Интервю Физика 

Интервю с инж. Мирослав Атанасов от ЦЕРН

Инженер Мирослва Атанасов е магистър електротехника от ТУ-София, филиал Пловдив. В ЦЕРН започва през 2011 като част от проекта за ускорител за адронна терапия МедАустрон, където участва в разработката на специалните електромагнити използвани за трансфер на частиците от ускорителя към терапевтичните зали.

През 2012 се прехвърля в групата по трансфер на сноповете в ускорителния комплекс на ЦЕРН, където до ден днешен се грижи за производството, експлоатацията и поддръжката на електромагнитите и защитните устройства, нужни за пренос на сноповете частици между отделните ускорители от веригата инжектори на LHC.

Участва в работната група по определяне на параметрите и изследване на възможността за осъществяване на бъдещ 100-километров колайдер в комплекса на ЦЕРН.

В свободното си време е отдаден на спорта, приключенията, както и на предизвикателствата и разнообразието, които работата му предоставя.

Монтаж на защитен абсорбер ТCDQ за LHC
Монтаж на защитен абсорбер ТCDQ за LHC

Как накратко бихте обяснили естеството на вашата работа на хора, които не са в научните среди?

Моята работа като инженер е свързана по-скоро с моделиране, конструиране и експлоатиране на инструменти (електромагнити в моя случай), които помагат на учените да извършват своите изследвания в областта на фундаменталната физика.

Кога и защо избрахте да се развивате в сферата на науката?

От малък съм се интересувал как работят нещата и този ми интерес ме доведе до ТУ-София, филиал Пловдив, въпреки, че още преди това бях твърде наясно, че най-истинският и най-правилният път на нашата цивилизация към бъдещето е именно пътят на науката и познанието.

Какво от постигнато до момента в професионален план ви носи най-голямо удовлетворение?

Да виждам как цветните картинки на екрана ми се превръщат в реални физически обекти, които работят както съм очаквал и изчислил.

Много и различни по трудност препядствия ни следват в професионалния живот без значение от сферата. Какви са препядствията, с които се борите вие всеки ден?

Какви са препядствията, с които се борите в научните среди?

Както във всички сфери на живота, най-трудното е винаги работата с хора – техническите проблеми винаги са на втори план, тъй като нещата там са обикновено съвсем черно-на-бяло. Доста по-сложно е да се работи с хора, особено от различни култури и националности, както е при нас в ЦЕРН. Самият факт, че успяваме, показва, че различията могат да бъдат пренебрегнати, и хората могат да работят заедно, но само когато имат ясно начертана обща цел и когато всички безкористно се отдават на нея.

Имало ли е момент, в който искате да се откажете или да промените посоката си на развитие? Какво ви връща обратно в света на науката?

Не!

Какво незаменимо и несравнимо с другите сфери на професионална реализация ви дава научната работа?

Дава ми удовлетворението, че съм част от една по-глобална картина, че работя за развитието на познанието на човечеството. Ще бъда горд, ако успея да дам нещо за следващите поколения, макар и да осъзнавам, че съществуват реални шансове да не успея да видя резултатите от работата ми как намират приложение в света днес.

Разказват ли си учените вицове за своята сфера? Разкажете, ако знаете!

Айнщайн, Нютон и Паскал играят на криеница. Айнщайн мижи, Паскал бяга да се скрие, а Нютон начертава на земята квадрат със стена 1м и застава вътре. Айнщайн се обръща, вижда Нютон и триумфално заявява – “Намерих те, Нютон, ти гониш!”. Нютон спокойно обяснява: “Не, всъщност ти намери един Нютон върху един квадратен метър, тоест – Паскал гони!

Можете ли да развенчаете някой мит, в който хората извън научните среди вярват?

Много хора смятат, че сблъсъците на частици, които извършваме в ЦЕРН са опасни, без да знаят, че всяка секунда от възникването си Земята бива бомбардирана от многократно по-високоенергийни космически лъчи. Всъщност енергиите, които успяваме да достигнем в ЦЕРН са нищожни, в сравнение с това, което природата ни предоставя – проблемът е, че не знаем къде и кога на земята ще падне такава частица, за да сложим на това място един гигантски детектор и да я засечем и измерим. 🙂

Участвате ли в допълнителни дейности и инициативи, с които да популяризирате науката сред по-широка публика? Споделете повече.

Разбира се. Редовно водя посетители на обиколки из ЦЕРН, участвам в дни на отворените врати, изнасям лекции в ТУ София, филиал Пловдив, част съм от екипа, организиращ виртуални визити в ЦЕРН за български училища и т.н.

Инж. Атанасов в тунела на LHC по време на инсталиране на защитен абсорбер ТCDQ
Инж. Атанасов в тунела на LHC по време на инсталиране на защитен абсорбер ТCDQ

С какво смятате, че щяхте да се занимавате, ако бяхте поели в друга професионална посока? А може би сбъднахте детската си мечта?

Ами, май да. Човек понякога има повече от една детска мечта, но със сигурност щях да се опитам да вляза в тази сфера.

През годините сте натрупали и международен опит. Откривате ли голяма разлика между научните среди у нас и по света? Какви са разликите?

Имам впечатление, че в България се гледа на науката донякъде със снизхождение и лека насмешка като на нещо повърхностно – особено на фундаменталната наука, тъй като не се вижда измеримо в конкретния момент реално приложение. В същия момент същите тези хора разполагат с цялото знание натрупано от нашата цивилизация в едно устройство, което се побира в джоба на дънките. Интересно, според тях, каква ли е причината да съществуват такива високи технологии? Не трябва да забравяме, че всеки електронен компонент от транзистора до микрочипа във въпросните устройства се подчинява на закономерностите на квантовата механика – дял във физиката, който дори и в наши дни се смята за доста сложен и на практика неразбираем – само че, виждаме реалното й приложение всеки ден, без дори да се замисляме.

Другата основна разлика е средствата, които се влагат за наука. Пример – всички мислят, че ЦЕРН има някакъв космически бюджет, но малко хора осъзнават, че бюджетът ни е съизмерим, а в някои случаи – дори по-малък от годишния бюджет на един нормален западен университет. Направете сега сравнение с един български университет и ще видите колко сме далеч от истината. Разбира се има изключително отдадени преподаватели – истински мъченици, благодарение на които успяваме да произведем понякога и доста качествени кадри.

Мислите ли, че съвместната работа на бизнеса и науката е на нужното ниво? Какво най-значимо би произлязло от такова сътрудничество?

Мисля, че нивото на сътрудничество не е чак толкова лошо, разбира се, бизнесът се води основно от своя модел за непрекъснат растеж и печалба, но както казах по-рано, ако има обща цел можем да постигнем всичко заедно.

От опита си в академична атмосфера, може би вече имате конкретни идеи какво може да се промени за по-добрата работа на съответната институция, за по-добрия диалог с бизнеса и по-добра комуникация със широката публика?

Отварянето на врати, популяризирането сред по-широката публика са доста успешни рецепти за нас в ЦЕРН.

Артистите търсят вдъхновение в своите музи. Какво може да вдъхнови един учен, за да постигне високи резултати?

Някои хора ги вдъхновяват овациите и наградите, докато други предпочитат да са извън светлините на прожекторите. Няма единна рецепта – каквото и да е вашето вдъхновени – търсете го, намерете го!

Какви други интереси имате и как обикновено преминава свободното ви време?

Колоездене, ски, мореплаване, дълги разходки сред природата и/в лошо време.

Какво бихте казали на младите хора, което да послужи като мотивация да се занимават по-сериозно с наука?

Да приемат, че науката не е от днес за утре, че може би няма да видят идеите си реализирани докато са живи, но и че цивилизацията в дългосрочен план е много по-важна от дребните егоистични стремежи на недораслата човешка душа. Разбира се, човек трябва и да се глези от време на време, но винаги с едно наум за бъдещето.

 

Интервюто взе Теодора Николова

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close