История Световна история 

Разкази за социалната динамика. Разказ №5: кратка история на Япония – от гледна точка на математическата социална динамика

Автори: Николай К. Витанов, Калоян Н. Витанов. Институт по механика – БАН

Първоначалното ни намерение беше да ви разкажем направо как двама пасиoнари – Тойотоми Хидейоши и Токугава Йейасу, променят развитието на японското общество, обединяват разпокъсаната Япония и я поставят на пътя на развитие, който преди 150 години води до бързата ѝ модернизация, а по-късно и до появата на съвременна Япония. Но скоро разбрахме, че няма да е толкова лесно. Когато се запитахме, къде са основите на ултрамодерната икономика и общество на една неголяма островна държава, каквато е Япония, ни стана ясно, че трябва да се върнем назад към периода Мейджи. Но когато се върнем дотам, ще установим, че за да разберем процесите, трябва да знаем какво е ставало по времето на шогуната Токугава. А за да разберем шогуната Токугава, трябва да се върнем в периода Сенгоку (времето на войните преди шогуната Токугава) и да знаем какви са били Токугава, Хидейоши, Нобунага, Уесуги, Такеда и други от големите феодални владетели и откъде се е взела тяхната бойна мощ, при положение, че през всичкото време Япония си е имала император. И разбрахме, че преди да ви описваме живота, премеждията и успехите на Хидейоши и Токугава, трябва да посветим един кратък разказ на бурната японска история, довела до появата на страховития Ода Нобунага и неговите опити да преодолее феодалната разпокъсаност на Япония по военен път. А за да стигнем да Нобунага, трябва да се върнем назад в историята дотам, където гори конфликтът между клановете Минамото и Тайра. Тоест трябва да се върнем към периода Нара от японската история. Но щом ще се връщаме чак дотам, защо пък да не започнем от началото на японската история. Ами да започваме.

Ранна история на Япония (до периода на доминация на клана Фудживара)

Фиг. 1 Първият император Джиму. Легендата разказва, че с него от небето слезли и главите на няколко рода, като Мононобе, например. Всички тези човеци били ками (божествени).
Фиг. 1 Първият император Джиму. Легендата разказва, че с него от небето слезли и главите на няколко рода, като Мононобе, например. Всички тези човеци били ками (божествени).

 Съгласно легендите, японската държава (наричана в стари времена Ямато), започнала съществуването си в първия ден на пролетта на 660 г. пр. н. е. (11-ти февруари), когато първият император Джиму – фиг.1, се възкачил на трона в своя палат в областта Ямато. Историците спорят за датата на появата на японската държава и нека ги оставим да си спорят. От нашата си гледна точка (тая на математическата социална динамика) е важно, че императорът си имал императорски двор. Този двор се попълвал от роднини на императорите, тъй като нe всички роднини на императора влизали в състава на императорското семейство – там били само императорът, братята и сестрите му, майка му, жените му и децата му. И баща му. Че защо слагате и бащата на императора? – ще попитате.

Ами защото по някое време имало титла – нещо като оттеглил се император (император – отшелник), който практически управлявал държавата. Но това ще дойде по-късно, след периода на доминация на клана Фудживара. Да де, ама ако си брат на императора, синът ти вече не е от императорското семейство. Той става член на двора и императорът му търси занимание. Тъй императорският двор си растял и това е важно за нашия разказ и особено за появата на военизираните кланове в Япония, най-мощните от които били Минамото и Тайра. Но всичко по реда си.

Та, в императорския двор имало кланове, състоящи се от семейства, свързани с предишните императори или семейства, свързани с аристокрацията покрай първия император Джиму или семейства, успяващи да станат аристократи по благоволението на императора. Та, тези кланове си имали глави, наречени уджи. Императорите в началото на японската история можели да контролират двора, който не бил много голям и намирали работа на клановете и семействата на аристократите. Така уджите ставали висши сановници в двора на императора и често те имали по-голяма реална власт от императора, тъй императорът им давал (в началото временнo) да управляват големи области с обработваема земя, както и хората, които обработвали тази земя. Това управление не се наследявало – като починел уджи-то, управляващ дадена земя, императорът можел да даде управлението на уджи от друг клан. Така императорът контролирал клановете да не стават прекалено силни – щото, човещинка, нали, ако станели прекалено силни,

Фигура 2. Богинята Омиками – създателката на Япония.
Фигура 2. Богинята Омиками – създателката на Япония.

клановете можело да опитат и да сменят императора. Добре, за императорския двор и уджите – засега толкова. Да видим какво имало още в японското общество в онези стари времена. Ами, имало и специализирани групи, наричани “бе” и членовете на тези специализирани групи се занимавали с определена дейност – едни отглеждали ориз, други били риболовци, трети се специализирали във военна служба (нали се сещате откъде ще се появят самураите), четвърти били занаятчии и тъй нататък. Та, в обществото имало кланове от благородници и групи бе (имало и други групи, но тези са важни за нас) и когато императорът умирал, сановниците уджи имали за цел да изберат следващия император измежду членовете на императорското семейство (което не било лесна работа, понеже някои императори имали по над 20 отрочета и нямало правило, че първородният син наследява трона. Значи някой от синовете, а в началото можело и някоя от дъщерите да наследи трона и гласът на уджите се чувал в процеса на определянето кой да е той или тя). Императорското семейство в онези стари времена било богато и военно силно. Първият император се считал за пряк наследник на богинята на слънцето – Аматерасу Омиками – фиг. 2.

И се смятало, че Джиму и императорите след него имали уникалното свойство да призовават нейните сили. Та, императорът бил свещен и божествен, никой не оспорвал върховната му власт (макар че както ще видим, на моменти тя била доста малка) и така и днешният император е пряк наследник на първия император. Божествеността на императора се описвала с термина ками, а съответната религия била известна като Ками Но Мичи (пътят на боговете) или шинтоизъм – фиг. 3.

Фигура 3. Ками но Мичи – символите на шинтоизма и днес могат да се видят навсякъде в Япония.
Фигура 3. Ками но Мичи – символите на шинтоизма и днес могат да се видят навсякъде в Япония.

И тъй – императорът е божествен, обаче страната трябва да се управлява (от уджи) и да се движи напред (от групите бе). Клановете благородници имали имена и между тях имало и конфликти (та какво да очаквате като съберете на едно място две или повече групи хора – да се скарат, разбира се. Че и вътре в клановете имало караници. Човещинка, бе, човещинка). Един такъв конфликт възникнал по повод на опитите за налагане на будизма в Япония. Почнало всичко през 552 г. и траяло 35 години. В онова време армии на императора честичко ходели в Корея да помагат на местни владетели или пък да плячкосат туй-онуй. Та, през 552 г. владетелят на едно от малките царства в Корея поискал помощ от императора на Ямато и като дар му изпратил картина на Буда, рисувана със златни бои и свещени будистки текстове с коментар, че това е най-добрата религия, която е срещал. Императорът събрал уджите и ги попитал да приеме ли даровете.

Прочетете цялата статия тук!

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close