История Личности 

РАЗКАЗИ ЗА СОЦИАЛНАТА ДИНАМИКА. РАЗКАЗ №4: ЛУЦИЙ КОРНЕЛИЙ СУЛА – ПАСИОНАРЪТ В ОСНОВАТА НА ИМПЕРИЯТА. Част 1: От детството до първото превземане на Рим

Автори: Николай К. Витанов – Институт по механика – БАН

Златинка И. Димитрова – Институт по физика на твърдото тяло – БАН

Фигура 1. Луций Корнелий Сула, наричан Феликс (Щастливецът) – най-могъщият генерал от гражданските войни в Рим. Ако Цезар и Октавиан се водят основатели на Империята, то е, защото Сула отказал да приеме за постоянно титлата император. Не, че не са му я предлагали, и то нееднократно. Сула не се поколебал два пъти да превземе Рим, та страх лозе пази и Сенатът след смъртта на Сула забранил на римските генерали да преминават с армиите си реката Рубикон и да атакуват Рим. Но, …., имало един, дето бил женен за внучката на Сула, та научил доста от прочутия си роднина – виж фиг. 2.

Сула, страховитият. Разбил Югурта и Митридат – върлите врагове на Рим, спечелил гражданската война, победил не кого да е, а самия шесткратен консул Марий. Имал абсолютната власт, но я предал доброволно. Отказал да носи постоянно титлата император. Как да излезеш от сянката на такъв колос? Как, бе, как – като го оплюеш. И ето ви я версията за свирепия диктатор Сула, поддържана от Юлий Цезар и Октавиан Август (като имаш такива роднини, врагове не ти трябват) – две фигури, управлявали къде по-безнравствено и по-кърваво от Сула, но принизявали постиженията му, за да изпъкнат техните собствени. Но Сула си е Сула и неговата история ще ви разкажем днес, разбира се, от нашата си гледна точка, която е близка до тази на Гумильов, с чиито възгледи ви запознахме в предните разкази.

Фигура 2. Помпея – внучката на Сула. Показваме ви я тук, за да не се чудите, за кого бил женен Юлий Цезар и защо добре знаел, че като имаш добра армия, забраната да форсираш Рубикон си е просто една безмислица, написана на хартийка.

И тъй Сула отказал да приеме титлата император за постоянно. Вместо това имал титлата пожизнен диктатор – фиг. 3.

Фигура 3. Сенаторите молят Сула да приеме титлата пожизнен диктатор на Рим.

И диктатурата на Сула била ключов момент в дългия преход от републиканското управление на Рим към империята. Но как станало това? Как Сула успял да съсредоточи цялата власт в собствените си ръце в един републикански Рим, който станал република именно за да се избави от тиранията на царете 450 години преди Сула? Това искаме да ви опишем.

И тъй Сула бил аристократ. Което значи, че имал знатни предци – патриции. А пък кастата на патрициите постепенно се формирала от наследниците на тези знатни граждани, които получавали върховната власт за една година – консулите – фиг. 4.

Фигура 4. Структура на властта в републикански Рим. Консулите управлявали, преторите следели за спазването на закона, квесторите се занимавали с финансите, а пък трибуните представлявали простолюдието и можели да създават доста главоболия на Сената, като можели да прокарват закони, въпреки волята на сенаторите.

Да си консул означавало да имаш политическа власт, но консулатът се считал и за дар от боговете и потомците на консулите почитали знатните си предци. И тъй, с годините на съществуване на римската република броят на консулите растял и от 433 г. пр. н.е. нататък вече можело да станеш консул само ако някой в рода ти е бил консул. Тъй възникнала кастата на патрициите. Те били 43 семейства, претендиращи да заемат позицията на консул на Рим – позиция, където политическата и административната власт били тясно преплетени с религиозната власт. Тази работа с 43-те семейства продължила до 367 г. пр. н.е., когато обхвата на семействата, които може да стават консули, бил разширен (след дълга борба от влиятелни непатрициарнски семейства, демек плебейски такива). Та значи от 367 г. пр. н.е. натам един от двата консула, които били ежегодно избирани в Рим, бил от патрицианско семейство, а другият – от видно плебейско семейство – фиг. 5.

Фигура 5. Двамата консули – върховната власт в Римската република. Единият от тях можел да стане и диктатор (за 6 месеца).

Властта, тъй да се каже, била попреразпределена. Плебейските семейства, които излъчвали консули, се постарали и те да се отделят от простия народ и да направят нова, по-широка каста. Та тези семейства, заедно с патрициите образували кастата на нобилите (благородните), та да се отличават от народа. Значи – от едната страна народа, а от другата – нобилите. И консулите се избирали от нобилите – фиг. 6.

Фигура 6. Сенатът бил целта на доста от нобилите. Веднъж избран сенаторът оставал сенатор до края на живота си (който можело и да не трае дълго след избора за сенатор).

Та Сула имал доста предци нобили. Един такъв бил Публий Корнелий Руфин – смел римски генерал, воювал с цар Пир и самнитите около 290 – 270 г. пр. н.е. Руфин бил победоносен генерал, но живеел в разкош и като така, за демонстративен разкош, го изключили от Сената (200 години преди Сула нравите в Рим били доста строги и на публичната демонстрация на богатство хич не се гледало добре) – фиг. 7.

Фигура 7. Цар Пир (оня с пировата победа) показва слон на Публий Корнелий Руфин (седналият отляво). Руфин бил добър войн, но обичал парите и разкоша. И това довело до падението на рода Руфин – 200 години далеч от центъра на римската политика. През които родът си сменил името – от Руфин на Сула.

И тъй, родът на Сула по онова време изпаднал в немилост, въпреки че Руфин бил избиран за консул, водел добре войните, които трябва да води, и даже му устроили триумф при една от неговите победи. Та Руфин бил низвергнат, но успял да уреди сина си за жрец на Юпитер – длъжност религиозна и доста важна. Да, но…, който бил на тази длъжност, не можел да прави политическа кариера. Е, тези, които не обичали Руфин, си отдъхнали – край значи с този род безцеремонни и надменни хора. Да, ама не. Между другото да отбележим, че Гай Марий и Луций Цина (доста ще слушате за тях в този разказ) искали по същия начин да прекратят политическата кариера на младия Юлий Цезар. И какво ги спряло, ще попитате? Е, как какво – свирепото възражение на Луций Корнелий Сула. И тъй младият Цезар бил спасен за политиката и станал даже роднина на могъщия си застъпник. Руфин намеквало за рижа коса и от великия жрец нататък представителите на този род си сменили фамилията, която от Руфин станала Сула. Тъй се появил родът Сула, а пък Сула означавало нещо като червендалест. И ей ви ги Сула – червендалестите лица с рижите коси. Тъй.

Е, все пак по-добре Сула, отколкото Руфин, което напомняло за пропаднала кариера. И родът Сула прекарал някое и друго поколение в областта на длъжностите на жреци на боговете и почти загубил старата си слава, която довела до консулството на Руфий. Внукът на Руфий – Публий Корнелий Сула – и той бил жрец и в 212 г. пр н.е. имал техническата задача да организира игрите в чест на бог Аполон. Родът Руфий се славели като добри генерали, а жреците Сула добавяли към това админстративен и организаторски опит. И тъй, тестото, от което щял да бъде замесен Луций Корнелий Сула, хич не било лошо. Но да караме нататък. Публий Корнелий Сула не можал да стане нещо повече от жрец, тъй като загинал по време на войните с Ханибал. Синовете на Публий Сула и те не могли да станат консули. Обаче се върнали към военна кариера и дослужили до претори (висши длъжности, които можели да командват значителни войски, че и цели армии). Големият син на Публий, Сула, бил претор в Сицилия. Нас обаче ни интересува малкият син – Сервий Корнелий Сула, който през 175 г. пр. н. бил претор в Сардиния. Ето как, 100 години след падението на Руфий, родът Сула се позакрепил, но все още бил далеч от важните длъжности в Републиката. Този Сервий Сула имал син на име Луций Корнелий Сула (бащата на нашия герой) и този Луций заемал магистърска длъжност покрай Босфора и познавал цар Митридат, с когото Сула ще се бие люто по-натам във времето. И толкоз за бащата на Сула – среден чиновник в Републиката, произтичащ от знатен рад, но встрани от голямата игра, кокто му казват някои на това положение днес. И като така, финансовото състояние на рода Сула не било кой знае какво – нашият герой на младини живеел в къща, която не била негова, и трябвало да живее доста скромно. Когато станал “важна клечка” и забогатял, Сула често трябвало да търпи упреците на сенатори, които го укорявали, че не може да се вярва на човек, който е бил тъй беден на младини и тъй богат 20 години по-късно. Е-е-е, сега, нали се сещаме, че Сула бил роднина на Руфий – талантлив, но достатъчно безскрупулен.

Четете повече тук!

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close