Земя Космически науки Наука 

Парадоксите на скептицизма

Автор: д-р Лъчезар Томов

Скептицизмът в науката и неговото отношение към съществуването или несъществуването на Бог съдържа у себе си множество противоречия, изразени чрез тезите на видни фигури като Стивън Хокинг и Карл Сейгън, които ще бъдат илюстрирани и обяснени. Противоречията започват още с дефиницията на скептицизма и претенцията за научност, която той носи със себе си и продължават с отношението към човека и неговата значимост, за да завършат с отношението към науката, което се описва най-добре като религиозно.

Какво е скептицизъм – да се отнасяш със съмнение и неверие към предлаганата теза. Скептичността към религията е недоверие и съмнение в нея, заемане на обратната позиция, с което липсата на вяра в съществуването на Бог се превръща във вярата в неговата липса. Липсата на доказателства и доказателствата за липса са напълно различни неща, които тук се смесват. Строго научният подход към подобен въпрос при липса на доказателства би бил пълната неутралност и вероятностен подход към оценката на доказателствата. Според критерия на Лаплас за априорно знание[i], условната вероятност при пълна неопределеност (липса на доказателства в двете посоки) е 50%. Трупането на доказателства в едната или другата посока увеличава или намалява тази вероятност с времето – т.нар. бейсов подход към науката, обяснен много добре от Ричард Файнман. Томас Бейс е англикански свещеник[ii], а използването на неговата теорема в търсенето на доказателства за или против съществуването на Бог е също идея на епископ – Джоузеф Бътлър, който казва: „За нас вероятностите са нашият водач в живота[iii]. Науките, с изключение на математиката, са индуктивни по своя характер – създават се теории, които се изпробват чрез експерименти, за да се потвърдят или отхвърлят. С времето теориите биват измествани от по-добри, които се съгласуват с данните по-добре, или предлагат нови експерименти и техни резултати, непредсказани от предишните. Индуктивният характер дава една несигурност в научните теории, онагледено в проблема за Черния Лебед – една-единствена птица, видяна в Австралия, е достатъчна да отхвърли извода от десетки хиляди наблюдения над лебедите в Европа – „всички лебеди са бели“. Подобни корекции на теориите в науки като физика или биология са чести – оттам е и изразът „историята на науката е гробище за мъртви научни теории“[iv]. Несигурността в науката е фундаментално нейно свойство[v], затова и заемането на категорична позиция при недостатъчно доказателства не е научно.

Етимологията на думата скептицизъм е гръцка, оригиналното значение на „скептик“ не е „недоверчив човек, съмняващ се“, а „търсещ знание“[vi]. Тя отразява правилно научния подход, за разлика от съвременния смисъл на думата.

Това е и първият парадокс на скептицизма – самообявяването му за научен подход с активната позиция на недоверие и съмнение към предложени тези с априорна вероятност за отхвърляне близка до 100%, вместо неутрално отношение и вероятност 50% при пълна неопределеност и липса на информация, според критерия на Лаплас.

Вторият парадокс е отношението към значимостта на човека и неговото място във Вселената, с видни представители Карл Сейгън и Стивън Хокинг. Историята на борбата на Галилео Галилей с църквата и изгарянето на Джордано Бруно на кладата се използват като илюстрация за страха на вярващите от снемането на богоподобния статут на човека и неговото принизяване до еволюирала маймуна с надстройка.

Скептицисткото разбиране за Библейската космология поставя човека в центъра на Вселената – той е венецът на Творението, а Земята е най-важният труд на Бог и оттам е централна за Вселената. Тази централност скептиците интерпретират буквално, поради борбата на католическата църква да отхвърли хелиоцентричния модел на Слънчевата система, който поставя Слънцето в центъра ѝ, а не Земята. Поради относителността на движението, геоцентричният модел е служил достатъчно добре за изчисленията на астрономите и предсказването на движенията на планетите, без разлика с хелиоцентричния. Към момента на работата на Галилео Галилей той е общоприет от учените, тъй като най-силният аргумент в полза на хелиоцентричния модел – изместването на паралакса[vii] – не е бил експериментално демонстриран от никого, вкл. и от Галилей. Църквата е следвала общоприетия по правилна за времето си (Аристотелова методология ) научен консенсус[viii]. Силните страни на хелиоцентричния модел като неговата елегантност и простота на орбитите на планетите без ретроградно движение и без епицикликата на Луната, елиптичните орбити, предложени от Кеплер са аргументи, на които би се обърнало повече внимание в днешно време, с настоящите критерии за отсъждане на валидността на научните теории, както например се прави с Теория на струните[ix]. За тогавашните критерии дори достиженията на Галилей като откриването на луните на Юпитер и по – доброто обяснение на фазите на Венера от геоцентричния модел все още са се стрували недостатъчни на фона на отсъствуващо експериментално потвърждение за звездния паралакс. Аристотеловите критерии изключват елегантността на математическите теории, което е сред водещите аргументи днес за тяхната достоверност.

Фигура 1. Звезден паралакс – видимата промяна в позицията на звездата, гледана от различни орбитални позиции на Земята. Основен аргумент за хелиоцентричния модел, като едно от нещата, които геоцентричният не може да предскаже, но и изключително труден за измерване. Паралаксът е бил отвъд техническите възможности по времето на Галилео Галилей, поради което научният консенсус е бил в полза на геоцентричния модел.

 

Съпротивата на църквата срещу хелиоцентризма с времето придобива догматичен характер, който обаче не отсъства и в науката, както опитът на създателя на квантовата физика Макс Планк показва. Неговата борба с по-старото поколение физици той изразява в прословутия цитат:

Една нова научна истина не триумфира, като убеждава опонентите си и като ги кара да видят светлината, но по-скоро защото опонентите накрая умират и ново поколение физици, които са запознати с нея се ражда.[x]

Четете повече тук!

Добави коментар

Извести ме
avatar

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close