Биология 

Наскоро открит фосил показва прехода на влечуго от живот на сушата към живот във водата

Фосил на Vadasaurus herzogi. Източник: Mick Ellison
Фосил на Vadasaurus herzogi.
Източник: Mick Ellison

Използвайки съвременна изследователска техника върху фосил на 155 милиона години, учените от Джонс Хопкинс и Американския музей по естествена история са открили важни улики за еволюцията на животните, населявали някога сушата и преминали към живот във водата.

Доклад за новите открития за влечугото Vadasaurus herzogi, се появява в изданието на Кралското научно общество от 8 ноември, и предполага, че някои от характеристиките на 30-сантиметровото животно, включително издължената подобна на камшик опашка и триъгълната глава, са добре пригодени за живот във водата, докато относително големите крайници се приближават повече до животните, населяващи сушата.

Vadasaurus, което е латинския термин за „блатен гущер”, е открит в кариера за варовик близо до Золнхофен, Германия, част от някога плиткото море, добре познато с богатите си находища на фосили.

Добре запазеният фосил се намира в Американския природонаучен музей в Ню Йорк, където работата по разкриването на еволюционните тайни е поверена на научния сътрудник на музея д-р Габриел Бивър (Gabriel Bever), който е също така и асистент по функционална анатомия и еволюция в Училището по медицина към Университета Джонс Хопкинс, и на д-р Марк Норел (Mark Norell), председател на отдела по палеонтология към музея.

Според Бивър „Фосилите могат да ни покажат много неща за еволюционната история, включително реда, по който тези характеристики са еволюирали и тяхната роля при адаптирането в променящата се околна среда”.

„Всеки път, когато получим фосил като този, който е добре запазен и толкова важен за разбирането на големи промени в околната среда, това е изключително важно”, казва Норел. „Толков е важно”, добавя, „че можем да считаме Vadasaurus за археоптерикса на разред клюноглави”.

Според Бивър, тяхната работа допълва списъка на морски създания, чиито предшественици са били сухоземни гръбначни. Това включва съвременните китове, тюлени и водни змии, както и древните (вече изчезнали) видове ихтиозаври, мозазаври и плезиозаври.

Според Бивър, тяхното проучване представя доказателства за това, че Vadasaurus, вероятно възрастен индивид при смъртта си, поради анатомията си може да бъде свързан с малка група водни видове от род Pleurosaurus, за които от дълго време се счита, че имат сухоземни корени. Te са живели през периода Юра, преди 185 до 150 милиона години. Подобните на змиорки създания са имали умалени крайници, които вероятно са били използвани по-скоро за управление, отколкото за движение във водата. Досега са намерени фосили само на три вида от рода.

Използвайки два вида статистически алгоритми и възстановки на еволюционни „дървета”, Бивър и Норел твърдят, че Vadasaurus и плеврозаврите са част от по-голяма родствена група от влечуги наречени клюноглави. Също като при обожаващите морето плеврозаври, черепът на Vadasaurus е имал триъгълна форма, адаптация открита сред много аеродинамични, пригодени за живот във водата животни, такива като риби, змиорки и китове. Удължената муцуна, често срещана сред морските обитатели, е включвала зъби в предната си част за улавяне на риба.

Чрез изследване на формата и структурата на черепа на Vadasaurus, Бивър и Норел също заключили, че захапката на Vadasaurus най-вероятно е представлявала бързо странично движение, в сравнение с по-бавната, по-силна захапка, типична за много сухоземни животни.

Преди около 155 милиона години, опашката на Vadasaurus започнала да се удължава както на повечето съвременни морски животни, казва Бивър, но не до размерите на дългия 1.5 метра плеврозавър. Учените открили, че Vadasaurus е имал 24 прешлена, разположени от главата до началото на опашката, докато плеврозаврите са имали повече от 50 подобни кости.

Въпреки чертите, характерни за живот във водата, Vadasaurus е запазил някои характеристики, по-често откривани сред сухоземните гръбначни. Например, Vadasaurus все още е имал големи спрямо размера на тялото крайници, което се очаква при сухоземнтите влечуги. Бивър предполага, че Vadasaurus не е използвал крайниците си за задвижване във водата, а за управление. Той казва, че Vadasaurus може да е плувал като съвременната морска змия, движейки гръбначния си стълб с вълнообразно движение.

„Данните ни показват, че Vadasaurus е ранен братовчед на плеврозаврите”, казва Бивър. „А тези две влечуги са тясно свързани със съвременната хатерия.” Съвременната хатерия е гущероподобно сухоземно влечуго, което живее на крайбрежните острови на Нова Зеландия и е единственият вид от клюноглавите, който все още живее на Земята.

Бивър отбелязва, че пълната еволюционна истори

Използвайки съвременна изследователска техника върху фосил на 155 милиона години, учените от Джонс Хопкинс и Американския музей по естествена история са открили важни улики за еволюцията на животните, населявали някога сушата и преминали към живот във водата.

Доклад за новите открития за влечугото Vadasaurus herzogi, се появява в изданието на Кралското научно общество от 8 ноември, и предполага, че някои от характеристиките на 30-сантиметровото животно, включително издължената подобна на камшик опашка и триъгълната глава, са добре пригодени за живот във водата, докато относително големите крайници се приближават повече до животните, населяващи сушата.

Vadasaurus, което е латинския термин за „блатен гущер”, е открит в кариера за варовик близо до Золнхофен, Германия, част от някога плиткото море, добре познато с богатите си находища на фосили.

Добре запазеният фосил се намира в Американския природонаучен музей в Ню Йорк, където работата по разкриването на еволюционните тайни е поверена на научния сътрудник на музея д-р Габриел Бивър (Gabriel Bever), който е също така и асистент по функционална анатомия и еволюция в Училището по медицина към Университета Джонс Хопкинс, и на д-р Марк Норел (Mark Norell), председател на отдела по палеонтология към музея.

Според Бивър „Фосилите могат да ни покажат много неща за еволюционната история, включително реда, по който тези характеристики са еволюирали и тяхната роля при адаптирането в променящата се околна среда”.

„Всеки път, когато получим фосил като този, който е добре запазен и толкова важен за разбирането на големи промени в околната среда, това е изключително важно”, казва Норел. „Толков е важно”, добавя, „че можем да считаме Vadasaurus за археоптерикса на разред клюноглави”.

Според Бивър, тяхната работа допълва списъка на морски създания, чиито предшественици са били сухоземни гръбначни. Това включва съвременните китове, тюлени и водни змии, както и древните (вече изчезнали) видове ихтиозаври, мозазаври и плезиозаври.

Според Бивър, тяхното проучване представя доказателства за това, че Vadasaurus, вероятно възрастен индивид при смъртта си, поради анатомията си може да бъде свързан с малка група водни видове от род Pleurosaurus, за които от дълго време се счита, че имат сухоземни корени. Te са живели през периода Юра, преди 185 до 150 милиона години. Подобните на змиорки създания са имали умалени крайници, които вероятно са били използвани по-скоро за управление, отколкото за движение във водата. Досега са намерени фосили само на три вида от рода.

Използвайки два вида статистически алгоритми и възстановки на еволюционни „дървета”, Бивър и Норел твърдят, че Vadasaurus и плеврозаврите са част от по-голяма родствена група от влечуги наречени клюноглави. Също като при обожаващите морето плеврозаври, черепът на Vadasaurus е имал триъгълна форма, адаптация открита сред много аеродинамични, пригодени за живот във водата животни, такива като риби, змиорки и китове. Удължената муцуна, често срещана сред морските обитатели, е включвала зъби в предната си част за улавяне на риба.

Чрез изследване на формата и структурата на черепа на Vadasaurus, Бивър и Норел също заключили, че захапката на Vadasaurus най-вероятно е представлявала бързо странично движение, в сравнение с по-бавната, по-силна захапка, типична за много сухоземни животни.

Преди около 155 милиона години, опашката на Vadasaurus започнала да се удължава както на повечето съвременни морски животни, казва Бивър, но не до размерите на дългия 1.5 метра плеврозавър. Учените открили, че Vadasaurus е имал 24 прешлена, разположени от главата до началото на опашката, докато плеврозаврите са имали повече от 50 подобни кости.

Въпреки чертите, характерни за живот във водата, Vadasaurus е запазил някои характеристики, по-често откривани сред сухоземните гръбначни. Например, Vadasaurus все още е имал големи спрямо размера на тялото крайници, което се очаква при сухоземнтите влечуги. Бивър предполага, че Vadasaurus не е използвал крайниците си за задвижване във водата, а за управление. Той казва, че Vadasaurus може да е плувал като съвременната морска змия, движейки гръбначния си стълб с вълнообразно движение.

„Данните ни показват, че Vadasaurus е ранен братовчед на плеврозаврите”, казва Бивър. „А тези две влечуги са тясно свързани със съвременната хатерия.” Съвременната хатерия е гущероподобно сухоземно влечуго, което живее на крайбрежните острови на Нова Зеландия и е единственият вид от клюноглавите, който все още живее на Земята.

Бивър отбелязва, че пълната еволюционна история на Vadasaurus ще изисква повече данни и откриване на още фосили.

„Ние не знаем колко точно време Vadasaurus е прекарвал на земята в сравнение с това във водата. Възможно е животното да е развило тези характеристики поради някаква друга причина, и тези промени са се оказали подходящи за живот във водата”, казва Бивър.

Материалите са осигурени от Johns Hopkins Medicine

За справка:

Gabriel S. Bever, Mark A. Norell. A new rhynchocephalian (Reptilia: Lepidosauria) from the Late Jurassic of Solnhofen (Germany) and the origin of the marine PleurosauridaeRoyal Society Open Science, 2017; 4 (11): 170570 DOI: 10.1098/rsos.170570

Превод: Грета

Източник: Science Daily

я на Vadasaurus ще изисква повече данни и откриване на още фосили.

„Ние не знаем колко точно време Vadasaurus е прекарвал на земята в сравнение с това във водата. Възможно е животното да е развило тези характеристики поради някаква друга причина, и тези промени са се оказали подходящи за живот във водата”, казва Бивър.

Материалите са осигурени от Johns Hopkins Medicine

За справка:

Gabriel S. Bever, Mark A. Norell. A new rhynchocephalian (Reptilia: Lepidosauria) from the Late Jurassic of Solnhofen (Germany) and the origin of the marine PleurosauridaeRoyal Society Open Science, 2017; 4 (11): 170570 DOI: 10.1098/rsos.170570

Превод: Грета

Източник: Science Daily

Добави коментар

Извести ме
avatar

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close