100 лица зад българската наука Геология Земя Интервю 

Интервю с Аспарух Камбуров: За геодезията и Антарктида

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Аспарух Камбуров, на 36 години. През 1999 г. завърших Строителен техникум „Христо Ботев“ – София, със специалност геодезия, картография и фотограметрия. От 2006 г. съм магистър-инженер по „Маркшайдерство и геодезия“ от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, а от 2012 г. – доктор по „Обща, висша и приложна геодезия“. Занимавам се с преподавателска, консултантска, сервизна и изследователска дейност в сферата на геодезическите технологии. В началото на месец март тази година се завърнах от участие в съвместен българо-турски геодезически проект на о. Ливингстън, Антарктика, свързан с лазерно 3D сканиране на сградите на Българската антарктическа станция „Св. Климент Охридски“, и на няколко ледника в района.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя като главен асистент в катедра „Маркшайдерство и геодезия“ към Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Тази институция подготвя пълен спектър от кадри свързани с геолого-проучвателните и минно-добивните дейности на подземните богатства – метални руди, неметални минерали, течни и твърди горива и пр. Дейността на нашата катедра е изграждане на специалисти, компетентни в изготвянето на 3D модели на открити и закрити рудници, извършване на специализирани измервания за определяне на месечни добиви, създаване на географски информационни системи (ГИС) за управление на инженерни проекти в минно-добивния отрасъл, CAD проектиране, картографиране с безпилотни летателни системи (дрони), GPS/GNSS измервания с висока точност и др. Важността на нашия университет е призната на национално и международно равнище, като през 2016 г. ректорът на МГУ „Св. Иван Рилски, проф. д-р Любен Тотев, беше избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Като деца със сестра ми имахме винаги достъп до много книги, основно в добре снабдените домашни библиотеки на бабите и дядовците ни, и в нашата собствена. Имаше един тежък петтомник – „Кратка българска енциклопедия“, който съм разлиствал стотици пъти: любимите ми томове бяха 2 (ГЕРА–КВАЛ) и 3 (КВАНТ–ОПЕРЕ). В него бяха събрани статии за антични, средновековни и съвременни учени, графики с техните изобретения, цветни географски карти, класификационни инфограми на животинския и растителен свят, и какво ли още не. Въпреки сериозната политическа окраска на някои статии (изданието е от 1963 г.), то бе твърде полезно във времената преди създаването на интернет, и е може би началото на моите интереси към науките.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Да, участвам като консултант по GPS/GNSS методи в съвместен двугодишен проект на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) и Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на име „Създаване на информационна база за изследване на сеизмичността и структурата на о. Ливингстън и околностите, чрез провеждане на комплексни проучвания в района на Българската антарктическа база“. В рамките на този проект през сезон 2015/2016 на о. Ливингстън работиха геофизикът Гергана Георгиева и физикът Васил Гурев. Двамата инсталираха автоматична регистрираща сеизмична станция и нова перманентна GNSS точка, на която вече втора поредна година (през сезон 2016/2017 – и с мое участие там на терен) се извършват многоцелеви високоточни спътникови навигационни измервания. Тези изследвания ще допринесат за детайлизиране на сеизмичната активност на острова, за изследване на йоносферните влияния върху GNSS сигналите в полярните райони и др. Част от GNSS измерванията служат за георефериране на лазерните 3D модели – резултат от проекта, за който стана дума по-нагоре. Една от крайните цели на лазерното 3D моделиране е виртуална разходка в сградите и параклиса на нашата база – нещо, което ще позволи на обикновения човек да разгледа това отдалечено място от дома си, чрез обикновен уеб-браузер.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е със заглавие „Две поколения GNSS технологии в нефтопроучвателни проекти из Северна Африка“, брой 5-6 (2016) на сп. „Геодезия, картография, земеустройство“. Тя отразява двугодишния ми опит като геодезист из пустинята Сахара, както и този на мои по-възрастни колеги. Представени са две поколения GNSS технологии, използвани в сеизмични проучвания за търсене на нефт и газ в Северна Африка. Историята започва със системата TRANSIT, доплеровите измервания и приложението им в Либия през 80-те години на XX в. Описанието на второто поколение GNSS е илюстрирано с проекти в Тунис и Либия от началото на XXI в. Включено е и сравнение между двете основни поколения сеизмични проучвателни технологии – 2D и 3D.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Според мен сериозна фундаментална и приложна наука се прави със сериозни пари. Нашите учени патентоват страхотни изобретения, често създавани на ръба на възможностите им за оцеляване – вижте заплатите в институтите на БАН и другаде. Това според мен няма да се промени през идното десетилетие, което ще се отрази и на научните резултати. Има външно финансиране, напр. по програмите на Хоризонт 2020, но там печелят твърде малко родни изследователи и проекти. Важно е обществото да възприеме като фундаментална ценност образованието и науките, и да постави като национален приоритет тяхното развитие, за което напоследък работят редица организации и сдружения, сред които можем да отличим „Британски съвет“ в лицето на Любов Костова и нейния екип, и др. В среда на обществено и политическо признание на науките като ключов инструмент за цялостно развитие на нацията – и то не само на думи – нещата биха били твърде различни.

Как оценявате работата на екипа си?

В рамките на наскоро приключилата 25-та юбилейна Българска Антарктическа експедиция, с геодезист от Истанбулския технически университет прекарахме 30 дни, изпълнени в измервания из хълмовете, заливите и ледниците на о. Ливингстън. За този период успяхме да изградим екипни взаимоотношения дотам, че към края на периода се разбирахме дори без дума или поглед. Оценявам тази ни работа високо, но тепърва предстои обработка на данните, така че оповестяването на ключовите ни резултати предстои.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Не толкова много. Геодезическите дисциплини са като цяло с инженерно-приложен характер. Хубавото е, че завършващите млади специалисти обикновено веднага намират работа, защото търсенето е високо. Когато обаче животът ги завърти, малцина от тях се сещат за научните възможности, свързани с геодезията. Бих желал това да се промени, и за целта работим за популяризация на геодезията и геотехнологиите сред широка аудитория, включително в събития с участието на деца и юноши.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката дава много, но у нас е с ниско обществено признание, особено сред младите. Плюс това, сериозната наука изисква сериозни резултати. Затова първо, огледайте и преценете възможностите на научната област, в която сте, или бихте избрали, в България. Ако не ви удовлетворяват – не се колебайте да заминете и да правите сериозна наука навън: там условията са други, а учените са сред най-уважаваните личности в обществото. Когато вече понатрупате опит и контакти, помислете дали бихте могли да се върнете и да се опитате да промените нещо към по-добро.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Допреди няколко години се занимавах по-активно с фотография, пътувах много, и пишех пътеписи – някои от тях наградени (поглеждам картината на стената зад мен). Сега тези неща останаха наистина на заден план, защото имам двугодишен син – Огнян, който пое част от свободното ми време. На мода сега са дървените, а съвсем скоро – и електрическите влакчета. Слушам на слушалки в офиса траш и блек метъл, нойз и индъстриал, джаз, класика, дръм и бас, хип-хоп… Обичам да гледам хубави филми (фен съм на жанрове от „Хищникът“, през „Монти Пайтън“, до „Английският пациент“), да поиграя нова версия на някоя култова компютърна игра. Често влизам в chess.com за блиц партия шах, а когато съм в спортната си фаза – плуване всяка сутрин (разбира се, когато вечерта е приключила нормално).

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close