Направи дарение на училище!

Автор: Екатерина Ангелова

Резюме: Тази статия е посветена на Църковното строителство в Преслав, което продължава традициите от Плиска. В статията ще бъдат разгледани базиликите – Гебе клисе, Саколова могила, Стамбол йолу и Дворцовата базилика в Преслав.

Ключови думи: България, църква, средновековие, Преслав.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Църковното строителство в Преслав продължило традициите от Плиска. Големите обществени и манастирски църкви и тук били базилики. Гебе клисе, Саколова могила, Стамбол йолу и Дворцовата базилика в Преслав се явяват продължители на Дворцовата църква в Плиска. Може да се каже, че тези паметници имат много общи черти, а различията между тях са незначителни. Към общите белези може да се отнесат следните:

• Това са трикорабни базилики;
• Трите кораба са сравнително тесни и засводени, което предопределя и издължения им пллан;
• Едноделният притвор;
• Галериите над западната част на средния кораб – конструкция, недопустима за класическата елинистическа базилика.

Тези общи челти са определящи за обособяването на преславските базилики в самостоятелна група

1.Владетелската църква на Велики Преслав

Възвишението, известно с името Сарай Ери, станало най-рано обект на интерес от страна на изследователите на втората столица на България през IX-X век, Велики Преслав, се прочува повече от едно столетие. В продължение на години неразкрити докрай оставаха източните периферии на възвишението, с леко наклонен към изток терен, на който не личат останки от строителство. Продължителното обработване на земята е заличило всякакви следи от по-стари съоръжения там. Проучването на терена източно от дворците разкрива останките от християнски храм.

Сравнително добре запазените останки от сградата заемат пространството на разстояние 30 м. североизточно от главните дворцови постройки (Тронната палата и владетелското жилище), в центъра на втората българска столица. Те са разположени на най-представителното място в столичния център. Главните дворцови сгради и храмът се намират на централния площад.Храмът е бил издигнат на мястото на монументална сграда, която съществувала в предстоличния период на Преслав. От плановете си личи, че църквата е базилика с екзонартекс, нартекс, три кораба, обширно и дълбоко предолтарно пространство, завършващо с три апсиди. Надлъжната ос на храма има отклонение около 20 градуса в посока североизток – югозапад. През 2003 г. са разкрити западното, част от централното и предапсидното пространство.  Очертан е размерът на основния строеж с трите му апсиди на изток. Не са разкрити изцяло основите на външните стени и стилобатите, средните части на сградата и очерталите се допълнителни стени към север и юг. В проучените части е достигнато подово ниво, но не е известно да има останки от по-ранни строежи под тях. По архитектурно – конструктивни данни засега са установени два значими строителни периода през периода на ранното средновековие. Имат сходни строителни особености и са обвързани от обща концепция за вида на сградата.

Към средата на 60-те години на XI век се определя края на използване на използване на църквата в известния ни вид. Първият етап от изграждането на храма може да се свърже към втората половина на IX век. По същото време се издига голямата базилика в Плиска, групата църкви в Преслав (Двворцова църква, базиликите при Гебе клисе, Сакалова могила, Стамбол йолу.

През първия строителен период храмът включва конструкция без външен притвор (екзонартекс). Дължината на сградата в този период била 42,10 м, при щирина 21,10 м –  съотношение 2:1. Притворът (нартексът) е еднопространствен и от него през входовете в източната му стена се е влизало в корабите. Следи на вход от юг се виждат в югозападния ъгъл. Друг вход, вероятно симетричен е имало и от север. Входовете от запад не могли да се установят. Нартексът е плитък 3.20 м, докато западният му външен за сградата, зид има четириредов цокъл с дебелина 2,70 м, от който започва суперструкцията с дебелина 2.30 м. Останалите му стени са дебели в основата 2.10 м, а в суперструкцята 1,40. Подът на предверието е застлан с големи мраморни плочи върху изравнителен нееднороден насип. В този насип, вероятно след превземането на града от византийците, когато сградата загубила своето предназначение на катедрален храм, започнало вкопаване на гробове, някои от които  оградени с изправени камъни. Наосът е разделен на три кораба от стилобати с дебелина в основите 2.10 м., каквато е дебелината в суперструкцията  на северната и южната външни стени. Дебелината на суперструкцията 1,40 м е установена по запазени части и следи от градежа. Между източната част на притвора и северния стълбоват е запазено оформлението на югозападния ъгъл на северния кораб. Там се вижда устой на стълб от блокова зидария със страна 1,28 м, в чиито ъгъл от източната страна има две изземвания (8х8см). Така е оформено началото на аркираните отвори, вероятно върху зидани стълбове, между централния и северния кораб на сградата.

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият Брой 150 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 61 стр. от брой 150 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!