готови да получим невероятното освежаващо пиво, любимо на мнозина и станало част от редица култури. Истинският производствен процес се нуждае от помощта на биотехнологиите, тъй като преди обработка с дрожди е необходимо от хмела да получим захари. Този процес е възможен с помощта на ензими, които биотехнологиите предоставят на производителите. Ензимите са специфични белтъчни молекули, които имат каталитично действие за процесите. Тъй като има милиарди процеси, протичащи по различен начин, има и огромно разнообразие от ензими, които задвижват процесите по различен начин, и това дава, разбира се, многообразие от резултатни продукти. Без необходимите ензими производството на алкохол би било немислимо в днешно време.

 

Цялата статия е публикувана в брой 110 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts