Вие сте тук

Какви са предимствата да бъдеш „глупав“?

В статията от 1973 година „Еволюционните предимства на това да бъдеш глупав“,  доктор Юджийн Д. Робин дискутира как по-големите и по-сложни мозъци са свързани с по-висока интелигентност, която е била смятана за белег на „превъзходство“ според еволюционните стандарти. Той описва как тази линия на мислене поставя човека на върха на еволюцията, резултати от което се отразяват в антропоцентричното ни виждане за света. Антропоцентризмът също води до интерпретиране или виждане на нещата през призмата на личните си преживявания, ценности и вярвания.

Д-р Робин твърди, че от гледна точка на оцеляването на видовете в последствие се предполага, че онези, които са оцелели, са се справили добре, докато онези, които са умрели, трябва да са били по-низши. Но той смята, че е важно да мислим динамично. Това означава, че белезите еволюират постепенно с развитието на средата. Ако един белег е изгоден за даден вид в определен момент, това може да не му помогне, ако условията на средата се променят. Той цитира Асимов, който поставя въпроса: „Кое е по-приспособимо: човек или стрида?“ Ако земята беше покрита с вода, очевидно стридите щяха да бъдат облагодетелствани от обстановката и да изглеждат по-приспособими.

Що се отнася до интелигентността, доктор Робин предлага и тя да се приема като еволюционен белег, който би могъл да помогне или да ограничи видовете. Да вземем за пример гмуркащите се бозайници. Бозайниците, които са добри гмуркачи са способни да оцелеят при ниски нива на кислород. Тази способност може да ги предпази от болестни състояния, свързани с ниски нива на кислород като загуба на кръв, сърдечни удари, мозъчни удари и т.н. При този пример, малки мозъци, съотнесени към големи телесни размери, са с повече предимства, защото позволяват на животното да стои под вода за по-дълго (и може би да има по-добро здраве). С други думи, с жертване на интелекта, животните с по-малки мозъци са повишили нивото на оцеляване. В собственото си проучване той проследя костенурки, които се гмуркат за повече от една седмица. За да постигне това, мозъкът на костенурките създава нови пътища, по които да си набавя енергия, невключващи кислород и като резултат, активността им спада по време на плуване. Така, според антропоцентричните стандарти, костенурките са „глупави“, въпреки че са оцелели повече от 200 милиона години.

Друг аргумент, представен от д-р Робин е, че динозаврите са били добри ловци, защото са имали големи размери. В същото време големите им размери означавали, че трябва да приемат повече храна и поради това били в опасност от изчерпване на ресурсите. В сравнение с това, хората са по-интелигентни и са измислили начини за манипулиране на природата – произвеждане на достатъчно храна (и други ресурси). Какво влияние имат тези манипулации върху природата? И се замислете за застрашителните размери на бактериалната резистентност, причинена от прекомерното използване на антибиотици. Дали човешкият интелект е самоубийствен?

Превод: Габриела Радулова

Източник: scienceblogs.com

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close