Биология 

Защо неандерталецът е имал голям нос?

В човешкото родословно дърво неандерталците са най-близките ни изчезнали роднини. Те приличали на съвременни хора, но една отличителна разлика е характерната форма на черепа, където средната част на лицето е драстично издадена напред – много повече, отколкото при съвременния човек. Досега учените не са дали еднозначен отговор кое може да е оформило черепа на неандерталеца; някои предполагат, че тази адаптация означава по-голяма сила на захапване, а според други това би могло да се дължи на по-добри дихателни пътища. Благодарение на цифровото триизмерно моделиране ново проучване предоставя отговори като подкрепя хипотезата за по-ефективен дихателен апарат.

Хората и неандерталците съществували на Земята в продължение на около 5000 години, докато неандерталците изчезнали преди около 40 000 години. И в двете групи имало сходство в редица физически особености, включително подезичната кост, която е свързана с речта; тазът, позволяващ изправено ходене; както и по-голям череп, който да побира по-обемен мозък. Неандерталците също така имали една особеност в черепа, която съвременните хора не притежават – силно изпъкнали вежди и по-слабо изразена брадичка. Изпъкналите им челюсти били уникални, което ги отличава както от нас, така и от и от техните прародители.

Ето няколко обяснения за тази еволюция. Една хипотеза, частично базирана на доказателства за износването на зъбите при неандерталеца, загатва за необикновено силна захапка, която би приложила повече сила върху предните зъби. Други изследователи обаче твърдят, че формата на лицето на неандерталците се обяснява с модифицирани дихателни пътища, които им помагали да оцелеят в хладния и сух климат на последния ледников период през епохата на плейстоцена (преди около 2,6 милиона до 11 700 години).

За да тестват тези идеи, учените сканирали неандерталски черепи с помощта на рентгенов компютърен томограф и създали триизмерни цифрови модели. Работейки с цифрови модели, учените могли да „счупят“ черепите без да рискуват да ги разрушат. Най-напред те използвали моделите, за да симулират силата на захапката. Изследователите сравнили захапката на неандерталците с модели на черепи от съвременни хора и от по-рано изчезналия човешки вид Homo heidelbergensis, който живеел преди около 700 000 до 200 000 години, и установили, че когато става дума за захапване, за неандерталците това не се оказало никак сложно. След това учените пресъздали меките тъкани на носната кухина и моделирали движението на флуидите през различните кухини. Тестовете показват, че носните проходи при неандерталца могат да затоплят и овлажняват въздуха по-ефективно от H. heidelbergensis (което определено е предимство при студен и сух климат), но не толкова ефективно колкото при съвременния човек.

Но неандерталците значително надминали както H. heidelbergensis, така и съвременните хора, с количеството въздух, което бързо можели да вдишват и издишват с дробовете си; всъщност, според проучването, дишането при неандерталците вероятно е почти два пъти по-ефективно от това при човека. Според авторите на изследването, за да оцелеят в суровите условия на ледниковия период, неандерталците може би са имали нужда от много енергия, за да ловуват или просто да запазят топлината си, а може би и двете. Накратко, отличителното издадено напред лице на неандерталеца е адаптирано за екстремен и енергичен начин на живот.

Превод: Росица Дуева

Източник: Science Daily

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close