Биология 

Могъщи мъници: Emiliania huxleyi, или кой направи морето тюркоазено?

Автор: Ралица Зидарова

Микроскопичните организми от морския фитопланктон винаги са оставали извън  погледа и мислите на обикновения човек. Най-вероятно неглижирането им е заради малките им размери, което ги прави невидими за човешкото око. Така тяхната важност остава неразпозната. За колко хора е известен например фактът, че морският фитопланктон работи наравно с важните (защото ги виждаме) дървета за осигуряването на кислорода във въздуха, който дишаме? Изследванията на различни учени показват, че поне половината от кислорода на планетата идва само от мъниците в океана, които при фотосинтезата неуморно  преработват въоглеродния диоксид и за собствената си, и за наша полза. В същото време  те служат за храна на различни животинки. По този начин те пак участват в живота на океана и на цялата планета. А успелите да достигнат до пределна възраст индивиди потъват на океанското дъно в покоя си, където се натрупват и бавно се трансформират в залежи от горива, които ние ползваме ежедневно.

Вижте повече за планктона, включително за фитопланктона, и във видеото тук:

Разбира се, мъниците от фитопланктона не са перфектни. Понякога те могат се размножат в големи количества  и да се развият масово в моретата и океаните. При това те оцветяват морската вода в различен тон. Явлението е известно като цъфтеж на водата и има различни ефекти и последици.

През последните седмици бяхме свидетели на необичайно красив, тюркоазен цвят на Черно море (виж още тук: Тюркоазените завъртулки на Черно море). Причината е масово развитие на един вид мъничко водорасло, което е обикновен морски жител – част от морския фитопланктон. Мъникът представлява едноклетъчен организъм с размер от едва няколко микрометра. Иначе казано, може да вместите около 30 000 такива мъника плътно един до друг в квадратче с площ от 1 кв. мм. Независимо от малките си размери, той носи голямо и достойно име: Emiliania huxleyi. Учените са го именували на Чезаре Емилиани – основател на палеоокеанографията, и на Томас Хенри Хъксли, по-известен с прозвището „булдогът на Дарвин”.  И това не е случайно.

Видът

Emiliania huxleyi e много широко разпространен вид морско планктонно водорасло във всички морета и океани, с изключение на некомфортните за него студени полярни морета. Живее при температури на водата до 30оC и се развива масово както в бедни, така и в богати на азот и фосфор води.  Широкото му разпространение по света и високата му устойчивост са свързани вероятно и с начина му на съществуване. Emiliania huxleyi живее под (поне) две, взаимно редуващи се жизнени форми:  едната е не дотам атрактивна (за нас), активно плуваща с флагелуми клетка в морските води. Другата е изключително красива закръглена клетка, покрита отгоре с множество калцифицирани люспици. Миниатюрният организъм сам си образува още по-миниатюрните люспици от калциев карбонат и после ги експортира на повърхността си, за да се покрие с тях като с щит. Калцифицираните люспици се наричат коколити. Оттук идва и името на групата водорасли, към които Еmiliania huxleyi  и сродните на него принадлежат – коколитофориди, или в буквален превод: носещи коколити.

Покрита с коколити клетка на Emiliania huxleyi под сканиращ електронен микроскоп. Маркерът отговаря на 2 µm. Източник: Phycokey, по изображение от eldrid.cult.bg_Lovelock.
Покрита с коколити клетка на Emiliania huxleyi под сканиращ електронен микроскоп. Маркерът отговаря на 2 µm. Източник: Phycokey, по изображение от eldrid.cult.bg_Lovelock.

Коколитите са специфични за различните коколитофориди. При Emiliania huxleyi те наподобяват на плоски макари, чиито елиптични дискове са изградени от отделни, радиално разположени по периферията колонки с форма на латинската буква ‘I’. Първият учен, който открива коколитите в морски седименти, е Томас Хенри Хъксли, но цялата им красота става достояние на хората едва след появата на сканиращия електронен микроскоп през 20-ти век.

Четете още тук!

Добави коментар

Извести ме
avatar

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close