България в Антарктика

Автор: Гергана Лаптева

България започва своята полярна дейност в Антарктика през 1967–1969, когато български метеоролог взема участие в XIII Съветската антарктическа експедиция. В полярния летен сезон на 1987–1988 шестима български учени участват в обединени проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване. Българската програма е насочена в осъществяване на научната разработка и организацията на логистиката в Антарктика. През този антарктически сезон е построен Българският заслон на остров Ливингстън, Южните Шетландски о-ви, в Североизточната част на Южният Залив. В периода между 1993–2016 г. България организира и провежда 25 успешни антарктически кампании. Успешно функционира и Българската полярна база „Св. Климент Охридски”, която има капацитет да приеме 25 души персонал, при нормални условия за работа.

Българският антарктически институт (БАИ), с решение на Министерския съвет на Република България от 27.02.1998 г., е определен за Национален оператор на дейността на Република България в Антарктика. Институтът организира и провежда ежегодни антарктически експедиции и поддържа Българската полярна база „Св. Климент Охридски” на о-в Ливингстън, Южните Шетландски о-ви.

Основните научни приоритети са насочени към: науки за Земята – геология, геофизика, физика, глациология, метеорология, картография, зообиология, ботаника, екология и медицина.

БАИ е в сътрудничество с антарктическите програми на Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея и др. Член на COMNAP (Съвет на мениджърите на Национални антарктически програми), SCALOP (Комитет за антарктически логистика и операции), EPB (Европейски полярен борд) SCAR (Научен комитет за антарктически изследвания).


РЕКЛАМА:

***

Карта на българската полярна база „св. Климент охридски” и о-в ливингстън на Любомир Иванов, 1996 г.

Карта „База Св. Климент Охридски, о. Ливингстън”.  Топографска карта от 1996 г. в мащаб 1:1000 на територията на българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика.  Първа българска антарктическа топографска карта, изготвена от Любомир Иванов въз основа на подробното топографско заснемане на терена с теодолит Theo 030, извършено от него и Красимир Белев за времето от 31 януари до 4 февруари 1996 г.  Означената на картата „Нова сграда” всъщност са основите на новата основна сграда на базата; самата постройка е завършена през 1998 г.  С „Жилищен модул” е означена тогавашната основна сграда на базата, станала впоследствие популярна под името „Куцото куче”, днешен Исторически паметник на Антарктика (HSM 91) и Музей на остров Ливингстън; тя е най-старата запазена постройка на острова, издигната през 1988 г.

 

Карта „Livingston Island: Central-Eastern Region” от 1996 г. Автор Любомир Иванов. Топографска карта в мащаб 1:25000, изготвена въз основа на испанската карта на полуостров Хърд от 1991 г. и топографско заснемане на района с теодолит Theo 030, извършено от Любомир Иванов за времето от 8 декември 1995 до 8 февруари 1996 г.  Актуализирана е бреговата конфигурация на залива Емона, променена в резултат на отдръпването на Пимпирев ледник и ледник Перуника през периода 1991–1996 г. За първи път са картографирани географски обекти като Крумов камък, нос Смолян, нос Ронжел, нос Алеко, хълмовете Еспаньола, Белозем и Кузманова могила, и върховете Хемус, Западен Боулс и Св. Борис.

 

Карта на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови на Любомир Иванов, Николай Главинчев, Райна Тошева и Стилиян Найденов, 2005 г.

Картата „Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands”, представлява топографска карта от 2005 г. в мащаб 1:100000. Това е първата българска топографска карта на островите Ливингстън и Гринуич в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Автори Любомир Иванов, Николай Главинчев, Райна Тошева и Стилиян Найденов.

Изготвена въз основа на спътниково заснемане и геодезически данни и фотографска документация от топографското проучване Тангра 2004/05.

Картата е използвана в различни публикации, включително в статии на Уикипедия, както и (в уголемен размер) като част от интериора на Зала Антарктика в Министерството на външните работи на Република България.

Четете повече тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: