Биология Палеонтология 

По следите на езеровския дейнотериум

Автор: Вилиана Божинова

Oтливката на скелета в Палеонтологичния музей в Асеновград
Oтливката на скелета в Палеонтологичния музей в Асеновград

Дни преди 26 ноември (Димитровден) статията на Ив. Вапцаров се оказва ключова за г-н Ковачев. В нея той прочита нещо, което завладява голяма част от съзнанието му. Авторът на тази статия съобщава, че около с. Езерово, Първомайско, през 1967 г. е бил намерен зъб от мастодонт. Асеновградският учител по биология е решен да проучи този район. Първото, което прави е да отиде при Иван Попов – директора на училището. Пита го дали знае нещо по този въпрос, но получава отрицателен отговор. Отишъл и при кмета Тончо Тенев Баров да му зададе същия въпрос, но не получил по-различен отговор. Председателят на ТКЗС Никола Цветков също не знаел.

След като тези хора не са чували нищо за подобна находка, той се връща отново в училището, този път с идеята да поиска някой ученик, който би го завел някъде в района на обработваемите части, където има разкрити пясъци. Бил му поверен ученикът Дичо, който веднага го завел в дола на р. Колну дере при съвременните пясъци. В далечината се забелязвал оголен жълт склон. В канавката край пътя учителят по биология намерил един фрагмент от бивник, вероятно на мастодонт. След известно време погледът му се спрял на жълто петно. От него стърчала съвсем малка кост. Изкачили се до нея и започнали да копаят наоколо. Разкрила се плоска кост, с неясна особена форма. Започнали да се съмняват дали това изобщо е кост или някакъв огромен камък. Обемът му – около половин кубик, засилва съмнението им. Кост с такива размери и форма до този момент не познавал г-н Ковачев. След малко повече усилия върху камъка лъснал първият зъб. Един след друг започват да се показват и останалите кътници. Вече нямало съмнение. Това било череп и то изумително голям. Заедно с черепа стояла и долната челюст в нормално положение. Бързо се показала и брадата. Тя била извита надолу и назад. От това веднага станало ясно, че разкриват глава на дейнотериум. Непосредствено до него имало и друга кост. Тя била първият шиен прешлен – атлас. След него се показал и епистрофеят – вторият. Той водил след себе си третия, четвъртия… „Всичките осем шийни прешлени строени един след друг се нанизаха пред очите ни”, написал в своята книга Димитър Ковачев.

В България, до този момент, никой не бил попадал на такава находка. Откриват се и други кости – една лопатка, изпочупени ребра и началото на раменна кост. Дори и те не били достатъчно основание да се предположи, че находката представлява цял скелет.

Цялата статия е публикувана в брой 108 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close