Арт-терапията в образователната и възпитателната дейност на учителя

Автор: Първолета Манчева

Ст. учител ДГ „Звездица”, гр. Враца

Арт-терапията и възможностите за ефективно въздействие на различните изкуства върху децата отдавна са сред приоритетните теми в научната и изследователска работа. Неизчерпаемият потенциал на изкуството вече е една по-нова тема на приложение, която вълнува трайно и дава подтик за разработване на нови лекционни курсове, тренинги и т.н. Целта на настоящия доклад е да поднесе информация относно значението и приложението на арт-терапията, особено – при децата.

Разширяването на обсега на арт-терапевтичната дейност в образованието дава широки възможности за иновации и работа в поредица актуални проблеми на нашето ежедневие, свързани с подрастващите. Още повече, децата са най-податливи на магията на изкуството и въздействието му върху тях е всестранно.


РЕКЛАМА:

***

Изразяването чрез изкуството е безболезнен начин да се представят чувствата. Арт- терапията все още няма ограничения или противопоказания като безопасен метод за облекчаване на стреса. Това е естествен начин за изцеление, като негативните емоции се превръщат в положителни. Сесиите дават сила и увереност, както и помогнат за намиране на изход от трудни ситуации. Използването на изкуството помага да се повиши самочувствието и адекватното самостоятелно преминаване в обществото. В процеса на терапията се проявяват много от проблемите, които са дълбоко скрити и се решават безболезнено.По време на арт-терапията от съществено творческо значение е не само самият акт, а и вътрешният свят на твореца, който се проявява като резултат от този акт. Децата се насърчават да изразят своите вътрешни чувства, доколкото е възможно свободно и спонтанно, без да се притесняват за художествените достойнства на работата им. Себепознанието е танц между вътрешния и външния свят. Експресивните изкуства са предимно образователен процес, който е терапевтичен и свързан със състояние на завършеност. Ако ни липсва определено познание, тогава нашето разбиране е завършено. Ако целта ни е да разберем себе си в света, т.е. нашето отношение към него, тогава всяка информация, която ни носи прозрения, може да ни придвижи в посока на цялостност. Когато научаваме нещо ново, получаваме прозрения и развиваме способността си да разбираме. Започваме да растем в посока на изпълването на нашия потенциал.Познанието и образованието са дълбоко взаимосвързани. Целта на образованието е да ни донесе познание. Истинското образование тогава не е нещо, което се влива в главите на децата, а е вътрешна промяна. Измерва се според това, което учениците проявяват; според това, което се показва. Техните действия са само конкретна проява на истинското познание, което се развива вътре в тях. Образованието представлява вплитане на вътрешните и външните измерения.В изкуството вътрешните образи се срещат с хартията и боята, а вътрешната музика се превръща в звуци за симфоничен оркестър. Съществува един непрекъснат танц между вътрешните образи и външната форма, между творението и изразяването. Цветовете върху палитрата отразяват чувствата в душата. Едно движение във въздуха отговаря на вътрешния жест, изразяващ намерение, мисъл и чувство. Мелодията откликва хармонично на даден миг във времето. Изкуството е реакция, която придвижва детето от едно пространство към друго, и която свързва чувства, мисли, материали, прозрения. Изкуството се ражда, когато тези различни светове се слеят…

Четете повече тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: