Биология Палеонтология 

Седем цели екземпляра от цвете на 100 милиона години

Тиранозавър Рекс си проправя път през борова гора и вероятно откъсва цветя, които 100 милиона години по-късно ще бъдат идентифицирани в своята фосилизирана форма като нов вид.

Tropidogyne pentaptera. Вкаменено цвете на 100 милиона години, идентифицирано и наименувано от изследователите на OSU Джордж Пойнар-младши и Кентън Чембърс. Credit: Image courtesy of George Poinar Jr., Oregon State University
Tropidogyne pentaptera. Вкаменено цвете на 100 милиона години, идентифицирано и наименувано от изследователите на OSU Джордж Пойнар-младши и Кентън Чембърс. Credit: Image courtesy of George Poinar Jr., Oregon State University

Джордж Пойнър-младши, почетен професор в Oregon State University (OSU), заявява, че това е първият път, в който седем цели цвята на тази възраст са били описани и докладвани в едно проучване. Цветовете варират от 3,4 до 5 мм в диаметър, което налага изучаване под микроскоп.

Пойнър и неговият сътрудник Кентън Чеймбърс, почетен професор в Колежа по аграрни науки към OSU, назовават откритието Tropidogyne pentaptera, заради петте твърди, разперени чашелистчета (гръцката дума за пет е „penta“, а „pteron“ означава крило).

„Кехлибарът запазва флоралните части толкова добре, че те изглеждат като че ли току-що са набрани от градината“, казва Пойнър. „Динозаврите може би са съборили клони, които са откъснали цветята, а те са паднали в слоеве от смола върху кората на дървото Аракурия, за което се смята, че е произвело кехлибара. Тези растения са свързани с дървото Каури, което се среща в Нова Зеландия и Австралия и произвежда специална смола, която е устойчива на атмосферни влияния.“

Това изследване допълва по-раншно откритие на Пойнър и Чеймбърс, при което те описват друг вид от същия род покритосеменни растения: Tropidogyne pikei, включен в бирмански кехлибар. Този вид е кръстен на откривателя си Тед Пайк. Това откритие наскоро беше публикувано в Paleodiversity.

И двата вида са поставени в съществуващото семейство Cunoniaceae, което е широко разпространено в Южното полукълбо и към него спадат 27 рода.

Знаете ли, че поради безразборното бране едно красиво цвете от настоящето – еделвайсът, има опасност да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на България“? Да не го превръщаме в изчезнал вид. (Колието от снимката можете да намерите, като щракнете върху нея. Така ще предпазите от изчезване и проекта Българска Наука. 🙂 )

Пойнър казва, че T. pentaptera вероятно е дърво на тропическите дъждовни гори.

„По общата си форма и жилките си, изкопаемите цветя приличат много на тези от рода Ceratopetalum, които се срещат в Австралия и Папуа Нова Гвинея“, казва той. „Един от съществуващите видове е C. gummiferum, който е известен като коледен храст (New South Wales Christmas Bush), защото неговите пет чашелистчета стават ярко червеникаво-розови около Коледа.“

Друг съществуващ вид в Австралия е C. apetalum, който няма венчелистчета, както новия вид, а само чашелистчета. Дървото може да достигне височина над 36 метра, като живее в продължение на векове и осигурява материал за подови настилки, мебели и фино дърводелство.

И така, каква е връзката между Tropidogyne pentaptera живял в средата на Креда в Мианмар (Бирам) и все още съществуващия Ceratopetalum от Австралия, открит на повече от 6500 км през океана, далеч на югоизток?

„Това е лесно“ – казва Пойнър. „Ако вземете предвид геоложката история на районите.“

„Вероятно местоположението на кехлибара от Мианмар е било част от Голямата Индия, която се е отделила от южното полукълбо, от суперконтинента Гондвана, и се отправила към Южна Азия“, казва той. „Малайзия, включително Бирма, е формирана по време на Палеозоя и Мезозоя, чрез раздалечаване на терените, които успешно се разделят и след това се преместват на север от континенталния дрейф.“

Превод: Вероника Павлова

Източник: Science Daily

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts