Космически науки 

Вестоносците на човечеството по пътя към безкрайността

Автор: Цветомил Семков

Статията е посветена на изследователските космически апарати Voyager 1 и 2 от NASA Mariner series, упътили се към краищата на Слънчевата система през 1977. В нея са описани трудностите, с които са се сблъскали инженерите и невероятните постижения, до които води мисията. Обстойно е разгледана промяната в човешките възприятия, относно мястото ни във Вселената и колко много зависи нашето бъдеще от знанията, които придобиваме за другите светове.

 

Ключови думи: мисия “Voyager” („Вояджър“), изследователски мисии на Слънчевата система, космически апарати извън Слънчевата система, първата мисия за изследване на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

 

В древни времена, хората са нямали понятие как е устроен светът ни и луната им е изглеждала като малка светеща топка, която можеш да обгърнеш с дланта си, ако можеш да скочиш достатъчно високо. Едва преди няколко века се разпространила идеята, че всъщност това е място, намиращо се на почти половин милион километра. И в този кратък период от време, стигнахме от най-ранните стъпки в разбирането на Луната до приятни разходки на повърхността ѝ. Освен това постигнахме и още толкова много – разбрахме как се движат обектите в космоса, как да втечним кислород от въздуха, изобретихме огромни ракети, телеметрия, надеждна електроника, инерционно насочване и още много други покорени върхове.

След това се отправихме към небето.

Ако не е било първото лунно кацане от мисията „Аполо“ – и по-точно политическата цел, на която е служела – е съмнително дали историческите американски експедиции за изследване и откриване (The Mariners, Vikings, Pioneers, Voyagers и Galileo) из Слънчевата система са щели да бъдат реалност. Мисията изразила самоувереност, енергия и гледна точка, която веднага грабнала въображението на света. Това също е било част от целта ѝ. Тя вдъхновила оптимизъм към технологията и ентусиазъм за бъдещето.

За първи път  жителите на Земята имали възможността да видят красивия си и крехък свят отгоре – цялата Земя, Земята в цвят, Земята като изискана въртяща се синьо-бяла топка на фона на безкрайния мрак. Тези изображения успели да събудят дремещото ни планетарно съзнание. Те предоставяли неоспоримото доказателство, че всички ние делим една и съща уязвима планета. Те ни напомнят какво е важно и какво не. Неизбежното признание на единството и деликатността, е ясният дивидент и неочакваният последен подарък на мисията Аполо. Това, което започнало като смъртоносна надпревара, ни помогнало да видим, че глобалното сътрудничество е съществената предпоставка за нашето оцеляване.

Въпреки всичките му материални предимства, заседналият начин на живот ни е оставил нервни и незавършени. Дори след 400 поколения в села и градове, ние не сме забравили. Приключенското все още тихичко ни привиква, като почти забравена песен от детството. Инвестираме в крайно отдалечени места, с нотка романтика. Това привличане сякаш е щателно изобретено от естествения подбор, като съществен елемент от нашето оцеляване. Дълги лета, леки зими, богата реколта, пленяваща игра – нито едно от тях не е вечно. Предсказването на бъдещето е извън нашите умения. Катастрофалните събития обичат да се промъкват зад нас, да ни хващат неподготвени.

Близнаците Voyager 1 и Voyager 2 биват изстреляни от НАСА през лятото на 1977 от Нос Канаверал, Флорида. Оригиналният дизайн предвещавал подробни проучвания на Юпитер и Сатурн, пръстените на Сатурн и по-големите луни на двете планети.

Четете повече тук!

Добави коментар

Извести ме
avatar

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close