Текст: Радослав Тодоров

В нашите представи България обикновено минава за една сравнително южна страна, лежаща на границата между умерения и субтропичния пояс, далеч от ледените стени на Антарктида или Гренландия. А освен всичко друго глобалното затопляне измества тази граница все по-на север, с което климатът ни става все по-субтропичен.
Тоест, за нас ледниците винаги са били нещо много нетипично, много далечно и нещо, което никога не ни е засягало пряко.

С много ледници е осеян остров Ливингстън, където е българската научноизследователска база “Св. Климент Охридски”, минаваща за единствената ни отвъдморска територия. Като много от тях официално носят български имена, такива са например Велчова завера, Димитър Талев, Добруджа, Якоруда, Верила, Пимпирев ледник и много други.
Но дори и тези, които не могат да се съгласят с виждането, че тези антарктически ледници са български, има за какво да се огледат и в границите на собствената ни страна.

През последният Ледников период, от епохата на Късния Плейстоцен (продължил между 115 и 11 хиляди години назад), глетчерите са достигали до нашите земи и са покривали целогодишно най-високите планини. Всичките езера, циркуси, остри ръбове и върхове по Рила и Пирин са ледникови образувания, формирали се в резултат на стопяването на тогавашните ледници.
Въпреки че тази епоха да е отминала много преди възникването на България, а и преди възникването на цивилизацията, ледниците оттогава не изчезнали напълно и малки островчета по високите места оцелели чак до историческия период. Като през така наречения Малък ледников период (15 – 19 век), навярно са разширили значително обхвата си.

РЕКЛАМА:

Но оставяйки далечните геоложки епохи назад във времето, дори и в момента в България съществуват постоянни ледници, макар и да ги категоризират като микро-ледници или ледени кори. Все пак те съществуват и са категорично класифицирани като такива, при това не само от български, а и от чуждестранни учени. За тях са писали вече научни публикации учени като доктор Карстен Грюневалд от Лайбницкия институт по екологично, градско и регионално развитие в Дрезден, както и Пол Браун – кореспондент на британския “Гардиън” по въпросите за околната среда и промените в климата.
Сред българските учени за първи път проучвания на тези ледници прави Владимир Попов, през далечната 1957 г. Впоследствие, малко след немските проучвания на Грюневалд и Шайтхауер през 1994 – 2006 и екип от ЮЗУ, с участието на Емил Гачев, Александър Гиков, Цветелина Златинова и Божидар Благоев; също правят такова изследване през 2009 г.

Навярно повечето от редовно изкачващите Пирин планински туристи, са виждали многократно въпросните ледници, но всеки от тях ги е подминавал, мислейки ги за обикновени преспи или за снежници, както някои ги наричат. Действително има и редица фирнови петна или снежници из същия район, които на външен вид почти по нищо не се различават, но два от тях са по-особени.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 135 на списанието.

Вземи само този брой в PDF >>

Отвори ДЕМО – първите 30 стр. от броя >>

Вижте трейлъра на филма „Българските ледници“

От БГ Наука решихме, че с всеки нов брой ще пускаме и документален филм. Надяваме се, да ви хареса първият от новата ни поредица документални филми – „Българските ледници“

*Гледай филма като се абонираш за БГ Наука – https://nauka.bg/abonament/ (12 филма и 12 броя в pdf)

*Вземи само броя и филма от тук – https://kupinauka.com/product/bgnauka135 (1 този филм и 135 брой)

За символична цена от 3,50 лв. всеки месец ще имате достъп всеки месец до нов брой (над 100 стр.) най-доброто от науката в България и света на разбираем език. Документален филм за личности и места в България, които до сега не са показвани и говорени. Създаваме и Facebook група, където също ще споделяме още ресурси и ще могат всички абонати да комуникират и обменят информация и опит. – https://nauka.bg/abonament/

Купете броя или вземете годишен абонамент, за да видите уникалните материали (и филми), които ще представяме всеки месец.