Как България помага за развитието на науката в Европа

Изображение: © Soonthorn – fotolia.com

Освен провеждането на такива емблематични събития у нас като Европейска нощ на учените и Софийски фестивал на науката, през последната година български научни институции, съвместно със свои европейски партньори, взеха участие в редица перспективни европроекти, насочени към най-различни сфери на науката и целящи общия ни прогрес.

Както всички знаем един от най-сериозните и най-широко обсъждани световни проблеми безспорно са климатичните промени и глобалното затопляне, който няма как да не тревожи европейските научни среди. Българската страна също взема отношение по този проблем, чрез участието на СУ “Св. Климент Охридски” в проекта за определяне на политическите приоритети за неутрални въглеродни емисии в ЕС” (COP21 RIPPLES). В него екипът от изследователи анализира трансформациите в енергийните системи, транспорта, промишлеността, финансите и други сектори, които са необходими на отделните държави за да изпълнят своя принос за смекчаване на измененията в климата съгласно Парижкото споразумение. 

Учените проучиха стъпките, необходими за постигането на по-дълбоки и амбициозни цели за декарбонизация до 2030 г., което би могло да направи неутралните въглеродни емисии постижими докъм 2050 г., както и социално-икономическите последици, които този преход би предизвикал. Те изтъкват и, че ранните инвестиции за насърчаване на разбирането за нуждата от тези трансформации, както и обучението за целта, ще намалят разходите за декарбонизация в дългосрочен план. А също така и предлагат икономически възможности за отделните държави да развиват нови нисковъглеродни технологии и сектори.

В същото време и Българският антарктически институт участва в проекта EU-PolarNet, свързан с климатичните промени и това как те се отразяват на субполярните екосистеми. Извършваха се проучвания основно в Арктика, която напоследък се затопля със застрашителни темпове, които представляват предимно измервания и анализиране на газовете – CO2, метан и водна пара – за да се установи колко въглерод се абсорбира от тази среда и какви могат да бъдат последиците за цялата околна екосистема. Също така, въз основа на събраните данни, учените се опитват да изчислят какъв точно е антропогенният (човешки) принос към въпросните климатични промени, довели и до размествания в структурите на местните растителни общности. Като например оцеляването на цветята в този предизвикателен регион, зависещи от опрашващите ги, но застрашени медоносни и земни пчели. Тъй че колкото повече научим за функционирането на тези екосистеми, толкова по-способни ще бъдем да ги защитим и опазим.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 135 на списанието.

Вземи само този брой в PDF >>

Отвори ДЕМО – първите 30 стр. от броя >>


Европейска нощ на учените 2022 г.: