100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с д-р Кирил Василев: Най-важна е личната мотивация на всеки изследовател

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се д-р Кирил Василев. Занимавам се с наука от 13 години. Тясната ми професионална специализация е свързана с проучване на флората, растителността и природните местообитания в България и региона на Балканския полуостров.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента съм главен асистент д-р в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН (http://www.iber.bas.bg/?q=bg). Институтът се занимава с проучване на флористичното и зоологично разнообразие в страната, екосистемите и техните характеристики. Реално институтът е наследник на три бивши звена на БАН – Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Започнах да се занимавам с наука съвсем случайно. Не съм имал „запалване или летящ старт“ по време на следването ми в Университета (СУ) или да съм бил подтикнат от някой преподавател за това. След завършването ми на университета съм работил в частния сектор за 2 години като офис-администратор. След прекратяването на взаимоотношенията ми с бившия ми работодател съвсем случайно научих, че се търси биолог-специалист в бившия Институт по ботаника. Реших да се явя на интервю без конкретни планове за кариерно развитие в тази научна област. През следващите няколко години, навлизайки в работата разбрах, че това е моето призвание.

На терен.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

В една от последните публикации (Classification of European beech forests: a Gordian Knot?), която излезе в началото на 2017 г. в списанието Applied Vegetation Science беше проучено синтаксомичното разнообразие на буковите гори в Европа. Тази статия е с водещ автор Волвганг Вюлнер (Австрия) и е базирана на анализа на данни от цяла Европа. В резултат на това е предложена нова концепция за класификация на буковите гори, базирана на екологични критерии и групи от диагностични видове. Това изследване е едно от малкото пионерни изследвания на определен тип растителност в границите на неговия ареал с толкова голям масив от данни.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? 

Според мен има много добро бъдеше науката в България. Най-важна е личната мотивация на всеки изследовател, поставянето на трудно достижими цели, участието в международни изследователски колективи, силната самокритичност и отвореността към новите неща и младите хора. През последните години една много добра инициатива, която се осъществява е прилагането на програмата „Студентски практики“, която дава възможност за реален стаж на заинтересовани млади хора в научните институции.

Как оценявате работата на екипа си?

Работя в един чудесен колектив, с високо квалифицирани и добре образовани изследователи. Едно от важните неща  е възможността да работиш в освободена и творческа среда, в която личните ти професионални успехи зависят само от личната ти мотивация и отдаденост.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Имам щастието да работя с млади хора, желаещи да работят в областта на фитоценологията. Разбира се, времето ще покаже кои от тях и до каква степен сериозно ще продължат да се занимават с това.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Не бих искал да давам съвет за различните научни области в България, но смятам че във всяка от тях, ако човек търси възможности за финансиране и реализация, може да ги намери.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Мястото на науката трябва да бъде част от образователния процес на България, а не да бъде отделена от него. Големият потенциал от специалисти с които БАН разполага, все още не мога да кажа, че е на 100% част от образованието на младите хора. И тази пропаст между висшето образование и БАН все още съществува. Ограниченият научен потенциал в страната, съсредоточен в Университетите и БАН, предполага много по-тясно взаимодействие между тях. Така или иначе науката не е само и единствено свързана с кариерното израстване на един или друг изследовател, а преди всичко с предаването на знанията, опит и умения между поколенията.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Работил съм като офис-администратор. Имам щастието да имам съвпадения между хоби и работа. Свободното си време го прекарвам с приятели, пътувания сред природата и спорт.

 

Интервюто взе Ева Филипова

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts