100 лица зад българската наука Интервю Психология 

Интервю с Виктория Атанасова: Ученето не е статична база данни от знания и умения

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Виктория Недева-Атанасова. Завършила съм докторантура по „Психология на труда и инженерна психология”. Понастоящем съм главен асистент в Департамент „Психология” към Институт за изследване на населението и човека – Българска академия на науките. От 2010г. работя и като координатор в Кариерния център към Център за обучение – БАН.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя в Институт за изследване на населението и човека – БАН, Департамент „Психология”.

Институтът е ориентиран към провеждане на демографски и психологични изследвания, целящи разкриване на закономерностите и факторите за развитие и възпроизводство на българското население, а също за психологично развитие и реализация на отделния човек.

Приоритети в научноизследователската дейност на Департамент „Психология” към ИИНЧ-БАН са:

  • анализ на интеграционни процеси и националната идентичност във връзка с глобализацията, етническото и религиозното многообразие и повишената мобилност на населението;
  • изследване на личностния потенциал за развитие, учение и адаптация през целия живот и създаване на практически подходи за подобряване на качеството на живот.

Координатор съм в Кариерния център към Център за обучение – БАН, чиито основни цели са следните:

  • подпомагане на ефективния трансфер на експертни знания на докторанти в бизнес практиката;
  • съдействие в решаването на актуални проблеми на бизнес практиката чрез поставянето им в основата на научни изследвания на докторанти;
  • стимулиране на усъвършенстването на докторанти като висококвалифицирани, конкурентоспособни и информирани млади експерти.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Моя близка приятелка беше докторантка в БАН, чрез нея се запознах по-подробно с докторантурата, като начална стъпка за развитие в областта на науката. След като завърших магистратура по „Трудова и организационна психология” и „Клинична психология”, се подготвих и явих на кандидат-докторантски изпит. Към януари 2003г. бях зачислена на докторантура в Институт по психология – БАН.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Не, не съм кандидатствала.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация (в съавторство) е със заглавие: „Насоки за добри практики в дейността на кариерни центрове към ВУЗ”. Публикувана е в Сборник доклади от Международна научна конференция „Лидерство и организационно развитие”, 19-21 юни 2015г., Китен. Статията е резултат от работата по проект за създаване на Кариерен център към ВУЗ. Споделени са добри практики, посредством представянето на акценти от програмата за развитие на дейността на посочения Кариерен център, която е базирана на проучване на актуалните потребности на бизнеса в България и на международен обмен на опит.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, че има. Трябва да има. За тази цел е необходимо адекватно финансиране, с цел осигуряване на съвременна материална база и специализирано оборудване, без които създаване на наука (особено в някои научни области) е невъзможно. А от страната на учените – усърдие, нестихващ ентусиазъм и любопитство, стремеж и желание за нови знания и постижения.

Как оценявате работата на екипа си?

Колегите, с които работя в екип най-често, обичат това, с което се занимават, умеят да създават приятелска атмосфера на толерантност и добронамереност.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Специалност „Психология” във ВУЗ е все по-популярен и желан избор на кандидат-студентите. В Департамент „Психология” към ИИНЧ-БАН ежегодно кандидатстват и биват зачислени за докторанти както току-що завършили студенти, така и експерти от практиката, които желаят допълнителна квалификация. Стратегията на Института е насочена към осигуряване на възможности за кариерно и научно развитие на най-талантливите си докторанти и следователно, в него работят много млади учени.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Чудесна идея. Докато не опитат и не се потопят в научната атмосфера, няма как да разберат дали това е подходящо поприще и място за професионално развитие за самите тях. В съвременната динамика на наука, технологии, ученето (професията) не може да бъде разглеждано като статична база данни от знания и умения. Напротив, то се превръща в процес на постоянно усъвършенстване, който съпровожда човека през целия му живот, като варира както съдържанието на новите знания, така и мястото, където се придобиват и прилагат.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Клиширано звучи – „заплащането”. То е недостатъчно и в много други сфери на икономиката. Вероятно трябва да се промени стереотипният образ за учения, да се интегрира в него и идеята за млад, амбициозен човек, любознателен, насочен към света, открит към новото.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Извън научната работа се занимавам с превод от/на испански език на официална документация, специализирана и художествена литература. Свободното си време посвещавам с удоволствие на разходки и по-далечни пътешествия.

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close