Вие сте тук

Най-големите проблеми на науката в България не са парите

Много сме писали за различни проблеми, свързани с науката в България и както всички знаят парите никога не са достатъчни. За съжаление в България учените наистина взимат страшно ниски заплати. За да не е само изказване, ще говоря в цифри. Един докторант, който работи 3 години по своята докторска дисертация взима държавна стипендия от 450 лв. на месец, като в повечето случаи не може да работи нищо друго, защото трябва да се отдаде както да своите научни изследвания, така и на самото писане. Т.е. той трябва да се оправя с тези 450 лв.

След като завърши и има късмета да го вземат вече като доктор в някоя научна институция (например БАН) там той започва на минималната работна заплата, т.е. 420 лв. (379 лв. за 2016 г.)

Понякога трябват повече от 5 години, за да се качи на следващото стъпало в научната йерархия, където вече може да взима между 500 и 600 лв.

Най-големият проблем на хората, които се занимават с наука в България е, че нямат публичност и никой не се “занимава” с тях, освен ако няма скандал. И друг път съм писал за това, че медиите не ги интересува какво става в научните среди. Говоря за частта с науката като такава.

Трябва няколко неща много драстично да се променят.

  • Публичност на дадени личности (учени)

Около 10 години съществува конкурсът, организиран от Британски съвет – FameLab, който цели точно това. Идеята на конкурса е за 3 минути да успееш да разкажеш на достъпен и разбираем език за конкретен научен проблем. Само теми, свързани с природни науки се допускат. Вече има много хора, които минават през FameLab и Фестивала на науката, но това не е достатъчно. Те остават пак затворени в своите си среди.

Трябва да има конкретни специалисти, които да бъдат лице на своята науката и институция, за да може лесно да се обърнат журналисти към тях, а не да виждаме все едни и същи лица по телевизията, които в повечето случаи не са добре запознати с проблема, който коментират.

 

  • Повече статии, свързани с научната работа на институциите

В БАН и някои университети ежедневно се случват интересни събития, свързани с някой научен проект или експеримент. Те остават неразказани и недостъпни за всички нас, които имаме интерес към темата.

Това, което трябва да се направи, е да се пише за тези неща, да се правят видео репортажи и снимки, които да се пускат в медиите и социалните мрежи.

Това ще промени изцяло представата за наука в България. Ще помогне за осъзнаването на важността ѝ за държавата и бъдещето на поколенията, защото без наука няма образование (индустрия, специалисти, икономика…), без образование няма бъдеще.

 

  • Всеки проект, който България спечели или участва да бъде обявен сред всички медии.

В момента знам за няколко проекта, които са на световно ниво и български специалисти работят и създават НАУКА, която има глобален ефект – тук в България. Но статии, материали, снимки и видео материали – няма. А трябва!

 

  • Колкото е важно да се публикува в научни списания, толкова е важно да се пише и за научно-популярни.

Това е най-трудното нещо за повечето учени, според мен. Трудно се разбира важността на публикациите в научно-популярни списания.

Едното има една цел, а другото има друга цел. Представете си, че пускате научна статия в списание с импакт фактор 20 (това е много). Там е ясно, че ще бъде високо оценено от всички специалисти в света по конкретната тема. Но ще бъде достъпна само за тези, които работят в тази област на науката. Колкото и да е важен проблемът или да е значимо решението, то няма да стигне до хората, които не работят по него.

Затова е важно да се публикува и в публичното пространство. Много учени на запад имат свои блогове или рубрики във вестници, списания и сайтове, където правят точно това – осведомяват обществото на разбираем език за най-новите открития и експерименти.

Всички знаем защо са важни усилията за опазване на природата и планетата Земя, но много хора смятат, че големите суми, заделени за фундаментална наука, не са необходими. Повечето най-високи технологични уреди и джаджи, които ползваме, съществуват благодарение именно на фундаменталните финансирания. Всичко, свързано с космоса ще има ефект след години, но точно това ни е дало Google Maps, 4G технологиите, всички смарт телефони и още много други неща, които използваме всеки ден без да подозираме как ги има и от къде са дошли.

За да се осъзнаят всички тези разходи и да се уважават хората, които ежедневно променят живота ни, трябва да се говори за наука навсякъде и по всяко време.

В България се работи за решаване на различни медицински проблеми. Разполагаме с уред, свързан с ин витро технология, която би променил цялата индустрия – само трябва финансиране и още научна работа, за да влезе в експлоатация. Работи се по наш ускорител на частици, който ще се произвежда изотопи за диагностициране и лечение на онкологични заболявания, каквито в момента в България се правят в ограничено количество и се внасят предимно от Унгария и Австрия.

Дали ако обществото знае повече, не би имало обществен натиск да се намерят по-бързо пари и средства тези неща да заработят колкото се може по-бързо?

Драги учени, колкото по-прозрачни и комуникативни сте, толкова по-лесно ще намирате решение на проблемите с парите. Не подценявайте всички нас, ние имаме голяма власт, стига да знаем какво може да се постигне с вашите умения и знания.

Публикувайте повече за вашата работа!

Разберете тук как може да публикувате в списание “Българска наука”

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close