Земя Космически науки 

Aurora borealis: какво предизвиква Северното сияние и къде да го видим

Северното сияние, познато още като Aurora borealis, предлага очарователна, драматична и магична гледка, която удивява всеки, който я види. Но какво точно предизвиква този ослепителен природен феномен?

В центъра на нашата Слънчева система се намира Слънцето – звездата, която поддържа живота на планетата ни. Множеството магнитни полета на Слънцето се разсейват и изкривяват, когато нашата родителска звезда се върти около оста си. Когато тези полета се “оплетат”, те изригват и образуват т.нар. слънчеви петна. Обикновено тези слънчеви петна се появяват по двойки. Най-големите могат да достигнат размери няколко пъти по-големи от диаметъра на Земята.

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

В центъра на Слънцето температурата е 15 млн. градуса по Целзий. Тъй като температурата на повърхността се повишава и понижава, Слънцето кипи и бълбука. От районите на слънчевите петна на повърхността се освобождават бързодвижещи се частици плазма, познати като слънчев вятър, който излиза в открития космос. Минават около 40 часа преди този слънчев вятър да достигне Земята. Когато това стане, той създава драматичното явление, познато като Северно сияние.

Сиянията се появяват не само на Земята, но и на други планети в нашата Слънчева система. Всеки от газовите гиганти в Слънчевата система (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун) има гъста атмосфера и силни магнитни полета и на всека от тях съществува светлинният феномен, макар и да е по-различен от този на Земята, понеже се образува при различни условия.

На Венера се появява сияние, предизвикано от разтеглените магнитни полета на планетата (магнитна опашка). На Марс, чиято атмосфера е твърде тънка за глобално сияние, се появяват само местни сияния. Корабът MAVEN (Mars Atmosphere and Volatile Evolution) на НАСА е открил също широкоразпространено сияние на северното полукълбо, което се образува, когато енергийни частици “удрят” атмосферата на Марс.

Слънчеви петна и цикли

Слънчевите петна и слънчевите бури, които предизвикват повечето величествени прояви на Aurora Borealis, се наблюдават средно веднъж на 11 години. Пикът на слънчевия цикъл беше през 2013г., но това беше най-ниският слънчев максимум на века.

“Този слънчев цикъл продължава да е сред най-ниските документирани такива“ – обяснява Рон Търнър от Analytic Services, Inc., младши научен консултант към програмата за Иновативни съвременни идеи на НАСА (NASA’s Innovative Advanced Concepts program).

От 1749 – годината, от която се пазят данни за повишаването и понижаването на слънчевата активност, е имало 22 пълни цикъла. Изследователите наблюдават събитията, свързани с космическото време, защото те могат да повлияят на космическите кораби в земната орбита, да прекъснат електрическите мрежи и комуникационната инфраструктура на Земята или да засилят обичайните появи на полярни сияния. Учените също така изследват как колебанията в слънчевата активност се отразяват на нашата планета.

Частици и полярно привличане

Земята е постоянно бомбардирана от космически отломки, радиация и магнитни вълни от космоса, които биха могли да са заплаха за живота такъв, какъвто го познаваме. През по-голямата част от времето магнитното поле на Земята върши отлична работа като отблъсква потенциално опасни лъчи и частици, включително тези, идващи от Слънцето.

Частиците, освобождавани от Слънцето, пътуват 150 км. към Земята, преди да бъдат непреодолимо привлечени от северния и южния магнитни полюси. Когато частиците преминават през земния магнитен щит, те си взаимодействат с молекулите на кислорода, азота и други елементи и това води до появата на красивите светлини в небето.

Сиянията в северното полукълбо се наричат Aurora borealis. Южният им вариант, който осветява небето над Антарктика, е известен като Aurora australis.

Какво води до появата на цветовете?

Цветовете, които най-често се свързват със северното сияние са розов, зелен, жълт, син, виолетов, а понякога дори оранжев и бял. Обикновено, когато частиците се сблъскат с молекулите на кислорода, се получава жълт и зелен цвят. Взаимодействието с азот поражда червен, виолетов и понякога син цвят.

Видът на сблъсъка също има значение за цветовете, които се появяват в небето – атомният азот предизвиква синьо сияние, а молекулният азот – виолетово. Цветовете зависят също от височината. Зелените светлини обикновено се появяват на около 240 км. височина, червените – под 240, сините – на около 96 км., а лилавите и виолетовите – под 96 км.

Тези светлини понякога се появяват като статичен лъч светлина, а когато слънчевите изригвания са по-силни, като танцуваща завеса от менящи се цветове.

История на сиянията

От хилядолетия сиянията са били предмет на спекулации, суеверия и благоговение. Пещерни рисунки във Франция, които датират отпреди 30 000 години показват илюстрации на природния феномен.

В по-суеверни времена, преди хората да са знаели какво ги предизвиква, сиянията са се смятали за предвестник на война или разрушение. Много класически философи, автори и астрономи, включително Аристотел, Декарт, Гьоте и Халей споменават северните сияния в трудовете си.

Още през 1616 астрономът Галилео Галилей използвал името Aurora borealis, за да ги опише, вземайки името на митичната римска богиня на зората Аурора и на древногръцкия бог на северния вятър – Борей.

Aurora australis, южното сияние, се появява около района на Южния полюс. Ала тъй като той е по-негостоприемен от Северния, е по-трудно да се наблюдават южните светлини.

Къде можем да ги видим?

Най-добрите места за наблюдаване на северните сияния са Аляска и северна Канада, но посещението на тези големи открити пространства невинаги е лесно. Норвегия, Швеция и Финландия също предлагат чудесни места с гледка. По време на някои особено силни слънчеви изригвания светлините могат да се видят на юг чак до Шотландия, дори над Северна Англия.

В редки случаи светлините са видими още пó на юг. За първи път са наблюдавани от европейски заселници в Нова Англия през 1791. В “Историческите бури на Нова Англия“, публикувана през 1891, Сидни Пърли пише: “15 май 1719, красивата и бляскава Аurora borealis била видяна за първи път тук, доколкото знаем от записките и поверията от този период, и се казва, че в Англия е забелязана за първи път три години по-рано. През декември на същата година сиянието се появило отново и хората се разтревожили много, приемайки го не толкова като пагубно унищожение, а по-скоро като предвестник на огньовете на последния велик ден и знак за наближаваща опасност.“

Кога можем да видим светлините?

Северното сияние е винаги видимо, но зимата е най-подходящият период за наблюдение заради липсата на слънчево замърсяване и заради чистия, свеж въздух. Септември, октомври, март и април са едни от най-добрите месеци, в които може да видите Aurora borealis. Тогава светлините са най-ярки и активни до два дни след слънчево изригване. Няколко агенции като НАСА и Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA) също наблюдават слънчевата активност и обявяват кога се очаква да има особено впечатляващо шоу.

Превод: Михаела Цонева

Източник: Space.com

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close