Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музейБАН

 

пл. „Александър I“ 1

 

 

18:00 – 19:00 Наука в града REFRESH: Представяне на сп. „Българска етнология“

Зала 11 (експозиция, ет. 2)

Списание „Българска етнология“ е форум за обсъждане на актуални исторически и съвременни теми и за представяне на нови подходи в широкото поле на етнологията, антропологията, фолклористиката, културологията, историята на културата и музеологията. Своя опит ще споделят млади учени, чиито дебют като автори е бил на страниците на списанието, а гл.ас. д-р Ива Кюркчиева ще говори за етнология на футбола, превърнала се в тема на брой на списанието.

 

18:00 – 19:00 Наука в града REFRESH: Вписване в световните листи на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство

Зала 19 (фоайе, ет. 2)

България има седем вписвания в световните листи на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Документацията на шест от тях е изготвена от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. С примери от работата по досието за Чипровските килими ще бъде представена ролята на учения експерт в този процес – от теренното изследване и изследователските анализи през познанието на изискванията на световната организация до подготовката на успешна кандидатура. С това обаче работата на учения не приключва – какво се случва с вписания вече елемент – това привлича сега интереса му?

 

19:00 – 20:00 Магия REFRESH: Какво работи етномузикологът

или как се записва и изследва музикален фолклор

Зала 19 (фоайе, ет. 2)

Малцина знаят какви са начините, по които се събира традиционна музика в България и на Балканите с цел архивиране, съхраняване и изучаване; как се пътува, обикаля и контактува с хора, за да се издирят носители на фолклорното знание, които да бъдат записани. Доц. Веселка Тончева ще ни запознае с начините за записване във времето и чрез музикални примери и илюстрации ще ни въведе в подходите за слушане и разпознаване на различни неравноделни ритми, типични за българската фолклорна музика, и песенни мелодии от различни региони на България.

 

19:00 – 20:00 Наука в града REFRESH: Представяне на сп. „Български фолклор“

Зала 11 (експозиция, ет. 2)

Редакционната колегия на сп. „Български фолклор“ ще представи 40-годишната история на списанието, което е единственото академично издание по въпросите на фолклора и неговото изучаване. Посетителите ще се запознаят с процеса на създаване на научно списание – от постъпването на авторските ръкописи до книжните тела – и да се срещнат със съставители на тематични броеве по научна проблематика.

 

20:00 – 21:00 Магия REFRESH: „Златната ябълка“ – приключенски екшън сериал и фолклор

Зала 19 (фоайе, ет. 2)

Заради географското си разположение, източноевропейската митология и фолклор умело смесват влияния от азиатските номади, Ориента, древна Гърция, тракийската и европейската славянска култура. Резултатът е нещо съвсем ново и интересно, но все пак европейско. Приключенският екшън сериал „Златната ябълка“ разчита значително на тези екзотични елементи за изграждане на своя визуален стил и за представяне на света – елементи, с които гостите ще могат да се запознаят.

 

20:00 – 21:00 Наука в града REFRESH: Българите в Бесарабия

Зала 11 (експозиция, ет. 2)

В Приазовието, Крим, Северен Кавказ, Урал, Казахстан, Средна Азия и далечния север има българи. Най-близо до днешните държавни граници на България са бесарабските и таврийски българи, но познаваме ли достатъчно добре българите отсам Дунав? Вече от 15 години ИЕФЕМ-БАН организира експедиции сред българите в Бесарабия, а настоящата презентация ще представи някои от по-важните и интересни за по-широката общественост резултати от тези проучвания.

 

21:00 – 22:00 REFRESH кафене: (Без)граници

Зала 11 (експозиция, ет.2)

Ерик Волф казва за антропологията, че е „най-хуманистичната от науките и най-научната в хуманистиката“. Kакво обаче прави една наука такава и какво прави човешките истории наука? Ще говорим за границите в човешкия свят преди мигрантската криза от 2015 г. и след нея. За границите като процес, подлаган на непрекъсната ре-дефиниция от хората, които ги „обживяват“.