100 лица зад българската наука Геология Земя Интервю Личности 

Интервю с проф. Христо Пимпирев: Науката дава свобода и удовлетворение!

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Христо Цанев Пимпирев, Директор на Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски”.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Доктор на геоложките науки. Ръководител на всички 25 Български антарктически експедиции.

Представител на Република България в Международния научен комитет за антарктически изследвания (SCAR) от 1994 г.

Представител на Република България в Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP) от 1994 г. и вицепрезидент в периода 2006-2009 г.

Представител на Република България в консултативните съвещания по Антарктическия договор (ATCM) от 1995 г.

Представител на Република България в Европейския полярен борд (EPB) от 2001 г. и вицепрезидент в периода 2009-2012

Участник в научни експедиции до връх Ама Даблам в Непалските Хималаи, спелеоложки експедиции в Китайското карстово плато, проект за търсене на злато във Виетнам, участник в Канадско-Българска експедиция на о-в Елсмир, Арктика.

Автор на 5 научно-популярни филма, 6 книги и над 150 научни публикации в реномирани български и международни издания и главен редактор на монографията „Български антарктически изследвания – синтезис”.


 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Българският антарктически институт (БАИ) е Национален оператор на дейността на Р. България в Антарктида. Съвместно с Националния център за полярни изследвания ежегодно организира Българските антарктически експедиции и стопанисва Българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови.

В експедициите участие вземат специалисти в различни области: геология, геохимия, геофизика, метеорология, глациология, биология, медицина и така нататък. Резултатите от тези научни изследвания са публикувани в множество български и международни реномирани научни издания.

БАИ работи в сътрудничество с антарктически програми на Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея и др. БАИ е член на COMNAP (Съвет на Мениджърите на Национални антарктически програми), SCALOP (Комитет за антарктически логистика и операции), EPB (Европейски полярен борд), SCAR (Научен комитет за антарктически изследвания).


 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още от дете ме влечеше новото и непознатото, красотата и величието на природата. Обичам планината и морето, поради което избрах да уча геология в Софийския университет. Тази професия ме привлече със свободата да работя не в канцелария, а да изследвам скалите, минералите, вкаменелостите, извън прашната и многолюдна градска среда.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

През последните 15 години моите научни интереси са насочени в изследване на геологията на о-в Ливингстън, Антарктика, където се намира Българската полярна база „Св. Климент Охридски”. Поради тази причина, разработените от мен проекти са с международно участие на учени от Португалия, Испания, Германия, Великобритания, САЩ и Япония, затова и нямам проект в България, финансиран от Фонд научни изследвания.

Съвсем наскоро бе създадена научна експертна комисия за полярни науки към МОН, която ще одобрява научни проекти, свързани с изследване на Арктика и Антарктика. Надявам се, че от следващата година ще имаме чисто български проекти, разработващи научни изследвания в полярните региони.


 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Публикациите ми са основно на английски език, тъй като са свързани с изучаването на кредните седименти, разкриващи се на о-в Ливингстън и представляват интерес за учени, работещи по полярна тематика извън България.

Последната ми публикация е с моя млад колега гл. ас. Явор Стефанов и се отнася за изследване на дълбокоморските фациеси и фациални асоциации в теригенните скали, разкриващи се на полуостров Хърд, остров Ливингстън. Основните резултати показват развитието на седиментния басейн, съществувал по тези места по време на кредния период. Утайконатрупването започва в обстановка на делтова система, преминава през дълбокоморска турбидитна седиментация и завършва с отлагането на груби континентални скали.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в България има бъдеще, защото българинът е любознателен и го влече новото и непознатото. За съжаление финансирането на научните изследвания в последния четвърт век е символично, поради което по-често чуваме за постижения на наши учени, работещи в чужбина, отколкото такива избрали да се развиват в България.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Във всяка една област на човешкото развитие значими резултати се постигат, когато работят съмишленици, обединени от обща идея и цел. Аз съм щастлив, че винаги в моята работа съм могъл да разчитам на колегите си, както и те на мен. Затова и научните резултати от българските полярни изследвания се ценят високо от научната общественост.

 

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За щастие все още в България има млади учени, които желаят при това с ентусиазъм и хъс да работят в трудните условия на Антарктика. Някои от тях имат вече по няколко антарктически експедиции и са постигнали впечатляващи резултати в техните изследвания. Това са младите геолози от Софийския университет гл. ас. Дочо Дочев, ас. Стефан Велев, спец. геолог Надя Янакиева, спец. геохимик Деница Апостолова , гл. ас. Гергана Георгиева и гл. ас. Аспарух Камбуров от Минно геоложкия университет „Св. Иван Рилски”.

Обнадеждаващо е, че и други млади учени очакват да бъдат включени в предстоящите български антарктически експедиции.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката дава много – свобода да размишляваш и обобщаваш и удовлетворение, че си постигнал нещо ново, непознато досега. Разбира се тя изисква много труд и лишения, но постигнатите резултати си заслужават усилията.


 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Научните изследвания в България са поставени в графата „неперспективни”, защото не носят бързи финансови облаги и нямат престиж в обществото. Медиите са пълни с пикантерии от живота на еднодневки политици, попфолк изпълнители и актьори от бързо забравящи се сериали. Да бъдеш научен работник не е престижна професия и трябва да се преобърне това отрицателно мнение на обществото още от училище и преди всичко отношението на средствата за масова информация към постиженията на българските учени. Разбира се, не на последно място е и подобряване на възнаграждението за труда на учените, както и отделянето на средства за закупуване на съвременна научна литература и лабораторно оборудване.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Моите хобита са неразривно свързани с научната ми работа. Обичам да пътешествам, като същевременно изследвам и скалите, които срещам по пътя си. Обичам книгите и научно-популярните филми, затова с камера в ръка съм заснел 5 филма излъчени в национален телевизионен ефир. Обичам спорта и когато имам време, отивам в басейна да поплувам, да повървя един час бърз ход в парка или доста по-рядко да поиграя голф с приятели.

Интервюто взе Десислава Иванова.

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts