География Геология Земя Наука 

Задачите на българските учени по време на XXVI Българска Антарктическа експедиция

Свързахме се с някои от участниците в настоящата XXVI Българска Антарктическа експедиция, за да споделят с нашите читатели какви са плановете им и задачите, които са си поставили за изпълнение, както и какво е тяхното значение. Надяваме се следващите редове да ви направят съпричастни към приключението на нашите учени.

Геоложки изследвания

Стефан Велев1, Дочо Дочев2, Камен Бонев1

1Български Антарктически институт

2Софисйки Университет „Св. Климент Охридски“

Предисловие или защо

Стремежът на човечеството за изследване на неизследваното е в основата на неговото развитие. В доказателство към тази теория могат да се споменат имена като Руал Амундсен, Робърт Скот, Чарлз Дарвин, Николай Коперник, Фернандо Магелан, Христофор Колумб, Джеймс Кук и много други. Нашата скромна групичка няма място в този ред, но същият този стремеж ни отвежда към най-южните части на планетата. Посоката вече е ясна – Антарктика, и по-конкретно о-в Ливингстън, на който се намира Българската Антарктическа База. До тук добре, но в района на базата геоложките изследвания са почти напълно направени, т.е. липсва неизвестното. Проф. Пимпирев подхвърля идея, свързана с една много малко изследвана част на острова, а именно нос Хана. Носът се намира в централните части на о-в Ливингстън, характеризира се с хълмист релеф, а множеството скални разкрития дават възможност на геолозите да развият фантазията и уменията си. Сравнително трудният достъп до тази част от острова и добилите митологичност лоши метеорологични условия са причина за оскъдната информация, касаеща геологията на тази част от Антарктика.

Остров Ливингстън, с позицията на п-в Хърд, където се намира нашата база, малкият нос Хана, а в зелено в най-западната част на острова е п-в Байърс, на който по време на миналата експедиция екипът прекара 17 дни на палатка за извършване на палеонтоложки и вулканоложки изследвания.
Остров Ливингстън, с позицията на п-в Хърд, където се намира нашата база, малкият нос Хана, а в зелено в най-западната част на острова е п-в Байърс, на който по време на миналата експедиция екипът прекара 17 дни на палатка за извършване на палеонтоложки и вулканоложки изследвания.

Задачите и геолозите

Геологията е наука, която дава знания за миналото, които помагат да се разбере какво ще е бъдещето развитие на планетата. В скалите, изграждащи Земята, са запечатани периоди на затопляне и застудяване, периоди на обилен живот и гибелен вулканизъм, периоди на спокойствие и на активни придвижвания на тектонични плочи, водещи до земетресения и планинообразуване. Предварителната информация за нос Хана, е че е изграден от седиментни скали, в които могат да бъдат открити разнообразни вкаменелости, които се прослояват с вулкански изливи. При тези скали и тази природна красота, какъв по-добър екип от палеонтолог, вулканолог и един геолого-спелеолог с камера. Описанието на седиментните скали, както и палеонтоложката работа ще бъде извършвана от преподавателя по палеонтология и стратиграфия в Софийския Университет гл. ас. д-р Дочо Дочев. Вулканските скали и събирането на проби за различни изследвания ще бъде направено от д-р Стефан Велев. Д-р Камен Бонев, който е запознат с геологията на голяма част от о-в Ливингстън, ще извърши заедно с Дочо и Стефан, едно картиране на всички скални типове, разкриващи се на нос Хана.

От ляво на дясно: д-р Стефан Велев, д-р Камен Бонев и д-р Дочо Дочев. Снимката е направена на п-в Байърс по време на 24-та експедиция, на която за първи път екипът е посетил полуострова.
От ляво на дясно: д-р Стефан Велев, д-р Камен Бонев и д-р Дочо Дочев. Снимката е направена на п-в Байърс по време на 24-та експедиция, на която за първи път екипът е посетил полуострова.

Достигане и престой

Нос Хана се намира на около 20 км от Българската Антарктическа База, което не позволява ежедневно пътуване до там. По тази причина решаваме, че за да бъдем максимално ефективни в геоложките си изследвания, трябва да изградим палатков лагер, в който да пребиваваме повече от десет дни. Най-лесният и безопасен начин да се достигне носът е чрез моторните лодки, с които ще се пренесе и багаж, който ще ни осигури достатъчен бивачен комфорт, а имено: палатка, спални чували, газов котлон, храна – останалото е ентусиазъм. Променящите се постоянно метеорологични условия не дават възможност да определим деня на заминаването. Ще бъдем готови с багажа и чакащи подходящия момент.

Четете повече тук!

Добави коментар

Извести ме
avatar

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close