Балканите след Студената война

Автори: Милен Куманов, Десислава Костадинова

Така се казва излезлият наскоро в Анкара сборник от статии, редактор и съставител на който е доцент Ибрахим Кямил (роден в България), преподавател в Тракийския университет в гр. Одрин. В него той е успял да привлече голяма група свои колеги, специалисти по нова история, а някои от статиите са написани и от самия него.

Обемът на сборника достига 700 страници (голям формат), което и при най-голямо желание не позволява да бъде предаден дори и в най-едри щрихи. Затова по-важно е да се изтъкнат задачите, които са си поставили да разгледат авторите. Хронологическите граници на сборника надхвърлят периода 1990-2015, тъй като в него са намерили място не малко и такива, станали в предшестващия период (1945-1990 г.).

Това, което впечатлява най-силно е, че нашите турски колеги са обърнали своя поглед към най-новата история на Балканите, настъпила след края на Втората световна война, последвана и от периода на Студената война. Изложението във всички статии приключва до 2015 г., която сама по себе си няма роля на разграничителна линия. Това е доста дръзко начинание. Добре известно е, че мнозинство историците у нас и в другите страни отбягват да навлизат в тези два хронологически отрязъка, тъй като събитията, които са станали през тях и особено през втория период не са още “кристализирали”. За много от тях изворовата база е доста оскъдна по понятни причини.


РЕКЛАМА:

***

И все пак сборникът е налице. Веднага трябва да изтъкнем, че пред нас е един научен труд, в който статиите са подплатени не само със специализирана литература, но и с богати статистически данни. Изложението върви по две линии – от една страна политическото развитие на всяка една от балканските държави и от друга – отношението на великите сили към Балканския регион през двете исторически епохи.

Знае се, че още в хода на самата Втора световна война лидерите на САЩ, Великобритания и СССР при срещите си в Техеран, Ялта и Потсдам широко обсъждат въпроса за следвоенното устройство на света. Авторският колектив съзнателно е ограничил своето внимание само върху съдбата на балканските държави – Гърция и Турция попадат към западната зона, а останалите – в Източната с всички произтичащи от това последствия за тях. Като разделителна линия между тях Желязната завеса просъществува от края на Втората световна война до началото на 90-те години, когато настъпи разпадането на СССР и останалите други държави от Източния блок.

Авторите не крият, че развитието на балканските държави през този период е съпътствано с преодоляване на редица препятствия – на първо място възстановяването…

Цялата статия е публикувана в брой 117 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: