100 лица зад българската наука Биология Здраве Интервю 

Интервю с Ваня Методиева – кандидат-учен, любител-пътешественик и мечтател

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Ваня – кандидат-учен, любител-пътешественик и мечтател.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента съм студент и работя за докторска степен в университета „Сейнт Андрюс”. Макар често поставян в топ 3 на университетите на Великобритания, не всеки е чувал за него. Тук има множество факултети, занимаващи се с проучвания от теология до ехолокация на делфини и астрофизика, аз се намирам във факултета по биология и по-точно в сградата по медицина – до най-старото игрище за голф в света.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Нещата започнаха в детство, пълно с много въпроси за света и изненадващо малко отговори. Години по-късно, последваха пет години изучаване на профилирана химия и биология в гимназията. За много от моите съученици логичният избор след това, почти безумие, беше да продължат с медицина. За съжаление, медицината не беше достатъчно любопитна за мен. Затова намерих своето вдъхновение в невронауката (сравнително нов дял на науката, която се занимава с изучаването на мозъка и нервната система). Чудно, че въпреки любовта ми към науката по това време, все още не я виждах като свое призвание. Отговорът се избистри в началото на четвъртата година, когато трябваше да реша какво искам да правя след завършването. След седмици търсене и обмисляне, установих, че всеки план, който ми хрумваше, включваше научна работа. В същото време ми беше предложено да кандидатствам за докторантура и за момент не се замислих да откажа.

Имате ли одобрен проект, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Проектът, с който се занимавам в момента, разглежда молекулярните механизми на болестта Алцхаймер. Накратко – мозъкът на пациента умира, докато той все още е жив. Това състояние причинява загубата на способност да учиш, помниш близките си, дори самия себе си, докато накрая вземе и живота ти. Тази болест е най-широко разпространената форма на деменция и годишно убива повече хора, отколкото много видове рак. До момента не съществува ефективно лечение, нито ранно диагностициране на тази болест.

Моята работа не е върху пациенти. Аз използвам клетки на нервната система, които са поставени в условия, подобни на тези в мозъка на пациенти, и чрез различни експерименти се опитвам да разбера къде започва болестта. Стотици учени по целия свят работят по тази тема, надявайки се да намерят отговора на тези въпроси. Откритията в тази насока са ценна информация, която би помогнала за лечението и диагностицирането на Алцхаймер. Този въпрос става все по-належащ, тъй като броят на пациентите расте непрестанно с увеличаването на застаряващото население. По данни на Alzheimer’s International броят на пациентите по света през 2015 година е бил 46.8 милиона, което е близо 7 пъти населението на България.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът ми се състои от хора с разнообразни познания и впечатляващо резюме, и професионални интереси. Много от тях са тихи и целеустремени, често работят и през почивните дни. Работата в екип, споделянето на идеи и опит, са изключително важна част от развитието на групата и те карат да се чувстваш като част от голямата идея.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, много. Областта, в която се намирам, както и науката като цяло, търсят нови идеи и горяща мотивация. Младите учени са насърчавани и водени от знанията и годините опит на ръководителя.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука?

Науката е свобода и вдъхновение, тя ви пренася в съвсем друго измерение на света, в който живеем. Науката ще ви даде цел, отговори и шанс да останете дете завинаги, но ще иска да ѝ се посветите изцяло. Ще ви коства много компромиси, провали и повече четене, отколкото можете да си представите, но всяко едно усилие и всяка една страница ще си струват. И не забравяйте, във всеки един момент трябва да сте готови да предадете своите знания на тези след вас.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Що се отнася до работа на пълен работен ден – не. Все пак по време на бакалавъра си опитах различни позиции с непълен работен ден – от работа в кухня до детски аниматор. Занимавах се с доброволстване в местни организации за деца, ботаническата градина, бях президент на местния клуб по суинг танци, където преподавах в продължение на година. В същото време се занимавам с изкуство и обожавам пътешествията, планините и срещите с нови хора. Изключително щастлива съм, че успях да опитам всички тези неща – всяко едно от тях ме срещна с изключителни хора и ми помогна да намеря мечтите си. Разбира се, в момента за много от тези занимания не остава време, но когато е възможно, се опитвам да набележа билет за недалечен полет или автобус до някое ново приключение.

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close