Биология Земя 

Руските учени откриха следи от глобалното затопляне в тибетските кедри

Според руски климатолози годишните пръстени на тибетските кедри показват, че глобалното затопляне е започнало да влияе върху екосистемите в тази част на Китай още в началото на 80-те години, се казва в публикация на Руския научен фонд.

„Съвременните начини за оценка на влиянието на климата върху растителността са несъвършени. Сателитните дистанционни наблюдения обхващат едва последните 35 години. За да бъдат разрешени противоречията е необходим набор от наземни данни за по-дълъг период”, отбелязва Владимир Шишов, климатолог от Сибирския федерален университет в Красноярск.

За подобен индикатор идеално подхождат годишните пръстени на дърветата, които са расли на едно място в продължение на няколко столетия. Дърветата и другите видове растителност са чувствителни към най-малките промени в климатичните условия  повишаване или понижаване на температурата, енергията на слънчевото излъчване и други фактори. Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните кръгове – слоевете на дървесината в ствола, който се формира през сезона на растеж. Смята се, че тъмните кръгове съответстват на неблагоприятните условия на средата, а светлите – на благоприятните.

Благодарение на това старите дървета дълголетници представляват много подробни и точни климатични летописи, които при изследване показват как са се променяли температурите и количеството валежи, но и обясняват кога са избухвали свръхнови и други космически катаклизми при проследяване на нивото на редки изотопи в годишните пръстени.

Изследователите се интересуват как се е променяла скоростта на израстване на дърветата при повишаване и понижаване на средногодишните температури, свързани с природни и антропогенни климатични промени.

Тибет, както и много други региони в света, би трябвало да бъде първата „жертва“ на глобалното затопляне, влияещо на планините и приполярните райони много по-силно и по-бързо, отколкото в умерените и тропическите ширини. По тази причина учените отдавна се интересуват дали в Тибет се наблюдават първите следи от подобни промени и ако е така, то кога са се появили те.

С подкрепата на Китайската академия на науките, руските климатолози са измерили диаметъра на годишните пръстени при няколкостотин кедри, расли на 20 места в Тибет през последните 55 години. Използвали са данните, за да създадат виртуален аналог на тибетската гора и да изчислят промяната в скоростта на нарастване на биомасата от 1960-та до 2014 година.

Оказва се, че до 1981 г. тибетските кедри да започнали да растат през пролетта и са завършвали растежа си през есента приблизително по едно и също време, но след това ситуацията се променя. От 1982 г. нататък продължителността на вегетативния период започва да нараства, като се увеличава както през пролетта, така и през есента. Като цяло кедрите започват да растат с шест дни по-рано в сравнение с предишни исторически епохи, а самият период на растеж е удължен с 10 дни.

В близко бъдеще учените планират аналогични изследвания в други региони на Северното полукълбо. Това ще помогне да се състави по-пълна картина на това как реагират екосистемите на планетата на глобалното затопляне.

 

Превод: Анна Фуцкова

Източник: РИА Новости

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts