Направи дарение на училище!

Как работят новите програми към Министерството на иновациите и растежа (МИР), свързани с науката и бизнеса, и как ще подпомогнат създаването на нови иновации? Това обяснява Лора Йосифова, работеща в министерството, към главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност и началник на сектора, отговарящ за програмирането на дейностите Програма „Научни изследвания, иновации, дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ).

Как работи ПНИИДИТ

Разбери повече за БГ Наука:

***

Програмата е с продължителност 7 години, в периода между 2021 и 2027 г., но е официално одобрена от Европейската комисия в края на 2022 г. Тя ще подпомага „всички участници в българската научна иновационна екосистема“.

Лора Йосифова разяснява, че програмата има сериозен фокус върху малкия и средния бизнес (в частни случаи ще бъдат подпомагани и големи бизнеси), осигурявайки стъпкова възможност за финансиране, като допълва, че не е задължително да се минава през всяко стъпало на тази система. Уточнява, че програмите, управлявани от МИР не подкрепят стартиращи предприятия чрез грантови схеми, а чрез различните възможности на финансовите инструменти, които има по ПНИИДИТ и програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. 

Определени са 3 схеми за финансова подкрепа, първата от които е т. нар. иновативни ваучери. Тя се отнася до по-скромни като сума проекти, като им се предоставят средства, чрез които да се възползват от научната експертиза на дадено научно звено. Процедурата по използването на тези „ваучери“ е възможно най-опростена към бизнеса и предприятията. Сумите, които могат да се използват по тази схема са между 10 и 20 хил. евро.

Втората схема, която определят от МИР е, както я нарича Йосифова, „Бърза писта за иновации“, където водещ е бизнеса, но си сътрудничи с изследователски организации и висши училища за разработването на определени технологични решения и иновации. Тази схема е предназначена за най-различни технологични сектори и е с фокус върху зелената и цифровата трансформация.

Последната и най-мащабна от схемите е тази, ориентирана към индустриите, които определят какви ще са предизвикателствата в бъдеще и какви би трябвало да са стъпките, по които да се мине, за да бъдат преодолени те. Това ще се извършва посредством научни знания, експертизи, технологии и т.н.

Освен това, от МИР за започнали съвместна работа с Министерство на образованието и науката и с изпълнителна агенция по програма „Образование“ за създаването на платформа, в която научните центрове ще могат да показват и обясняват услугите, които предлагат, за да бъдат улеснени предприятията. 

За какво се използва бюджета на програмата

„Бюджета на програмата е 2 млрд. лева за седемте години, но периода за разходването им е до 2029 г., тоест 2 години след официалния край на проекта“, пояснява Йосифова. От тези пари, около 150 млн. евро е финансирането за научните центрове, а близо 350 млн. евро е това за сътрудничеството между центровете и бизнеса през най-различни схеми.

Представителката на МИР обръща внимание и на друга „по-малка“ компонента, която, според нея, е от изключително значение – за интелигентна трансформация, която се фокусира върху развитието на умения и човешки ресурси, развитието на капацитета и способностите както на хората, работещи в научните центрове, така и на тези в предприятията. В този ред на мисли, тя изразява мнение, че „да си учен е престижно“ и вече са преодолени пречките в тази сфера от миналото – ниско заплащане и лоши условия на труд.

Уверява и, че са предвидени средства за комуникацията видимостта и разпространението на информация, резултати и успешни практики сред хората в политиката, бизнеса и обществото като цяло. Освен това, залагат такива изисквания и към бенефициентите на ПНИИДИТ. Тя апелира към това, научните постижения и резултати да намерят място в националния ефир и то централно такова, за да достигат до всеки.

Началото на проекта

През следващата една година ПНИИДИТ ще обърне внимание основно на развитието на вече съществуващите научни центрове, на финансирането и съфинансирането на проекти, които се подкрепят частично от Европейската комисия или са получили т.нар. Печат за високи постижения. Очаква се да стартира и „ваучерната схема“ или поне да започне обществено обсъждане на насоките за кандидатстване по проекта и да се проведат разговори с научните центрове и предприятията, казва Лора Йосифова. 

Очаквания за проекта

Лора Йосифова е оптимист, че след 5-7 години, когато програмата е в последните си етапи, тя вече ще е постигнала всичко, което е било заложено като цел, а именно подкрепа за предприятията, работещи устойчиви научни центрове, които да останат част от научната екосистема и след приключване на финансирането, както и повече активност в различните региони на България.

Емил Кръстев

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!