Мините, избухващи автоматично при преминаване на врага през детонационния механизъм, се появяват сравнително по-късно от самите сухопътни мини. Първите описания се намират в китайска книга

Книгата „Компендиумът“ представя мините като „избухващи горящи кълба“, предназначени за заравяне на места, където се очаква врагът. Те съдържали барут, парчета от керамични съдове и

„Компендиумът“ е писан от голям брой китайски автори през 1040 г., но е публикуван едва през 1044 г. Той представя много нововъведения по време на

Книгата „Компендиум на най-важните военни достижения“, написана през 1040 г., включва първото описание на димна бомба – желязна кутия, напълнена с барут и материали, образуващи

Първите снаряди били с корпус от кожа, бамбук, дърво и керамика. Към 1221 г. силите на чуждестранната династия Джин, управляващи Северен Китай, притежават ново оръжие,

Прости бомби – кутии, пълни с барут, който трябва да се е запалвал с фитил – се разработват в Китай в края на X век.

През 970 г. след Хр. новооснованата династия Сун в Китай пробва нов вид „огнени стрели“. Резултатите са успешни и изобретателите (Яу Йи Фан, Фен Джи