Френският структурализъм и проявленията му в литературата

Автор: Стефани Стефанова

Резюме: През 50-те години във Франция се наблюдава все по-разрастващото се разочарование от идеите на Сартр за екзистенциализма и по-конкретно от неговото схващане за „осъдения на свобода“ на фона на вихрещата се Студена война. Като контрапункт на отминалото време на „тоталната свобода“ се появи и новата терминология като структура, модел, диахрония, която даде израз на новото течение- Структурализъм. За появата и развитието на Структурализма съществена роля изиграва Руския формализъм. Формалистите и  техния творчески устрем полагат основите на теоретичната и терминологична визия на литературната наука. Те задават основната на бъдещото литературознание, което е обект на анализ от следващото направление, а именно Структурализма.

Ключови думи: Структурализъм, Формализъм, модел, структура, знак, символ

Структурализмът избухна като интелектуална бомба през 60-те години във Франция. Отново там структуралисткото движение отбелязва повратната си точка с всеобщата стачка в страната от 1968 година.

Структурализмът е интелектуално движение, за което е характерен стремежът към разкриване на моделите, които стоят в основата на културните и социалните явления. Структуралистите разследват специфични структури и правила от гледна точка на техните съставни части. Структурализмът намира най-широко поле в дисциплините лингвистика, културна антропология, психология, литературна теория, архитектура и психоанализа. Централни фигури на структуралисткото движение са лингвистът Роман Якобсон, антропологът Клод Леви-Строс, литературоведът Ролан Барт, психологът Жан Пиаже, историкът Мишел Фуко, както и психоаналитикът Жак Лакан. Структурализмът достига своя бум през 60-те години на ХХ век във Франция.

Преди да пристъпя към структуралистката теория на Сосюр ще направя кратък преглед на развитието на художествената литература в лоното на естетиката и историята на изкуствата. По отношение на нейните съдържателни и формални признаци може да се раздели по следния начин:

• Като подражание на живота или мимезис;
• Като източник на естетическо преживяване и наслада;
• Като емотивна функция на езика- Брюгер;
• Като измислица;
• Като знакова структура;

Сред студентите на Сосюр е имало и поне 10 българи. Първият му български студент се казва Георги Божков и е следвал във Филологическия факултет на Женевския университет.

Структурализмът за първи път като понятие е използван от Фердинанд дьо Сосюр. Той предлага всеки език да бъде разглеждан като система от елементи. В тази система всеки отделен компонент може да бъде дефиниран само чрез логическите връзки, в които той се намира с останалите елементи от системата. Според него тази цялост от взаимодействия образува и структурата. Сосюр е централна фигура в структуралисткото течение, както и неговата дефиниция за „знака“. Французинът дефинира „знака“ като някакъв образ, обект /предмет/ или дума, който несъмнено върви ръка за ръка с някакво конкретно значение. На езика на Сосюр това отношение се представя като връзка между означаващото /знака/ и означаемото. Обикновено културата закодира дадени явления и хората мислят за тях през този код. Пример за подобно кодиране може да бъде нашето отношение към оперната и класическата музика, която се свързва с елитарност, висока класа. Разглежда се като нещо, което не само не е достъпно до всички, но то притежава и специфики, които трудно се декодират от масата. Културата е закодирала по този начин музиката, че хората възприемат този код за даденост, т.е. той по своята същност е неоспорим. Човек не е способен сам да създава независими интерпретации за нещата и явленията. Разбирането, според Сосюр е ограничено от приетите „конвенции“. Конкретният човек като отделно същество не натоварва оперната музика точно с тази конотация, тя е била закодирана много преди той да й даде каквото и да било значение. Съдържанието на знаците надминава нашия собствен замисъл, идея. Сосюр отрича категорично връзката между думата „опера“ и буквите, които я съставляват. Той твърди, че на мястото на тези букви, ако се сложат други, то всяка друга комбинация би била релевантна на предишната и тук акцентът пада единствено върху конвенцията, че буквеният израз „опера“ има и семантично сходство. Оттук идва и основната позиция на структурализма, че „езикът никога не би могъл да бъде едно понятно и невинно отражение на реалността“.

Цялата статия можете да прочетете в новия брой 132 на списанието. Изтеглете броя от тук.