Биология Психология 

Страхът от паяци е дълбоко вкоренен в нас

Змиите и паяците предизвикват страх и отвращение у много хора, дори в развитите страни, където рядко някой влиза в контакт с тях. Доскоро се е дискутирало дали това неприятно чувство е вродено или придобито. В последно време учените откриха, че то е наследствено. Дори бебетата се чувстват стресирани, когато видят тези създания – много преди да могат да се научат да реагират по този начин.

Когато на бебета били показвани змия или паяк от втория ред вместо цвете или риба от първия ред (като размерът и цветът на картинките били еднакви в двата случая), зениците им се разширявали значително (червената крива показва реакцията към паяка и змията, а зелената – към цветето и рибата), което е ясен сигнал, че се чувстват напрегнати. Credit: Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences
Когато на бебета били показвани змия или паяк от втория ред вместо цвете или риба от първия ред (като размерът и цветът на картинките били еднакви в двата случая), зениците им се разширявали значително (червената крива показва реакцията към паяка и змията, а зелената – към цветето и рибата), което е ясен сигнал, че се чувстват напрегнати. Credit: Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences

Предполага се, че в индустриализираните страни, особено в Централна Европа, повечето хора никога не са се сблъсквали с отровен паяк или змия в дивата природа. В повечето от тези страни почти няма паяци или змии, които представляват заплаха за човека. Независимо от това, малко хора не биха се разтреперили от мисълта, че някой паяк, колкото и безопасен да е той, пълзи по ръката им.

Този страх може дори да прерасне в безпокойство, което ограничава ежедневието на човека. Такива хора винаги са на ръба и не могат да влязат в стая, в която не е сигурно, че няма паяци или не могат да излязат сред природата от страх, че биха могли да срещнат змия. В развитите страни един до пет процента от населението е засегнато от истинска фобия от тези животни.

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

Досега не беше известно откъде произлиза това широко разпространено отвращение или безпокойство. Докато някои учени предполагат, че ние научаваме този страх от нашето обкръжение в детска възраст, други са на мнение, че той е вроден. Недостатъкът на повечето предишни проучвания по тази тема бе, че са били проведени с възрастни или по-големи деца, което прави трудно разграничаването на придобитото от вроденото поведение. Проучванията с деца само са тествали дали те откриват паяци и змии по-бързо от други безобидни животни или предмети, а не дали показват пряка физиологична реакция на страх.

Учените от Института Макс Планк (Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences MPI CBS) в Лайпциг и Университета Упсала в Швеция наскоро направиха решаващото откритие, че дори при бебетата се предизвиква реакция на страх при вида на паяк или змия. И това още на шестмесечна възраст, когато те почти не се движат наоколо и са имали малка възможност да научат, че тези животни могат да бъдат опасни.

“Когато показахме картинки на змия или паяк на бебетата вместо такива на цвете или риба със същия размер и цвят, те реагираха със значително разширяване на зениците”, казва Стефани Хойл (Stefanie Hoehl), водещ изследовател на проучването и невролог към MPI CBS и Университета на Виена. “При постоянни светлинни условия тази промяна в големината на зениците е важен сигнал за активирането на норадренергичната система на мозъка, отговорна за реакциите при стрес. Ето защо се оказва, че дори най-малките бебета се стресират от тези групи животни.”

“Ние стигнахме до заключението, че страхът от змии и паяци е от еволюционен произход. Подобно на приматите, нашият мозък е способен да идентифицира обекти като “паяк” или “змия” и да реагира на това много бързо. Тази очевидно наследствена реакция ни позволява да научим, че въпросните животни са опасни или противни. Когато това е съпроводено и от други фактори, е възможно да се превърне в истински страх или даже фобия. Силно паническо отвращение, проявявано от родителите, или генетично предразположение към хиперактивна амигдала, отговорна за регулирането на емоциите, може да е причина повишеното внимание към тези животни да прерасне в тревожно разстройство.”

Интересното е, че както е известно от други изследвания, бебетата не асоциират картинки с носорози, мечки или други теоретично опасни животни с чувство на страх. “Ние предполагаме, че причината за тази конкретна реакция при гледането на паяци и змии, се дължи на съвместното съжителство на тези потенциално опасни животни с хората и техните предци за повече от 40 до 60 млн. години – следователно много по-дълго време, отколкото с днешните опасни бозайници. Реакцията на страх, предизвиквана от определени групи животни, може да бъде вградена в мозъка за еволюционно дълго време.”

За съвременните опасности като ножове, спринцовки и електрически контакти вероятно това също е вярно. От еволюционна гледна точка те съществуват от кратко време и затова още не са се създали механизми за реакция в мозъка от момента на раждането. “Родителите знаят колко е трудно да научат детето си за ежедневните рискове, като например да не си пъхат пръстите в контакта” – добавя Хойл с усмивка.

 

Материалите са предоставени от Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences.

Превод: Елена Страхилова

Източник: Science Daily

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close