Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Гергана Дончева и повече от десет години се занимавам с проблемите на киното и по-специално на киното, създадено на Балканите. Първата ми монография беше озаглавена „Образът на Балканите в балкански и западни филми: Стратегии за представяне”.

Напоследък проявявам специален интерес към темата за мигрантите и бежанците и моделите, чрез които те са представени в игралното кино, както и към любопитните трансформации на популярните жанрове най-вече в Холивуд.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя като главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ), БАН. Това научно звено се занимава с проучвания на страните от Балканския полуостров в сравнителен аспект от древността до наши дни. Колеги от ИБЦТ-БАН сътрудничат заради своята експертиза на различни държавни институции. Академичният състав активно участва в подготовката на студенти, докторанти не само в рамките на БАН, но също така и в магистърските програми на много университети.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? 

Завършила съм културология и политология в СУ „Св. Климент Охридски”, но интересът ми към киното и визуалните изкуства, както и към Балканите винаги е съществувал и това предопредели темата на двете ми дипломни работи, както и на дисертацията ми.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек? 

Да, участник съм в проекта: „Солун и българите: история, памет, съвремие”, който беше одобрен на последната конкурсна сесия на Фонд „Научни изследвания” през 2016 г. Този проект беше класиран на първо място сред изключителен брой качествени научни предложения на колеги от различни академични институции.

Проектът цели да се съхрани паметта за българското присъствие в Солун в исторически аспект, но същевременно да представи ясна картина за живота днес на българската общност там за проблемите и успехите на нейните членове. Това се прави за първи път. На практика, проектът ще продължи да съществува и след изтичането на неговия срок, тъй като чрез създадената електронна страница: www.solunbg.org документите, свидетелствата, т.е. всичко, което екипът ще е намерил и анализирал в хода на изследването, ще остане достъпно за ползване от максимално широк кръг потребители, проявяващи интерес към историята на България.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Както вече споменах, една от темите, които ме изкушават като изследовател е темата за транформацията и употребите на популярните жанрове в масовото кино и като резултат, моята последна публикувана статия е: „Феноменът Здрач: За еволюцията на образа на вампира в световното кино”, издадена в сборника „Mirabilia: Чудеса и чудовища”. Този сборник беше публикуван след провеждането на научна конференция, озаглавена по същия начин, на която учени с различен академичен профил: антрополози, етнолози, историци, изкуствоведи и други представиха доклади, в които изследваха проявленията на „чудесата и чудовищата” в отделни аспекти на културата. Книгата се радва на сериозен успех, включително и търговски.   

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Бъдещето на науката и образованието зависи от далновидността на политическия елит. Не съществува държава, постигнала просперитет, която да е неглижирала тяхното развитие. В България повече от 27 години двете ключови области са оставени на самотек, но въпреки това, българските учени продължават да произвеждат качествен научен продукт, съпоставим с резултатите на колегите им в чужбина, а част от български ученици печелят престижни отличия на олимпиади и други състезания. Продължавам да вярвам, че няма да пропилеем с лека ръка постигнатото.

Как оценявате работата на екипа си?

Моята работа позволява всеки работен ден да е различен: един ден работя в архивите, на следващия правя интервю с някого, а още по-следващия – участвам в кинофестивал. Едно от най-важните предимства на изследователската дейност, обаче, е, че имате възможност да работите по проекти и в различни екипи, както и да избирате с кого да работите. Винаги съм имала късмета да съм част от екип на колеги, които са съмишленици, което значително улеснява осъществяването на конкретните задачи.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Колкото и невероятно да Ви звучи, да, има. Само в секция „Културна история на балканските народи”, в която работя в Института за балканистика с Център по тракология трима докторанти подготвят своите дисертации.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Заниманието с наука не е лесна работа и изисква призвание, защото са необходими огромни и систематични усилия, всъщност това е дейност, при която се учите и развивате цял живот. Подобна перспектива не е привлекателна за всеки, но този, който носи в себе си изследователски импулс и стремеж към съзидателност, ще оцени нейното важно социално значение и възможностите, които предлага.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? 

Това, което е ключово, е да се промени отношението към науката, която за голяма част от българското общество изглежда като нещо абстрактно и безсмислено. Благодарение на науката животът ни днес е по-дълъг, по-лесен и по-качествен, но хората често забравят това обстоятелство и го възприемат като даденост.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Да, в професионалния си път невинаги съм била изследовател. Преди да стана докторант в Института за балканистика с Център по тракология, работих в различни държавни институции, но си дадох сметка, че чиновническото ежедневие не е за мен. Предпочитам делник с по-голяма динамика и разнообразие от дейности. В свободното си време се занимавам с любимото си хоби – фотографията – което чудесно се съчетава със страстта ми на пътешественик, обожавам да откривам непознати места и да ги „колекционирам” чрез многобройни снимки.

Интервюто взе Теодора Гецова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!