Вие сте тук

Дървото на живота на Дарвин е на път да придобие нов облик

Дървото на живота е на път да претърпи метаморфоза в една нова многоизмерна система за класификация.

Двуизмерното дърво, което Дарвин формулира преди повече от 150 години в своя труд „Произход на видовете, може би трябва да получи нов облик и да се превърне в една своеобразна гора от дървета, сплетени в сложно взаимоотношение помежду си, казват учени.

Познатата ни до момента систематика (таксономия – наука за класификация и номенклатура, включваща правилата, теорията и методите за приложението им), заложена в Дарвиновия труд, разделя организмовия свят на няколко основни царства: растения, гъби, животни, бактерии. Но този подход към класификацията на организмите, според проучване, публикувано в Trends in Ecology & Evolution, има един голям недостатък. Дървото на живота не обръща внимание на междувидовите взаимоотношения и това как генетично различаващи се видове зависят един от друг, за да оцелеят.

Дебасниш Батахария, професор в катедрата по екология, еволюция и естествени ресурси, на Университета на Ню Джърси, казва в свое изявление: „Според нас целта е да се трансформира двуизмерното дърво в такова, което е мултимерно и включва биологичните взаимоотношения между видовете.“

Разработвайки системата си, Дарвин има за цел да покаже родствените връзки между видовете. Организми като кучета и вълци например, които споделят близки черти, биват поставени в съседни разклонения. В същото време по-далечнородствени организми, например, основните царства гъби, растения и животни, протисти биват поставени в основата на дървото.

В действителност обаче, микробите, вирусите и гъбите много често си взаимодействат с растенията и животните в симбиоза, в която двата вида, далечни иначе роднини, зависят пряко един друг, борейки се за оцеляване. Според новото проучване, когато тези видове се развиват заедно, те се наричат симбиоми (symbiomes).

Според авторите на теорията, данните за симбиомите трябва да бъдат имплементирани в новото дърво чрез използването на техника наречена „симбиомна филогенетика (SYMPHY). Категоризирането на организмовия свят чрез добавянето на този нов слой в систематиката, може да доведе до по-добро разбиране на междувидовите взаимоотношения и по-ефективно справяне с проблеми като инвазивните видове и поддържането на земеделието.

„Свързвайки организмите с техните микробни партньори, ние получаваме възможност да засичаме нови за нас модели на поведение, шаблони, при които видовете се свързват при определени екологични условия“, допълва още Батахария.

Например, ако един и същи микроб се свързва с кореновата система на много различни видове растения, но при сходни екологични условия (бедни на хранителни вещества или силно засолени почви), то тогава бихме могли да установим непозната досега връзка, при която се унаследяват качества, чрез които растенията стават по-устойчиви на стрес и засоляване. Тези открития биха могли да допринесат за по-ефективното отглеждане на посевните култури в земеделието“, предлагат още учените.

Новата формула би могла да помогне на учените да проследят взаимоотношенията в организмовия свят на много по-високо ниво, изключително детайлно, така както до момента не е било възможно.

С развиването на новите методи за систематика, вместо едно праволинейно дърво на живота, бихме могли да получим гора от дървета свързани помежду си, комуникирайки помежду си и с още редица други организми и по този начин да обрисуваме един по-детайлен свят на междуорганизмовите взаимоотношения, да получим едно по-цялостно разбиране за природата като едно цяло.

 

Превод: Симеон Малинов

Източник: livescience.com

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close