Култура и изкуство 

Загадъчната „Мона Лиза”

Автор: Мариета Дечевска

Много от загадките в известните шедьоври са „решени” от изследователите и любителите на символика и художествени похвати. Но не прави ли именно това един шедьовър още по-загадъчен и мистериозен?

Доколко символиката в картините съчетава националното с общочовешкото? Между великите творци има прилика, независимо от времето, в което са живели и творили. Прилики в идеите, сходство. Мона Лиза все пак е французойка по националност. Леонардо умело съчетава обаче в многопластността на картината величието на обикновеното с красотата на отделната личност и достига до апотеоз на могъществото на природата. Именно тази многопластовост прави творбата, считана от много хора за най-известната картина в света, гениална. Именно този гениалност прескача границите на държавата и прави звученето на творбата общочовешко.

Но нека поговорим повече за символиката вложена в картината. Очите на Мона Лиза издават, както често се твърди, неземна мъдрост. Самият Леонардо нарича окото „прозорец на човешкото тяло, който издава пътя му, който създава красотата на света и който държи душата доволна в нейния човешки затвор”. Скалистият пейзаж, използван в картината, е любим на Леонардо. Забележителен в това отношение е друг негов шедьовър „Мадоната в пещерата”.

Ръкавите на Мона Лиза са набрани, със сравнително ясни контури. Това съответства на стила на ранните картини на Леонардо. Но драперията на рамото на Мона Лиза е много по-меко очертана, което съответства на по-късните му творби. Обърнете внимание и на изключителните ръце. Ръцете са напълно отпуснати, което подчертава благородното величие на изобразената фигура.

Коя е тя? Мона Лиза се казва Мадона Лиза ди Антонио Герардини, съпруга на богатия флорентинец Франческо дел Джокондо, който през 1503 година поръчва портрета на младата си съпруга. Вероятно картината е започнала като портрет на съпругата на благородника, но се е превърнала в нещо много повече – въплътената представа на Леонардо за съвършена красота.

Каква е тайната на загадъчната усмивка на Мона Лиза? Двата пейзажа имат общо с нея. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че в далечния план има два пейзажа. Хоризонтът на единият е по-високо и пейзажът е като гледан от птичи поглед – той по никакъв начин не се свързва с пейзажа, при който гледката е по-ниско. Това разместване се забелязва в средата на „Мона Лиза” и кара окото да „вижда” потрепване на ъгълчетата на устата. Потрепването създава впечатление че всеки миг тя ще се усмихне широко.

Използвана литература: „Анотирано изкуство“, Робърт Къминг

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close