Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се д-р инж. Димитър Робертов Димитров. На 29 години съм. През 2015 г. защитих дисертационен труд на тема „Технология за получаване на кашкавал с прилагане на свръхвисокочестотна обработка” в катедра „Технология на млякото и млечните продукти” към Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив.

Средното си образование завърших в Професионална гимназия по лозарство и винарство „Александър Стамболийски” – гр. Плевен по специалност „Технология на алкохолните и безалкохолни напитки”.

С конкурс през 2015 г. бях назначен на академичната длъжност „асистент” в Институт по лозарство и винарство – гр. Плевен, отдел „Винарство и химия”.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Публикационната ми активност до момента се изразява в 13 научни публикации в български и международни издания. Реализирал съм научни трудове в Румъния, Словакия, Татарстан, Беларус, Украйна, Индия. Общият ми импакт фактор до момента е 0.35.

Имам участие в два научно-изследователски проекта – единият – завършен, а другият – текущ. Завършеният е на тема „Изследване на възможността за получаване на функционални млечни продукти с растителни фибри”, а другият е с тематика „Изследване съдържанието на ресвератрол и ароматични компоненти на грозде и вино от района на град Плевен”.

Науката за храненето е основата на моето професионално научно развитие. За мен храненето е фундаментът на здравето, чрез превенцията, която то осигурява срещу редица заболявания на човека.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя като „асистент” в Институт по лозарство и винарство – гр. Плевен. Институтът е създаден през 1902 г. Със своята 115 годишна история, той заема фундаментална роля в развитието на лозарството и винарството в България. Институтът е една от най-старите научни организации, не само в България, но и на територията на Европейския континент. Основният принос на научната организация към световната лозарска наука е създадените и разпространени сортове – вътревидови и междувидови хибриди, отличаващи се с висока степен на студоустойчивост и устойчивост срещу редица заболявания по лозата. По-известните от тях са предпочитани за получаването на висококачествени български вина – Кайлъшки Мискет, Кайлъшки Рубин, Плевенска Роса, Рубин и други. Селекцията продължава да е едно от водещите направления в Институт по лозарство и винарство – Плевен.

Виното, като краен продукт от гроздето на лозовото растение, подлежи на разнообразни и задълбочени изследвания с цел да се документират и докажат качествата на новите сортове. Изследват се почти всички компоненти от сложния химичен състав на виното – захари, летливи киселини, титруеми киселини, антоциани, фенолни съединения, съдържание на серен диоксид, алкохолно съдържание и други. Неделима част заемат високоспециализираните анализи върху ароматичните компоненти на вината – висши алкохоли, естери, алдехиди, терпенови алкохоли. Ролята на винарството е неделима част от селекцията на нови сортове лози. Отдел „Винарство и химия” работи и по направленията, свързани с функционалния състав и антиоксидантния капацитет на вината. Двете направления се обуславят основно от богатото наличие във вината на вещества с висок антоксидантен скор. Направленията се опитват да отговорят на търсенията на световната наука по хранене, която е концентрирана в търсене и предлагането на решения за получаване на храни с висок здравословен ефект, функционална стойност и превантивни характеристика срещу различни заболявания. Виното с неговия висок антиоксидантен капацитет и наличието на множество разнообразни хранителни компоненти, отговаря в значима степен на горните характеристики.

Институтът работи и в направленията на науката за високоалкохолните напитки.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Желанието ми да се занимавам с научна дейност датира от младежките ми години. Винаги съм се възхищавал на педагозите си. Няма нещо по-велико от това човек да предава знанието, да го въплътява в духа на израстващото поколение. Смея да твърдя, че искрата към търсенето, към знанието в мен, е била запалена от онова поколение – „старото”, за което знанието бе основа на изграждането в човешкия индивид. Запалена веднъж, тази искра има нужда от постоянно поддържане. Научната работа за мен е една „лавина”, процес на непрекъснато търсене, процес на откриване, на генериране и предаване, гаранцията за развитие и просперитет на обществото.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

В последната сесия на ФНИ разработих и подадох за участие проект на тема „Възможности за редуциране на метиловия алкохол във високоалкохолни напитки, чрез прилагане на нетрадиционен подход на топлинна обработка”.

Метанолът е постоянно присъстващ компонент в българските традиционни ракии. Той трябва да е наличен в концентрации, строго регламентирани от Европейското и Българско законодателство, за да може високоалкохолната напитка да бъде класифицирана като безопасна за здравето на консуматора.

Основна идея на проекта е да се намери решение за редуцирането или пълното елиминиране на метиловия алкохол в напитката, с цел повишаване на нейната степен на безопасност. Основен таргет на проекта е получаването на нов продукт с висока степен на токсикологична безвредност, обуславяща се от пълното отсъствие в него на метилов алкохол.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната си публикация реализирах в международен журнал – Ukrainian Food Journal. Заглавието на статията е „Метанолно съдържание в гроздови и плодови ракии: основен индикатор за автентичност и безопасност”.

Изследването има за цел да определи наличието на метилов алкохол в шест гроздови и четири плодови (сливови) ракии, от гледна точка на тяхната автентичност и степен на безопасност за консумация. Автентичността на тези напитки се определя от наличието в тях на метанол. Неговото присъствие доказва, че ракиите са произведени от плодова суровина, типична за тях. Ако има фалшификация (най-често изразяваща се в разреждане на етанол с добавяне на ароматизанти), метиловият алкохол няма да бъде идентифициран. Концентрационните нива на метанол отговарят за безопасността на ракията от токсикологична гледна точка.

Получените резултати от изследването ни ясно доказват автентични ракии, т.к. метилов алкохол бе идентифициран във всички тях. Доказана е разликата в концентрационните нива на метанол между гроздовите и плодови ракии, като се установиха по-високи нива на метанол в анализираните плодови ракии. Това е нормална тенденция, т.к. в плодовете (сливи) съдържанието на прекурсора за получаване на метанол – пектин, е по-голямо.

Всички установени резултати за концентрацията на метанол в изследването отговарят на допустимите количествени норми, заложени в Българското и Европейско законодателство.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в България на настоящия етап е в един от най-кризисните си моменти на съществуване. Това се обуславя от формираното несериозно отношение към работата на научните работници. Голяма част от научните институции работят в условията на орязани бюджети за научно-изследователска работа. Дори при тези критични условия учените продължават да произвеждат научни продукти. Тези продукти са с по-изразен приложен характер, отколкото такива с фундаментален.

Много малко са младите хора, които са привлечени от този тип работа, т.к. заплащането не е достатъчно стимулиращо. Голяма част от младите хора, които се занимават с научна работа, не го правят заради унизителните финансови условия, науката е страст, която е много по-висша от материализма и неговите измерения.

Бъдещето е много неясно и несигурно. Науката не е приоритет на държавата. Докато това позорно мислене не бъде променено, изгледите за в бъдеще няма да са добри.

Напоследък се коментира, че научните работници нямат право да се оплакват, т.к. има множество Европейски програми за проектно субсидиране. Въпросът е, че в голяма част от тези програми е необходимо съфинансиране от кандидатстващата научна организация. Бюджетните средства, които се предоставят за поддръжка на институти, университети и прочие, са крайно недостатъчни да задоволят дела на това съфинансиране.

Как оценявате работата на екипа си?

Имам честта да работя с учени с много високо ниво, в една от най-старите научни организации в България. Комуникацията и работата с такива хора е висок стимул. Основната оценка на работата за мен, се свързва с постоянното изграждане на  колектива. Това се обуславя от екипната работа. Положителният измерител е крайният резултат. Работата на колектива, в който работя е винаги с посока към максималния резултат, не към търсенето на бърз резултат, който е непродуктивен и некачествен, а към навлизането в дълбочина, чистото научно дирене и реализацията на краен максимален резултат. Максимализмът винаги трябва да е водещ в науката.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Младите хора, не само в моята област, но и в други научни направления, не са привлечени от науката. Това е така, поради много причини. Основната от тях е неконкурентното заплащане. Човек трябва да вложи много интелектуален ресурс, за да се изгради като качествен научен работник. Последващата ниска оценка на работата действа нестимулиращо.

Разбира се в контекста на въпроса бих поставил и онази малка част от младите хора, които смятат научната работа за страстта на живота си. Такива хора не виждат в науката парите, а знанието, като най-висшата форма на съществуване, на изграждане (не само личностно, но и обществено такова).

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

На хората, които изпитват колебание в себе си, ще кажа да изберат науката. Знанието, изграждането и неговото предаване нататък е символ на смисления живот. Това, което остава след човека е смисловата дефиниция. Генерирането и разпространението на знание винаги ще е най-смисловия елемент на човешкия живот. Това е „субстанцията”, която ни определя като хора.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходими са много промени, някои от тях ще резюмирам по-долу:

На първо място – държавната политика. Държавата трябва да осъзнае, че без интелектуалния си потенциал е само една територия. Без хора, които да творят и да генерират знание, посоките на развитие ще са ако не равни на нула, то много близки до нея. Държавата трябва да стимулира още в младежка възраст нуждата от знание, като основен приоритет в подрастващото поколение. Само така могат да се създадат поколения с конкурентен интелект.

На следващо място – стимулирането на научните работници. Създаването на подходящи условия за творческа изява е основната единица на научната работа. Инвестирането в наука е с голяма възвръщаемост, но тя не е мигновена. Необходимо е време.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

За мен човекът не трябва да спира с две неща в своя живот – да чете и да спортува. Като млад човек в свободното си време се занимавам активно със спорт. Отделям достатъчно време за плуване и фитнес. Обичам да чета художествена литература и да пътувам.

Интервюто взе: Камелия Георгиева

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!