Базиликите във Велики Преслав

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автор: Екатерина Ангелова

 

Резюме: Тази статия е посветена на Църковното строителство в Преслав, което продължава традициите от Плиска. В статията ще бъдат разгледани базиликите – Гебе клисе, Саколова могила, Стамбол йолу и Дворцовата базилика в Преслав.

Ключови думи: България, църква, средновековие, Преслав.


РЕКЛАМА:

***

 

Църковното строителство в Преслав продължило традициите от Плиска. Големите обществени и манастирски църкви и тук били базилики. Гебе клисе, Саколова могила, Стамбол йолу и Дворцовата базилика в Преслав се явяват продължители на Дворцовата църква в Плиска. Може да се каже, че тези паметници имат много общи черти, а различията между тях са незначителни. Към общите белези може да се отнесат следните:

  • Това са трикорабни базилики;
  • Трите кораба са сравнително тесни и засводени, което предопределя и издължения им пллан;
  • Едноделният притвор;
  • Галериите над западната част на средния кораб – конструкция, недопустима за класическата елинистическа базилика.

Тези общи челти са определящи за обособяването на преславските базилики в самостоятелна група

1.Владетелската църква на Велики Преслав

Възвишението, известно с името Сарай Ери, станало най-рано обект на интерес от страна на изследователите на втората столица на България през IX-X век, Велики Преслав, се прочува повече от едно столетие. В продължение на години неразкрити докрай оставаха източните периферии на възвишението, с леко наклонен към изток терен, на който не личат останки от строителство. Продължителното обработване на земята е заличило всякакви следи от по-стари съоръжения там. Проучването на терена източно от дворците разкрива останките от християнски храм.

 

Владетелската църква във Велики Преслав – Западната част на църквата.

 

Сравнително добре запазените останки от сградата заемат пространството на разстояние 30 м. североизточно от главните дворцови постройки (Тронната палата и владетелското жилище), в центъра на втората българска столица. Те са разположени на най-представителното място в столичния център. Главните дворцови сгради и храмът се намират на централния площад.Храмът е бил издигнат на мястото на монументална сграда, която съществувала в предстоличния период на Преслав. От плановете си личи, че църквата е базилика с екзонартекс, нартекс, три кораба, обширно и дълбоко предолтарно пространство, завършващо с три апсиди. Надлъжната ос на храма има отклонение около 20 градуса в посока североизток – югозапад. През 2003 г. са разкрити западното, част от централното и предапсидното пространство.  Очертан е размерът на основния строеж с трите му апсиди на изток. Не са разкрити изцяло основите на външните стени и стилобатите, средните части на сградата и очерталите се допълнителни стени към север и юг. В проучените части е достигнато подово ниво, но не е известно да има останки от по-ранни строежи под тях. По архитектурно – конструктивни данни засега са установени два значими строителни периода през периода на ранното средновековие. Имат сходни строителни особености и са обвързани от обща концепция за вида на сградата.

Към средата на 60-те години на XI век се определя края на използване на използване на църквата в известния ни вид. Първият етап от изграждането на храма може да се свърже към втората половина на IX век. По същото време се издига голямата базилика в Плиска, групата църкви в Преслав (Двворцова църква, базиликите при Гебе клисе, Сакалова могила, Стамбол йолу.

През първия строителен период храмът включва конструкция без външен притвор (екзонартекс). Дължината на сградата в този период била 42,10 м, при щирина 21,10 м –  съотношение 2:1. Притворът (нартексът) е еднопространствен и от него през входовете в източната му стена се е влизало в корабите. Следи на вход от юг се виждат в югозападния ъгъл. Друг вход, вероятно симетричен е имало и от север. Входовете от запад не могли да се установят. Нартексът е плитък 3.20 м, докато западният му външен за сградата, зид има четириредов цокъл с дебелина 2,70 м, от който започва суперструкцията с дебелина 2.30 м. Останалите му стени са дебели в основата 2.10 м, а в суперструкцята 1,40. Подът на предверието е застлан с големи мраморни плочи върху изравнителен нееднороден насип. В този насип, вероятно след превземането на града от византийците, когато сградата загубила своето предназначение на катедрален храм, започнало вкопаване на гробове, някои от които  оградени с изправени камъни. Наосът е разделен на три кораба от стилобати с дебелина в основите 2.10 м., каквато е дебелината в суперструкцията  на северната и южната външни стени. Дебелината на суперструкцията 1,40 м е установена по запазени части и следи от градежа. Между източната част на притвора и северния стълбоват е запазено оформлението на югозападния ъгъл на северния кораб. Там се вижда устой на стълб от блокова зидария със страна 1,28 м, в чиито ъгъл от източната страна има две изземвания (8х8см). Така е оформено началото на аркираните отвори, вероятно върху зидани стълбове, между централния и северния кораб на сградата.

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият Брой 150 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 61 стр. от брой 150 тук>>