География Земя История 

България в Антарктика

Автор: Гергана Лаптева

България започва своята полярна дейност в Антарктика през 1967–1969, когато български метеоролог взема участие в XIII Съветската антарктическа експедиция. В полярния летен сезон на 1987–1988 шестима български учени участват в обединени проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване. Българската програма е насочена в осъществяване на научната разработка и организацията на логистиката в Антарктика. През този антарктически сезон е построен Българският заслон на остров Ливингстън, Южните Шетландски о-ви, в Североизточната част на Южният Залив. В периода между 1993–2016 г. България организира и провежда 25 успешни антарктически кампании. Успешно функционира и Българската полярна база „Св. Климент Охридски”, която има капацитет да приеме 25 души персонал, при нормални условия за работа.

Българският антарктически институт (БАИ), с решение на Министерския съвет на Република България от 27.02.1998 г., е определен за Национален оператор на дейността на Република България в Антарктика. Институтът организира и провежда ежегодни антарктически експедиции и поддържа Българската полярна база „Св. Климент Охридски” на о-в Ливингстън, Южните Шетландски о-ви.

Основните научни приоритети са насочени към: науки за Земята – геология, геофизика, физика, глациология, метеорология, картография, зообиология, ботаника, екология и медицина.

БАИ е в сътрудничество с антарктическите програми на Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея и др. Член на COMNAP (Съвет на мениджърите на Национални антарктически програми), SCALOP (Комитет за антарктически логистика и операции), EPB (Европейски полярен борд) SCAR (Научен комитет за антарктически изследвания).

Карта на българската полярна база „св. Климент охридски” и о-в ливингстън на Любомир Иванов, 1996 г.

Карта „База Св. Климент Охридски, о. Ливингстън”.  Топографска карта от 1996 г. в мащаб 1:1000 на територията на българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика.  Първа българска антарктическа топографска карта, изготвена от Любомир Иванов въз основа на подробното топографско заснемане на терена с теодолит Theo 030, извършено от него и Красимир Белев за времето от 31 януари до 4 февруари 1996 г.  Означената на картата „Нова сграда” всъщност са основите на новата основна сграда на базата; самата постройка е завършена през 1998 г.  С „Жилищен модул” е означена тогавашната основна сграда на базата, станала впоследствие популярна под името „Куцото куче”, днешен Исторически паметник на Антарктика (HSM 91) и Музей на остров Ливингстън; тя е най-старата запазена постройка на острова, издигната през 1988 г.

 

Карта „Livingston Island: Central-Eastern Region” от 1996 г. Автор Любомир Иванов. Топографска карта в мащаб 1:25000, изготвена въз основа на испанската карта на полуостров Хърд от 1991 г. и топографско заснемане на района с теодолит Theo 030, извършено от Любомир Иванов за времето от 8 декември 1995 до 8 февруари 1996 г.  Актуализирана е бреговата конфигурация на залива Емона, променена в резултат на отдръпването на Пимпирев ледник и ледник Перуника през периода 1991–1996 г. За първи път са картографирани географски обекти като Крумов камък, нос Смолян, нос Ронжел, нос Алеко, хълмовете Еспаньола, Белозем и Кузманова могила, и върховете Хемус, Западен Боулс и Св. Борис.

 

Карта на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови на Любомир Иванов, Николай Главинчев, Райна Тошева и Стилиян Найденов, 2005 г.

Картата „Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands”, представлява топографска карта от 2005 г. в мащаб 1:100000. Това е първата българска топографска карта на островите Ливингстън и Гринуич в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Автори Любомир Иванов, Николай Главинчев, Райна Тошева и Стилиян Найденов.

Изготвена въз основа на спътниково заснемане и геодезически данни и фотографска документация от топографското проучване Тангра 2004/05.

Картата е използвана в различни публикации, включително в статии на Уикипедия, както и (в уголемен размер) като част от интериора на Зала Антарктика в Министерството на външните работи на Република България.

Четете повече тук!

Добави коментар

Извести ме
avatar

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close