Биология 

Спираловидните пчелни пити

Credit: National Geographic
Credit: National Geographic

Помислете за бурканчето със сладка, златиста течност, което стои на рафта в кухнята ви. Пълно е с мед – гъсто, лепкаво вещество, което използвате като добавка към чая или препечената си филийка. Пчелите произвеждат меда от нектар, извлечен от цъфтящи растения, и го пазят като източник на хранителни вещества за случаите, в които липсва друга храна.

Но как медът стига от опрашителите до вашия кухненски шкаф? Отговорът е лесен – медни пити. Те са различни в зависимост от пчелния вид, който ги изгражда. Ентомологът Тим Хърд (Tim Heard) от Sugarbag Bees в Австралия се грижи за повече от 400 кошера. Един от видовете, които отглежда, Tetragonula carbonaria, “строи” особени пчелни пити във формата на спирали.

Пчелите без жило са в близка родствена връзка с медоносните пчели, дивите пчели, вида Euglossini (т.нар. “орхидейни пчели”) и земните пчели. Подобно на останалите видове, те имат строга йерархия, но кастите в техните групи се определят от това какво количество цветен прашец консумира всеки индивид.

Тези насекоми са със силно изразен социален характер – около една пчела майка може да се създаде колония от хиляди пчели работнички. Видът Tetragonula carbonaria, обитаващ Австралия, може да се открие в тропически местообитания по северното и източното крайбрежие на страната.

Австралийските пчели без жило са черни на цвят с бели власинки по главата и от двете страни на тялото и са наистина миниатюрни (едва около 4мм). Някои пчелари поддържат колонии, за да събират малки количества мед, тъй като един кошер дава по-малко от четири чаши мед на година.

Кошерите

В природата пчелите без жило правят своите гнезда в кухи дънери, по клоните на дървета и в скални процепи. Ако имат възможност, се заселват и в “жилища”, направени от човешка ръка. Търговците производители на мед държат медоносните пчели в кошери, но пчелите без жило конструират своите медни пити по различен начин.

“Основата на гнездото е първата крачка” – казва Клаус Расмусен (Claus Rasmussen), експерт, занимаващ се с пчелите и асистент по биология в Университета Орхус, Дания (Aarhus University). Пчелите без жило съхраняват цветен прашец и мед в пчелни килийки, които правят като сдъвкват восък и го оформят в яйцевидни клетки. Някои видове струпват малки, гроздовидни кутийки, докато други видове ги подреждат в хоризонтални редици. Представителите на вида carbonaria, обаче, изграждат своите пчелни пити във формата на виещи се нагоре спирали, независимо от кошера, в който живеят. В тези сложни конструкции трябва да се добавят индивидуални килийки на различна височина, за да се продължи изграждането на кошера.

Пчелната колония едновременно изгражда и запълва с храна килийките, събрани в групи по 80. След това пчелата майка идва и снася яйцата си в килийките пет минути преди пчелите работнички да дойдат и да ги запечатат. “Килийката трябва да е пълна почти догоре с храна – едва тогава пчелата майка приема, че средата е подходяща за снасяне на яйцата” – обяснява Хърд.

Един цикъл по формирането на килийка от питата продължава около пет часа и една колония може да завърши приблизително пет на ден. Така след 50 дни една колония вероятно ще е направила пчелна пита от около 400 килийки.

Хърд споделя, че никой не е напълно сигурен защо carbonarias правят своите кошери по този начин, но е възможно това устройство да помага на пчелите майки да се ориентира в кошера по-лесно. От друга страна, вероятно тази конструкция улеснява циркулацията на въздух, защото обикновено други пчелни колонии не могат да се похвалят със същото.

Вкусът на меда

Медът, произвеждан от пчелите без жило, е с високо съдържание на вода, което го кара да ферментира по-бързо. Вкусът на меда може да се промени в зависимост от това с какво са се хранили пчелите – по тази причина медът, направен на дадено място с прашец от дадено цвете може да се различава от този, направен на различно място и от различно растение. Обикновено пчелите без жило се хранят от едни и същи видове цветя, така че техният мед има по-силен вкус от този на медоносните пчели.

“Вкусът на меда от австралийските пчели действително има предимство от гледна точка на това, че има по-силни цветни нотки” – казва Расмусен. „По отношение на предназначение и вкус техният мед е също толкова добър, колкото и този от медоносни пчели.”

Безжилни, но не и беззащитни

Както подсказва името, близо 500-те вида пчели без жило не могат да се защитават като жилят. Вместо това обаче, те хапят и инжектират мравчена киселина във враговете си. “Вероятно е по-ефикасно да могат да хапят, отколкото да жилят” – споделя Расмусен.

Освен това при опрашването пчелите без жило вземат с крачетата си лепкава смола, за да могат да се защитят като буквално залепят нашествениците, които се опитват да нахлуят в кошерите им.

Кошерите на вида Tetragonula carbonaria имат само един вход, който е строго охраняван от комбинация от лепкави смоли и пчели пазачи. Антибактериалните свойства на смолата премахват всички патогени от пчелите, когато те влизат в кошера – подобно на лепкава постелка пред вратата на дома ви. Веществото действа и като ров около замък, защото предотвратява влизането на хищници като например мравки. Австралийските пчели обикновено не хапят, освен ако не се почувстват заплашени или ядосани. Но “Понякога е малко трудно да се работи с тях, ако човек ги ядоса” – споделя Расмусен.

 

Превод: Михаела Цонева

Източник: National Geographic

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close