Вие сте тук

От архива: Неандерталската ДНК в нас може да помогне в разбирането на депресиите и зависимостите

Човешки череп вляво и неандерталски – вдясно. Credit: Wikimedia Commons
Човешки череп вляво и неандерталски – вдясно. Credit: Wikimedia Commons

Преди около 60 хиляди години съвременните човеци напускат Африка и тръгват да изследват другите континенти. По пътя си срещат други древни човеци, например неандерталците и се случва да се кръстосват с тях. Това стана известно преди няколко години, когато учените доказаха, че 1.5 до 4% от ДНК при днешните европейци е неандерталска. В Източна Азия този дял варира между 2 и 5%. До съвсем скоро обаче нищо не се знаеше за връзката между това неандерталско наследство, кодирано в гените ни, и предразположението към определени здравословни проблеми. Екип от учени на университета Вандербилт са изследвали специфични части от ДНК при 28 000 души и са открили връзка между наличието на неандерталската ДНК и 12 различни болестни състояния, включително депресия и кожни или кръвни проблеми. Изследването им е публикувано в Science.

Учените са идентифицирали 135 000 алела, т.е. алтернативни функционални състояния на гените, които днешните хора са наследили от неандерталците. Те потърсили тези алели у страдащи от над 1500 здравословни проблема, като използвали електронните им медицински досиета.

Така неандерталски алели се оказват в корелация с повишена вероятност за депресия, пристрастеност към тютюнопушене, кожни рани вследствие излагане на слънце, забавен метаболизъм, повишена съсирваемост на кръвта и една мутация, която се свързва с болестта на Паркинсон.

Специално предложение:

Изброените недъзи няма как да допринесат за благополучието ни в наши дни. Но може би не винаги е било така. По времето, когато човеците и неандерталците споделяли скитническия начин на живот из Европа, ускореното съсирване на кръвта е затваряло раните по-бързо, съответно инфектирането им било рядкост. Забавеният метаболизъм бил от полза когато храната бивала оскъдна или с по-ниска калорийна стойност от днешната.

Намерените корелации показват как се отблагодарява използването на огромен масив данни. Разбира се, трудностите не са били малки – част от данните не са били в подходящ за директна обработка формат, а и не за всички пациенти е имало генетична информация. Системата на електронните досиета обаче се възприема все по-широко и генетичните тестове са на път да станат обичайни, с което ще се създаде възможност и за други подобни изследвания.

 

Превод: Рада Мутафчиева

Източник: Popular Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close