Българска история История Култура и изкуство 

Средновековното българско облекло като отражение на модата през Античността

Автор: Мая Джамбазова

Елемент от историята на всекидневието е историята на модата и облеклото. Средновековното българско облекло е обект на проучвания от средата на XX век. А днес все повече автори се занимават с темата.

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

В миналото Венера Наследникова издава своя труд „История на българския костюм“, който се превръща в христоматиен за учени, студенти, учители, ученици, художници по костюмите в киното и театъра. В края на 90-те години на XX век Иван Чокоев поглежда по-научно към темата и пише своята монография „Текстил от средновековни археологически обекти“. В първите години на XXI век Мария Долмова-Лукановска пише книгата „Търновските царе“, в която има глава, посветена на облеклото от Българското средновековие. През 2016 г. художничката Калина Атанасова издаде книга, посветена на средновековното българско облекло. В отделни трудове по Средновековна българска история.

Облеклото от Първото Българско царство носи особеностите на битовите традиции при славяни и протобългари (прабългари), но по време на Византийското владичество и във Втората Българска държава то се унифицира за всички поданици по нашите земи. Това е заради византийската мода. Древен Рим оказва влияние в почти всичко във Византия, все пак това е продължението на Римската империя. Костюмите на владетелите от Константинопол носят белезите на римския владетелски костюм. Разбира се, пригодени да се използват в условия, в които християнството доминира, а то както знаем, забранява разголването на плътта. Затова и дрехите във Византия постепенно стават по-широки от римските, а липсата на вталяване при кройките се компенсира от пищността при украсата. Това се усеща и при българския аристократичен, най-вече при владетелския, костюм. По този начин традициите от Рим косвено оказват влияние върху облеклото във Второто Българско царство. Пак в Рим има традиция по източен маниер да се носят панталони при специални случаи. Това навлиза в традициите на Западна Европа (XII-XIV век), а от там и на Балканите, включително в българската държава. Туниката, използвана в Римската империя, се превръща в основно облекло за средновековните българи и византийци. А социалното разслоение в древен Рим налагало носенето на различни цветове дрехи, според общественото положение на всеки един римлянин. Тази особеност в начина на обличане се запазва и при българите от времето след 1018 г. чак до 1396 г., а се наблюдава и при византийците и то още от Ранното Средновековие.

Владетелските костюми във Византия биват обагряни в пурпур. Традицията съществува още от времето, когато Римската империя се разделя на Източна и Западна. Източната част, ромейската държава, възприема владетелския церемониал на древен Рим. В Рим багрели владетелските дрехи със сок от жлезите на морско мекотело от род Purpura (охлюв), от там идва и названието на специфичната краска. Пигментът от морския охлюв се смесвал с козя урина за фиксатор. Така че владетелите излъчвали неприятна миризма от дрехите, с които били облечени. Но пурпурният цвят е предпочитан, заради скъпата технология, по която се получава, достъпна за малцина. Затова е избран за владетелски цвят, а Византия иска да подчертае приемствеността с властта на римските принцепси и затова константинополските императори се обличат в пурпур.

Българите на свой ред искат да докажат, че са част от цивилизования свят и затова следват византийската традиция във владетелското облекло. Първи знаците на властта, използвани от ромеите, върху себе си поставя хан Тервел, който обува червени ботуши и облича червена мантия.

Поради липсата на подчертаващи извивки при облеклата във Византия и християнска България, българи и ромеи, представители на аристократичните родове, започват да носят дрехи, обсипани с бисери, скъпоценни камъни и извезани с метализирани нишки, най-често покрити със злато или мед.

Влиянието на Византия по време на владичеството на ромейската империя по нашите земи е повсеместно за българската култура, като почти успява да заглуши народните ни традиции. По време на второто българско царство тази тенденция отслабва, но съзнателно България се стреми да копира Византия във владетелския церемониал, облеклото, архитектурата, храненето, литературата, иконописта.

Цветово българските костюми били част от таблица на ранговете. Владетелят – царят, се обличал в пурпур. Севастократорът носел сини дрехи. Деспотите използвали зеления цвят в облеклото. Военачалникът носел жълти дрехи. Във Византия традицията е същата.

Панталоните навлизат в българското облекло чак към XIII век, под влияние на Запада, а в западните владетелски дворове този елемент в костюма е свързан с римската традиция да се копира модата от Изтока.

Туниката е друга дреха, свързана с традициите в Римската империя, трайно заела своето място при българи и византийци. Тя е основен елемент както от римското облекло, така и от облеклото на българи и византийци. В множество ръкописи, като например Лондонското четвероевангелие, могат да бъдат видени хора, облечени в туники, изобразени в миниатюрите по страниците на книгата.

Фибулата също е заемка от традицията в Рим. Тя е използвана още в бронзовата епоха, но римляните я възприемат, а на свой ред византийците и българите от Средновековието.

При платовете също имаме еднаквост в традициите. И в Рим, и във Византия и България се използват памук, лен, а за дрехите на аристократите и коприна.

Всичко това доказва, че всичко ново е добре забравено старо, и след Рим няма нищо ново. Традициите в облеклото при римляните са предадени на византийци и българи, като те на свой ред ги адаптират към своите особености. Влиянието на римската мода за дрехи е осезаемо във Византия, откъдето се предава в Средновековна България.

Източници:

Рише, Жан-Кристоф; Анри Кузин. Кратка история на облеклото. София 2011

http://badamba.info/

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close