Направи дарение на училище!

Германски парашутисти-десантчици (Fallschirmjäger) се спускат над Крит, 20 май 1941 г.

(Статията е продължение на тази от брой 139)

Автор: Радослав Тодоров (Българска наука)

Паралелно с операцията срещу Югославия, силите на Оста провеждат и тази срещу Гърция, под кодовото название Операция Марита (Unternehmen Marita). Преди нея две поредни италиански офанзиви (през ноември 1940 и март 1941 г.) срещу Гърция претърпяват провал, като гърците дори контраатакуват, изтласквайки италианците в дълбочина на албанска територия. Започва прехвърляне на британски части и доставки към гръцките острови, което подтиква Германия да помогне на съюзника си Италия в превземането на Гърция и изтласкването на британците оттам. Целта е Оста да заздрави позициите си на Балканите и в Източното Средиземноморие за да подсигури фланговете си за кампанията в Северна Африка и предстоящата операция “Барбароса” срещу Съветския съюз.

За да навлязат в Гърция немските войски се налага да преминат българо-гръцката граница, която като цяло е естествено защитена, тъй като минава предимно през пресечени планински местности. Но все пак има и пролуки през долините на Струма и Места, както и някои проходи в Родопите, през които могат да се придвижват крупни военни части и техника.
В западната и централната част на страната, ландшафтът с планини като Пинд и Олимп, също предлага удобни възможности за отбранителни военни действия.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Линията “Метаксас”

Като отговор на милитаризацията на България от началото на 30-те години и страха от българския реваншизъм, гърците се заемат сериозно да укрепват границата си. Техните погранични укрепления там представляват една доста солидна отбранителна система, известна като Линията “Метаксас” (по името на тогавашния им премиер Йоанис Метаксас). Тя представлява дълга верига от фортове, бетонни бункери и дълговременни огневи укрепления, както и мрежа от тунели, водещи до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Изградена е на принципи, близки до тези, с които е строена Линията “Мажино” във Франция. Строежът ѝ започва през 1936 г. и до началото на войната от нея са напълно завършени 155 км – от Беласица до Гюмюрджина (Комотини).
Към март 1940 г. гръцките войски, струпани по българската граница са около 70 000 души, но още когато немците преминават Дунава, влизайки в България, по-голямата част от тях се евакуират от Беломорска Тракия. Останалите гръцки сили наброяват 14 дивизии, разположени предимно в Албания на утихналия за кратко Италиански фронт.

Британците отклоняват гръцкото искане да се позиционират в Солун, тъй като според тях той е твърде незащитен, а същевременно не са убедени, че и Линията Метаксас може да удържи офанзивата на немската армия. Вместо това ген. Уилсън взима 2 гръцки пехотни дивизии под свое командване, 1 новозеландска и 1 австралийска и ги разполага в района на Лариса, северно от Олимп. Отделни подразделения на британските военновъздушни сили се базират в южната част на страната. Британските сухопътни части са почти напълно моторизирани, но с екипировка, по-подходяща за пустинни условия, отколкото за планинските проходи на Пинд. Освен това британците разполагат с относително малко танкове и зенитна артилерия, а линията на комуникациите е рискована, тъй като минава близо до някои егейски острови, държани от силите на Оста.

Изпълнението на Операция Марита е възложено на германската 12-та армия, под командването на фелдмаршал Вилхелм Лист. Тя се състои от 2 танкови, 1 планински и 2 пехотни корпуса, като по искане на цар Борис ІІІ немската 16-а танкова дивизия се разполага на турската граница, за да окаже съдействие на българските войски при евентуална турска атака.

Превземането на Беломорска Тракия и Егейска Македония

Немските войски започват навлизането си в Гърция през българска територия на 6 април 1941 г. Същият ден, отново през наша територия, Вермахтът нахлува и в Югославия, изолирайки я от нейните съюзници с прекъсването на железопътната линия между Солун и Белград. Това вече отваря възможност за немците да преминат и през слабо укрепената югославско-гръцка граница и напредвайки на юг-югозапад да изолират и гръцките войски в Албания, както и да ги обкръжат и разгромят с помощта на италианците от запад.
Това нахлуване през наша територия получава като отговор още на същия ден въздушна атака срещу България от страна на британските кралски ВВС, излитащи от летищата в южната част на Гърция. Група леки високоскоростни бомбардировачи Bristol Blenheim, бомбардират Петрич, жертвите от удара им са 3 германски войници, 1 цивилен и 5 ранени. Същевременно 6 средни бомбардировача Vickers Wellington хвърлят бомби над София, летище Божурище и някои околни села, това води до 23 убити, 31 ранени цивилни и 14 разрушени сгради.
На следващия ден англичаните бомбардират гарата на Ихтиман и село Златарица, а на 14 април отново е бомбардирана София. Убитите този път са 14, ранените – 25, на гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са още летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.

Немската 2-a танкова дивизия навлиза в Струмица откъм долината на р. Струма, срещайки незначителна съпротива по пътя и забавяна единствено от калния терен и работа по разчистване на барикади и мини по маршрута си. На следващия ден тя отразява с лекота немощните опити на отделни югославски отряди за контраатака срещу северния ѝ фланг, след което се насочва на юг през планините и пробива слабите отбранителни линии на гръцката 19-а механизирана дивизия южно от Дойран.
Въпреки множество спирания и забавяния покрай планинските пътища, бронираният авангард на 2-а танкова дивизия се откъсва напред към Солун и на 9 април победоносно влиза в града. Той е превзет след продължителна битка срещу гръцките дивизии на ген. Бакопулос, след чиято капитулация, на следващия ден капитулират и всички гръцки войски в Източна Егейска Македония.
Получава се маневра, сходна с тази в битката за Франция и заобикалянето на Линията Мажино през Белгия. Навлезлите от българска територия немски части обстрелват с артилерия Линията Метаксас, задържайки крупни вражески сили на този рубеж, докато друга част я заобикаля през Югославия.
Така Беломорска Тракия и Егейска Македония са превзети от немците само за 3 дни, а в плен падат над 60 000 гръцки войници.

Немската артилерия обстрелва укрепленията на Линията “Метаксас”.

На 10 април, идващата през Скопие и Битоля 5-а танкова дивизия, пробива отбраната на границата и също навлиза в Гърция, насочвайки се към Веви, близо до Флорина. Те са спрени в прохода Килди, но през следващия ден един СС полк разузнава позициите на съюзниците и привечер започва фронтална атака срещу прохода. След тежки боеве германците пробиват гръцката отбрана и на 14 април авангардът на 9-та танкова дивизия влиза в Кожани.
Изправен пред настъпващите откъм Солун немски войски и тези, излизащи във фланга му откъм Кожани, ген. Уилсън решава да изтегли силите си зад р. Халиакмон към тесния планински проход Термопили. 9-а дивизия успява да осигури предмостие за прекосяване на реката, но прехвърлянето на войските на десния ѝ бряг е осуетено от интензивния вражески огън насреща.

Австралийците и новозеландците заемат отбранителни позиции по склоновете на Олимп, както и между Олимп и морето, срещу немската дивизия. През нощта на 15 април германска моторизирана колона, съпровождана от танков батальон атакува рида, заеман от 21-ви Новозеландски батальон, който търпи тежки загуби, но все пак успява да удържи и отблъсне атаката. По-късно същия ден пристига немски брониран полк и ударя крайбрежните и вътрешните флангове на батальона, но новозеландците отново удържат. След като са подсилени с известни подкрепления, през нощта на 15 срещу 16 апр., германците нападат отново с по един танков, пехотен и мотоциклетен батальон. Пехотата атакува лявата рота на новозеландците на разсъмване, докато танковете атакуват в низините по крайбрежието няколко часа по-късно. Скоро новозеландските флангове се оказват обгърнати и от двете страни, а след неуспеха на войските в Западна Македония да защитят албанския град Корча, който пада без съпротива в ръцете на италианската 9-та армия, британците и техните съюзници се виждат принудени да напуснат позициите си при Олимп. В резултат на това още 20 000 гръцки войници падат в плен.
На 19 април 1941 г. 2-а българска армия навлиза в Беломорска Тракия и я заема без да срещне съпротива по пътя си. Областта отново е освободена и присъединена заедно с о. Тасос и о. Самотраки към Българското царство.

Отстъплението и предаването на гръцката Епирска армия

Докато нахлуващите германци настъпват дълбоко в гръцката територия, Епирската групировка на гръцката армия, действаща в Албания, не е склонна да се изтегли назад, въпреки стратегическата необходимост от такава маневра. Към средата на март тя е дала ок. 5000 жертви и с напредъка на врага зад тила ѝ са прекъснати логистичните ѝ връзки.
Генерал Уилсън определя отказа им за отстъпление като „фетишистка доктрина”, че на италианците не трябвало да се отстъпи нито метър земя. Чърчил също критикува командването на гръцката армия задето пренебрегват британския съвет за напускане на Албания с цел избягване на обкръжението им.
Така ескадрилите на гръцките ВВС продължават да атакуват италианските позиции в Албания. На 15 април пък самолетите на италианската Regia Aeronautica атакуват гръцката авиобаза в Парамития, на 50 км южно от границата с Албания, унищожавайки или извеждайки от строя 17 самолета на югославските ВВС, които наскоро са пристигнали там, бягащи от ударите на Луфтвафе и евакуиращи на юг каквото могат.

Най-накрая ген. Папагос решава да придвижи гръцките части към прохода Катара в Пинд, където се очаква германците да ги атакуват. На 14 април избухват боеве между някои гръцки части и една бригада от 1-а СС дивизия, която дотогава е достигнала Гревена. На гръцката 13-а пехотна и кавалерийската дивизия им липсва оборудване, необходимо за борба срещу бронирани части, поради което на 15 април те са окончателно обкръжени и разбити.
На 18 април генерал Уилсън се среща с Папагос и го информира, че британските сили и силите на Британската общност ще пробват да отбраняват Термопилите до първата седмица на май, при условие че гръцките сили от Албания се прегрупират и покрият левия им фланг. През това време германците обаче напредват още по-нататък и на 21 април превземат Янина, която още преди това е практически срината от бомбардировките на Луфтвафе. По този начин и последният възможен път за снабдяване на гръцката епирска армия е прекъснат.

На 20 април командващият гръцките сили в Албания – генерал-лейтенант Георгиос Цолакоглу – приема реалността за безнадеждната ситуация и предлага да предаде цялата си армията, която към този момент се състои от цели 14 дивизии. Папагос осъжда решението на Цолакоглу да капитулира, особено след като и други генерали го предупреждават седмица по-рано, че моралът в епирската армия угасва и борбата със стреса и изтощението води до дезертьорства и наказания чрез разстрел от страна на офицерите. Всъщност причината за това е, че Цолакоглу е толкова решен да лиши италианците от удовлетворението от победата, която реално не те са спечелили, че започва преговори, за които не е упълномощен, с командира на отсрещната СС дивизия Сеп Дитрих, предлагайки му да се предаде само на германците. По изрична заповед на Хитлер преговорите да се пазят в тайна от италианците, условието за предаването е прието. Възмутен от това решение, Мусолини нарежда контраатаки срещу гръцките сили в Албания, които за пореден път, дори и в тази ситуация са отблъснати, макар и с известни загуби от защитниците.
Налага се Мусолини да прати лично представителство до Хитлер с настояване да се организира италианското участие в примирието, сключено на 23 април. Гръцките войници все пак не са взети като военнопленници, а вместо това им е позволено да се приберат по домовете след разоръжаването и демобилизацията на частите им, докато на техните офицери е позволено да запазят сабите си.

Основните направления, в които се придвижват войските. Изображение: waverlyhs.weebly

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 141 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!