Космически науки 

Бързо посещение от Космоса: засечен е първият обект от друга слънчева система

Само вижте – гост от чужда слънчева система. Точно така, оказва се, че току-що сме извършили първото наблюдение над междузвезден обект в околността на нашата планета.

Гостът се появил в нашата Слънчева система в началото на септември, направил малък завой покрай Слънцето и сега се е отправил навън към съзвездието Пегас.

Космически експрес

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

Това, което знаем за мистичния посетител, който е получил каталожен номер A/2017 U1, е, че в най-високата си точка е 400 м. в диаметър и че се движи с умопомрачителната скорост от 25 км/сек. Това отговаря приблизително на 92 000 км/ч!

Телескопът Pan-STARRS 1 в Хавай е първият, който е засякъл обекта по-рано през октомври. Отначало учените са решили, че това е комета от студените покрайнини на Слънчевата система, т. нар. Облак на Оорт. Такива комети не са рядкост. В такъв случай често става въпрос за комети, които правят своята обиколка около Слънцето за хиляди, а дори стотици хиляди години.

A/2017 U1 обаче е класифициран по-скоро като астероид. Обектът вероятно не е комета, защото няма т.нар. „опашка“, типична за кометите. Той не отделя никакви газове, какъвто е случаят при кометите, когато се приближат до Слънцето, чиято топлина кара леда, който съдържат, да започва да се топи.

Малката светла точка е A/2017 U1. Светлите линии са звезди (камерата е раздвижена, затова изображението е размазано).
Малката светла точка е A/2017 U1. Светлите линии са звезди (камерата е раздвижена, затова изображението е размазано).

Също така обектът изобщо няма време, за което да обиколи Слънцето. Той не е дошъл, за да остане. Той се движи твърде бързо, за да успее Слънцето да го прихване със своята гравитация. Той се движи по курс, който представлява хипербола. Следвайки него, обектът ще излезе отново в открития космос и няма да се върне.

С други думи този космически обект е на кратко посещение при нас. Но откъде идва?

Отговорът е, че никой не знае. A/2017 U1 се е скитал из междузвездния простор милиони, дори милиарди години наред, преди да направи своето посещение при нас. Точно фактът, че е не комета, а астероид, който следва хиперболична траектория, говори за това, че обектът произхожда от вътрешните части на някоя друга слънчева система. Вероятно A/2017 U1 се зародил в студените покрайнини на слънчевата система, от която идва. Ледът, който съдържа, е бил разтопен от някое слънце. Кое слънце точно, никой не знае. Но във всеки случай, ние имаме общо с този първи засечен междузвезден посетител.

„Очакваме този ден от десетилетия“ – казва в изявление пред медиите Пол Чодас (Paul Chodas), ръководител на Центъра за изучаване на близки до Земята обекти към НАСА. „Отдавна има предположения, че такива обекти съществуват – астероиди или комети, които се „скитат“ между звездите и понякога навестяват нашата Слънчева система. Но това е първият път, в който такъв посетител бива наблюдаван“ – добавя Чодас.

Обсерваторията в Хавай, където е направено първото наблюдение на A/2017 U1.
Обсерваторията в Хавай, където е направено първото наблюдение на A/2017 U1.

Обекти, които следват хиперболична траектория сами по себе си не са нищо ново. […] Когато обект като комета или астероид мине близо до планета, инерцията запраща обекта нататък с още по-голяма скорост от тази, която е имал. Това е трик, който например НАСА използва често, за да даде на своите космически сонди по-голямо ускорение. Ако ускорението е достатъчно голямо, обектът може напълно да бъде изхвърлен от Слънчевата система. Може би точно това се е случило с нашия мистериозен посетител A/2017 U1, който е излязъл от слънчевата система, в която се е зародил.

Парче, останало от образуването на планета?

Друга възможност е астероидът да е бил изхвърлен от млада слънчева система в следствие на планетообразуване. В такива случаи често се настъпват бурни събития и различни парчета се разпръсват в различни посоки.

От друга страна знаем, че не съществува опасност A/2017 U1 да се срещне със Земята. Най-малкото разстояние, на което обектът се е намирал от нас, е 60 пъти разстоянието от луната до Земята. Трябва да се чувстваме късметлии – сблъсък с астероид с диаметър 400 м., движещ се с 92 000 км/ч би предизвикал меко казано апокалиптични разрушения.

Сега учените ще използват възможността да изследват този посетител толкова обстойно, колкото могат, преди окончателно да изчезне в междузвездната тъма. От какво е направен, какъв е химичният му състав? Учените се надяват да успеят да определят по-точно междузвездния произход на астероида и също да научат повече за това как планети идват в съседство със Земята.

Но това, което естествено също предизвиква интереса на учените е колко още подобни космически пътешественици има там някъде и как да намерим още от тях. Защото дори A/2017 U1 да е първият междузвезден камък, който сме наблюдавали, вероятно е верен цитатът, популярен в американските филми: „There’s more where that came from“.*

*“Има още такива там, откъдето идва.“

 

Превод от шведски: Михаела Цонева

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close