Активизиране на мисловната дейност в общуването лектор-аудитория

Денис Топов публикувано на юли 30, 2018

Споделяния

(Социално-психологически механизми за въздействие върху слушателите – убеждение, внушение, идентификация, емпатия. “Апелативна” функция на естествените и изкуствени похвати за активизиране вниманието на слушателите.)

Автор: Венцислав Вутов

В ораторската аргументация намираме триединството на “логическо ядро”, “извънлогически” способи и невербални средства за убеждаване. Съотношението в обема на тези елементи се променя в зависимост от различни фактори – форма на контакт, предмет на интерпретация, личността и целите на оратора, характеристиките на аудиторията, времето, мястото. Аргументите в “логическото ядро” имат логико-философска стойност. В “извънлогическата” част някои включват “емоционални”, “психологически”, “етически”, “патетични” средства, а невербалната комуникация (НВК) отнасят към най-външния “слой” в “аргументативната рамка”. Ораторската аргументация цели да постигне “реакция-отношение” и “реакция-действие” у слушателите.

Първоначално тяхното внимание и интерес се насочват към невербалните изразни средства на оратора, които са от голямо значение и за извънлогическите средства, в лицето на убеждението, внушението. Анкети със студенти показват, че в академична лекция около 10-15 минути вниманието е насочено към външността и облеклото на лектора. Слушателите смятат, че по-пълните лектори и тези с очила са по-добри по характер. Личността, ако не се отчита подготовката за речта, изглежда се явява най-важният фактор при изнасяне на речта.

За да постигне максимума от своята индивидуалност, ораторът трябва да излиза отпочинал пред своите слушатели, възстановил силите си и с резерв от енергия. Умореният оратор не притежава никакви магнетични, привличащи свойства. В Германия политици и журналисти в телевизионни прояви демонстрират здрав вид с пудра “тухлен цвят”. Препоръчително е умереното хранене преди излизане пред публика, защото в противен случай кръвта, която би трябвало да циркулира в мозъка на оратора, се спуска надолу към стомаха му, където започва “борба” с храната. Външният вид и облеклото са важен фактор в ораторското общуване. Съзнанието на оратора, че е добре облечен повишава самоуважението му, укрепва неговата увереност. Ако ораторът носи развлечени панталони, непочистени обувки, ако от джоба на сакото му стърчат химикалки и моливи или ако е жена с безвкусна, препълнена с нещо чанта, то слушателите ще изпитват точно толкова малко уважение към такъв оратор, колкото той към самия себе си.

В съвременната реторика се изследват изразните възможности на зоните на лицето и е създадена психометрична техника за измерване на фациалната експресия. Експерименталните наблюдения на Екман, Фрайзен и Томкинс обособяват три изразителни зони на лицето: горна – чело и вежди; средна – очи и клепачи; долна – бузи, нос, уста, брадичка. В литературата са отбелязани повече от 20 хиляди различни изражения на лицето (Изард). Голямото “количество ораторски поглед” отправено към аудиторията засилва фактора “привлекателност” и “атрактивност” на говорещия. Нежеланието да се установи зрителен контакт се тълкува като липса на знание, недостатъчна увереност и страх, надменност, пренебрежение. Деловият поглед според психолозите трае от една до седем секунди. По-продължителното “гледане” може да е техника с манипулативна роля. Сталин и Хитлер прилагат този похват за сплашване на събеседниците. Един трик, който много оратори използват, е в даден момент да уловят погледа на някой от присъстващите и да си представят, че говорят само на него – това е добър метод, доколкото предпазва от втренчване в главите на хората или постоянно взиранe в бележките…

Цялата статия е публикувана в брой 109 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Споделяния

Автор

Денис Топов

Актуално

[ВИДЕО] Изложба: Манифестиращата идеология 1944 – 1989

bgnauka декември 14, 2019

Институт по механика (отчет на БАН 2018 г.)

bgnauka декември 12, 2019

Прочети още

Интервю с доц. Радостина Александрова: Движещата сила е любовта

За БГ Наука

Списание „Българска наука“ се издава от сдружение „Форум Наука“. Изданието стартира през 2005 г. и вече 11 години предлага задълбочени научнопопулярни изложения и статии, разработени от българската академична общност. Сп. „Българска Наука“ излиза всеки месец и се разпространява безплатно в интернет, защото знанието трябва да е достъпно за всички. Следете как се развива науката във Фейсбук страницата на изданието: https://www.facebook.com/bgnauka