Отиди на
Форум "Наука"

Теория на относителността - разяснение


astrologa

Recommended Posts

  • Потребител

Ако космически кораб пътува няколко дни в космоса със скорост, близка до скоростта на светлината, той ще се завърне на Земята след десет години. Този сценарий е често използван в научнофантастичните произведения, а описаното явление се нарича "времеви парадокс".

Предшествениците на Айнщайн, Галилей и Нютон, също вярвали в принципа на относителността. Един неподвижен наблюдател вижда кола, която се движи със 100 км/ч. Ако същият наблюдател се намира в друга кола, която се движи с 60 км/ч, то тогава му се струва, че първата кола се движи с 40 км/ч. Следователно, заключаваме, че скоростта е относителна и зависи от състоянието, в което се намира наблюдателят. През 1887 г. американските физици Алберт Майкълсън и Едуард Морли правят експеримент, посредством който измерват скоростта на светлината, разпространяваща се в същата посока, в която се върти Земята, и скоростта на светлината, която се разпространява в противоположна посока. Съгласно съществуващите дотогава факти двете скорости би трябвало да са различни, те обаче не били. Скоростта на светлината била същата, независимо дали я измервали от място или в движение с голяма скорост. Защо се получава така? Дълго време учените не могат да дадат задоволително обяснение.

Отговорът на този въпрос дава Теорията на относителността. Скоростта на светлината е единствената константна величина в природата. Следователно, щом скоростта на светлината остава постоянна на големи и малки разстояния, то тогава нещо друго трябва да се променя. Айнщайн вярва, че това е времето. За някого, който се движи с голяма скорост, времето тече по-бавно в сравнение с друг, който стои на място. Ако се постигне движение със скоростта на светлината, то тогава потокът на времето ще бъде напълно прекъснат Този теоретичен експеримент, разбира се е практически невъзможен за обитателите на Земята, тъй като нито едно превозно средство не може да достигне скоростта на светлината (300 000 км/ сек.). Най-лесно това явление се обяснява чрез примера с космическия кораб в научнофантастичните филми, когато героят разбира, че докато е прекарал няколко дни в космоса, на Земята са минали много години.

Специалната теория на относителността показва, че потокът на времето се изменя в зависимост от скоростта. Това обаче не е достатъчно. Проблемът за гравитацията продължава да съществува. Гравитацията според Айнщайн и тази, за която говорят Галилео и Нютон са различни.

Защо пада ябълката? Защо съществува сила, която привлича нещата към Земята? Защо Земята се върти около Слънцето? Защо между двете действа сила? Айнщайн желае да разбере истинската природа на тази сила.

По същество космическото пространство представлява равна повърхност във времето. Следователно, ако го възприемем като обширна мембрана и след това си представим сфери с огромна маса и обем, разположени по тази мембрана, каквито са Слънцето и другите звезди, ще забележим, че мембраната претърпява деформация, по-точно изкривяване. А небесните тела, които преминават случайно, са привлечени от това изкривяване към звездите. Изкривяването и промяната на посоката, която то предизвиква, представляват това, което Айнщайн нарича "гравитация".

В случая на нашата система Земята запазва траекторията си около Слънцето, тъй като скоростта на въртене и изкривяването са в равновесие. Ако по някаква причина масата на Слънцето се промени, ще се промени и траекторията на Земята. От друга страна. Земята също има маса, която макар и да е по-малка от тази на Слънцето, предизвиква деформация на космическата мембрана и около полученото изкривяване се движи Луната. Метеоритите, които падат на Земята са привлечени от това изкривяване, по тази причина пада и ябълката на Нютон.

Всички тела изпитват влияние от големите звезди. Светлината не прави изключение. Въпреки че се смята, че светлината се разпространява по права линия, независимо от препятствията. Айнщайн демонстрира посредством Специалната теория на относителността, че светлината се привлича от деформациите, предизвикани от звездите и на свой ред също се деформира. Тази деформация на светлината довежда до удължаване на пътя й. поради силата на привличане и вследствие на факта, че скоростта й остава константа. Колкото по-голяма е силата на привличане, толкова повече се забавя потокът на времето.

В зависимост от обема на звездите космическата мембрана претърпява различни видове деформации. Най-големите изкривявания от този вид се наричат черни дупки. Тяхната деформация е толкова голяма, че дори и светлината не може да ги прекоси, в следствие на което се прекъсва потокът на времето.

Квантовия мистицизъм

quantummysticismfaces-300x258.jpgИма ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.

В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.

Полемиката се завърта около стари колкото света въпроси, свързани с природата на реалността. Според много от ранните квантови физици, материята не съществува, тя се появява само ако се упражни акт на наблюдение от съзнателно същество. С две думи, материята се материализира когато я наблюдаваме. Айнщайн (твърд реалист) задава въпроса, съществува ли тогава луната когато не я гледаме? Макар подобен въпрос да звучи странно в ежедневния ни живот, в квантовата механика, физичните наблюдения влияят на наблюдаемите обекти в квантов мащаб и подобен въпрос не е толкова странен. Според известната интерпретация „Копенхаген”, ние не можем да говорим за обективната реалност без да я наблюдаваме или да сме я измерили.

neutron-300x232.jpgДебата за съзнанието в квантовата теория започва през 1927, когато Айнщайн обвинява Нилс Бор във въвеждането на мистицизъм, несъвместим с науката. Бор отрича обвинението и казва, че Айнщайн не го е разбрал, когато е казал че хората са и актьори и наблюдатели в света. Макар че Бор вярва че квантовите процеси се случват без нуждата от наблюдател, той все пак симпатизира на идеята, че една по-завършена квантова теория, може да помогне за разбирането на съзнанието.

Айнщайн от своя страна твърдо се противопоставя на каквато и да е субективност в науката. Той не е съгласен с гледната точка на Бор, че е ненаучно да зададем въпроса дали е жива или мъртва котката на Шрьодингер в едноименния експеримент. Айнщайн посвещава по-голямата част от своята късна кариера в опит да модифицира своят обща теория на относителността, така че да включи в нея и квантовата теория и да я постави в релсите на реализма. Например, известния парадокс Айнщайн-Подолски-Розен е опит в тази насока.

artgallery-aeires-abstract-digital-art-fractal-nucleus-300x225.jpgОт друга страна, Волфганг Паули, наистина прегръща някои от гледните точки на източния мистицизъм. Той особено много харесва концепцията за „светлата мистика” - синтез между рационалност и религия. Той спекулира, че квантовата теория може да унифицира психологическо-научните и философско-мистичните подходи към съзнанието. Неговата перспектива е силно повлияна от философа Артур Шопенхауер, чиято гледна точка относно реалността е силно повлияна от източните религии.

Скоро и други физици се намесват със своята различна гледна точка. Великия Макс Планк, дълбок привърженик на християнството, слага рамка на споровете, като поставя обективността на науката и християнството от една страна срещу източния мистицизъм на Шопенхауер от другата. Планк смята, че християнството и науката са съвместими. Според него и двете са обективни и се отнасят към ясно различими аспекти от реалността. Междувременно, Дирак отхвърля какъвто и да е вид религиозна риторика. Според него религията е бъркотия от грешни твърдения без база в реалността.

Споровете относно мистицизма се разпалват и излизат в публичното пространство с популярната книга на астрофизика Артър Едингтън – „Естеството на Физичния свят”. Макар че книгата изкривява много от концепциите, нейната защита на мистицизма привлича вниманието на широката публика и международните медии.

През следващата година Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер се присъединяват на страната на мистицизма, като вбесяват Айнщайн и Планк. Много други не избират нито едната, нито другата страна. Един от тях е математика Джон Фон Нойман.

quantum_view-300x168.jpgПрез 1958, Шрьодингер, вдъхновен от Шопенхауер, публикува своите лекции – „Ум и Материя”. В него той твърди че има разлика между измерванията на инструментите и измерванията с човешко участие. Според него регистрираната температура от термометър, не може да се счита за акт на наблюдение, тъй като не съдържа в себе си значение. За целта е нужно съзнание, за да направи физическата реалност смислена. Както заключава Шрьодингер, „Сигурен съм, че някои от вас, ще нарекат това мистицизъм. Затова със съзнанието че физичната теория през цялото време си остава относителна, вярвам че можем да предположим, че физическата теория в нейното сегашно състояние, силно предполага неразрушимостта на Съзнанието и Времето”.

Лекциите на Шрьодингер маркират последното поколение учени, което живее с мистичния спор. Учените които се занимават с квантова механика до втората световна война, са преобладаващо възпитаници на немската школа и работят в контекста на тогавашните философски течения. С прехода към англосаксонския възход в физиката, спорът умира. Повечето съвременни учени са реалисти като Айнщайн и не вярват че съзнанието има роля в квантовата теория. Доминиращото съвременно виждане е, че наблюдението не кара атома да съществува в дадена позиция, а просто наблюдателя открива положението на даден атом.

„Когато чета научна статия, която цитира класически уравнения, създадени от немски учен, ми се струва че те могат да бъдат подобрени от учените, ако те разберат как автора ги е интерпретирал”, казва Марин. „Съвременните квантови теории на полето, са наследници на труда на Херман Уейл и Паули. Въпреки това много физици днес ще бъдат шокирани, ако научат как Уейл и Паули са разбирали концепцията за ‘поле’, когато са писали своите класически трудове. И двамата са били впечатлени от мистицизма и са търсили начин как да обединят съзнанието и физиката. Уейл публикува лекция, в която фаворитизира християнско-математичния мистицизъм на Никола от Куза. Паули от своя страна публикува статия за Кеплер, като го представя като част от западната мистична традиция и учение”.

„За тези, които не подкрепят Копенхагската интерпретация и предпочитат алтернативата предложена от Давид Бом, ще им предложа да прочетат диалозите на Бом, с тема - източния мистицизъм”, добавя Марин. „Едингтън и Шрьодингер, както много днес, обединияват сили за да открият квантовата теория на гравитацията. Има ли техния споделен мистицизъм роля в техни прозрения или грешки? Не знам, но смятам, че е важно да се открие”.

Източник: http://www.sci-bg.com/?p=1279

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 93
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Администратор

ТЕОРИЯТА ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТТА ПОД ВЪПРОС

Астрофизик от САЩ обобщи данните за 2 милиона галактики

http://www.nauka.bg/index.php?mod=front&am...e&pid=12169

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...

Отлична статия Астролог, напиши нещо такова и за новите теории като вълновата например! Иначе форума Физика, тинейжърите са го обърнали на помагало за неангажирано и безмозъчно писане на домашни. Някои старателно губят време с мързеланковците, дано има поне педагогически ефект!?

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...

Твърде добре написано и щеше да е още по-добре, ако беше вярно, но не е. Теорията на относителността, говоря и за двете, никога не е била призната от сериозните учени. Дори самият Майкелсон не харесвал своите опити, довели до създаване на "чудовището" СТО. Защо не успяват Майкелсон и Морли? Защото етерът около Земята се увлича напълно заедно с атмосферата и не се отчита разлика в скоростта на светлината. Обаче през 1991 г. българинът Иван Манев и американецът Ричард Милс от Института по физика в Питсбърг, щата Флорида правят опит с лазер, който всеки може да повтори. Поставят неподвижен лазер в направление изток запад и екран на 50 метра. Пуска се лъч на всеки час и се отбелязва. За едно денонощие лъчът описва елипса. Какво е обяснението?

Поток от слънчевото магнитно поле облива Земята и взаимодействува с етера около Земята. Поради наклона на земната ос и въртенето на Земята, взаимодействието се проявява в едната половина като сума, а в другата като разлика на двата потока. На екрана резултатът е елипса, със съотношение на малка ос към голяма ос 0,4 или синус от 23 градуса. С този опит се развенчава постоянната скорост на светлината и измислиците на Айнщайн.

Гравитацията на Нютон и Айнщайн не са различни видове гравитация. Законът на Айнщайн се явява частен случай на Нютоновата гравитация, защото Айнщайн без никакво основание приема ограничението, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината. Вярно е, че има и такава гравитация, но е частен случай. Скоростта на земната гравитация е само около 8 км/ секунда.

СТО казвала, че скоростта изменя потока на времето, а също и масата. Чий поток обаче, на космически кораб, който се отдалечава от Земята или на Земята, която се отдалечава от кораба? Нали всичко е относително? Това са смешни и несериозни неща.

Защо трябва да си представяме пространството като мембрана, която се изкривява? От това става ли по-ясно какво е гравитацията? Не, поредната глупост. Много по-логично е да си представим топче, завързано за ластик, който се разтяга. Тогава ще говорим за сили в разтегнат ластик, а не за изкривено пространство, което е пълен аналог на изкривено мислене и невежество.

Светлината се привличала от масивни тела. Може да е вярно, но може да е обикновено пречупване на лъча, преминавайки през по-плътна среда. И как може да се привлича светлинния лъч, след като съвременната наука твърди, че фотонът нямал маса?

Има дефицит на сиво мозъчно вещество в науката, а не на маса.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Отлична статия Астролог, напиши нещо такова и за новите теории като вълновата например! Иначе форума Физика, тинейжърите са го обърнали на помагало за неангажирано и безмозъчно писане на домашни. Някои старателно губят време с мързеланковците, дано има поне педагогически ефект!?

Драги dedenze, имаш право, но не горките тинове не получават на готово отговори, а линкове и препратки. Мисля, че против правилата на форума да се дават готови решения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Твърде добре написано и щеше да е още по-добре, ако беше вярно, но не е. Теорията на относителността, говоря и за двете, никога не е била призната от сериозните учени. Дори самият Майкелсон не харесвал своите опити, довели до създаване на "чудовището" СТО. Защо не успяват Майкелсон и Морли? Защото етерът около Земята се увлича напълно заедно с атмосферата и не се отчита разлика в скоростта на светлината. Обаче през 1991 г. българинът Иван Манев и американецът Ричард Милс от Института по физика в Питсбърг, щата Флорида правят опит с лазер, който всеки може да повтори. Поставят неподвижен лазер в направление изток запад и екран на 50 метра. Пуска се лъч на всеки час и се отбелязва. За едно денонощие лъчът описва елипса. Какво е обяснението?

Поток от слънчевото магнитно поле облива Земята и взаимодействува с етера около Земята. Поради наклона на земната ос и въртенето на Земята, взаимодействието се проявява в едната половина като сума, а в другата като разлика на двата потока. На екрана резултатът е елипса, със съотношение на малка ос към голяма ос 0,4 или синус от 23 градуса. С този опит се развенчава постоянната скорост на светлината и измислиците на Айнщайн.

Гравитацията на Нютон и Айнщайн не са различни видове гравитация. Законът на Айнщайн се явява частен случай на Нютоновата гравитация, защото Айнщайн без никакво основание приема ограничението, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината. Вярно е, че има и такава гравитация, но е частен случай. Скоростта на земната гравитация е само около 8 км/ секунда.

СТО казвала, че скоростта изменя потока на времето, а също и масата. Чий поток обаче, на космически кораб, който се отдалечава от Земята или на Земята, която се отдалечава от кораба? Нали всичко е относително? Това са смешни и несериозни неща.

Защо трябва да си представяме пространството като мембрана, която се изкривява? От това става ли по-ясно какво е гравитацията? Не, поредната глупост. Много по-логично е да си представим топче, завързано за ластик, който се разтяга. Тогава ще говорим за сили в разтегнат ластик, а не за изкривено пространство, което е пълен аналог на изкривено мислене и невежество.

Светлината се привличала от масивни тела. Може да е вярно, но може да е обикновено пречупване на лъча, преминавайки през по-плътна среда. И как може да се привлича светлинния лъч, след като съвременната наука твърди, че фотонът нямал маса?

Има дефицит на сиво мозъчно вещество в науката, а не на маса.

Г-н Бойчев, доста се порових за информация за споменаваните от вас учени Манев и Майлс ... Не успявам да открия нищо.

А сега нещо по-важно.. Мисля, че в постовете си трябва изрично да казвате, че това са ваши хипотези. Те все още не са придобили статут на общо приета теория и някой ученик прочел форум физика ще изкара двойка, благодарение на това, че липсва това малко уточнение.

Поздрави Б.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

Г-н Бойчев, доста се порових за информация за споменаваните от вас учени Манев и Майлс ... Не успявам да открия нищо.

А сега нещо по-важно.. Мисля, че в постовете си трябва изрично да казвате, че това са ваши хипотези. Те все още не са придобили статут на общо приета теория и някой ученик прочел форум физика ще изкара двойка, благодарение на това, че липсва това малко уточнение.

Поздрави Б.

Уважеми г-н Богданов,

разговарях с Иван Манев по GSM, но успях да науча само, че откритието му е регистрирано в Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон. Не можах да го намеря в картотеката. Аз бях прочел за него в един вестник преди доста време. Освен това Иван Манев има издадена книга "Ключът към абсолютното" през 2005 г., където се описва този експеримент на стр.98. И всеки може да изпълни този експеримент и да го провери.

Съгласен съм с Вас, че когато се обсъжда моя или друга нова хипотеза, този факт трябва да се отбелязва. Но в случая не става дума за моя или нечия друга хипотеза, а за отхвърляне на една абсурдна и грешна теория, каквато е Теория на относителността. Нито една теория не заслужава да бъде приемана на доверие, а трябва да се оспорва и доказва, докато стане вътрешно убеждение на изучаващия.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

ОК скоростта на светлината е 300 000 km/s НО тази скорост е измерена от точка А до точка Б от страничен наблюдател. Да предположим че се движим в този момент заедно със лъча ,чиято скорост, този наблюдател е измервал.От теорията на относителността следва, че за нас ще измине доста по-вече от една секунда , докато наблюдателят измерва , а от там следва че всъщност ние не сме се движили със скорост 300 000 km/s ? тъй като времето за нас тече доста по бавно ... . А ся ми кажете защо аджеба тая скорост на светлината се приема за константа, след като се гледа на нея само отстрани ... и защо се твърди ,че нищо не може да я достигне , след като от където и да го погледнете, скоростта и е 300 000 км/с но за нас а за нея е да кажем 300 000 км/ за 3, 4 , 5 , 6 секунди или часа, или нещо доста повече от секунда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Уважаеми съфорумци, не знам колко от вас са изучавали физика на академично ниво, но езикът, който се използва във физиката е математически, тоест във физиката всичко се излага или доказва с математически изрази, като думите са сведени до минимум, докато тук чета някакви есета, все едно става въпрос за хуманитарна дисциплина :biggrin:

Хайде стига с тия пародии, дайте малко по-сериозно за физиката, все пак това не е лингвистика, където може всякакви локуми да се разтягат :tooth:

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След като черно да бяло ни доказа, че си изучавал физически дисциплини на академично ниво, не е зле и да дадеш пример с използването на формули в теорията на относителността. Можеш да ни покажеш и някой начин за тяхното изписване. То така да критикува от страни и баба знае.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аааа физиката си е чисто локумджийска нАука! :-)

. . .

Един от основните проблеми на българското образование на ниво бакалавърска степен получавано във физическия факултет на СУ е недостатъчното обсъждане на философските аспекти на физическите закони и изводите които те налагат.

При някои от магистратурите нещата се оправят, а при докторатите - вече изглеждат съвсем различно.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да предположим че се движим в този момент заедно със лъча ,чиято скорост, този наблюдател е измервал.От теорията на относителността следва, че за нас ще измине доста по-вече от една секунда , докато наблюдателят измерва , а от там следва че всъщност ние не сме се движили със скорост 300 000 km/s ? тъй като времето за нас тече доста по бавно ...

Ако се движим заедно с лъча, за нас не само че няма да измине повече от една секунда, а изобщо никаква секунда няма да измине. Тоест, за нас времето ще спре:biggrin: И всъщност няма да сме се движили нито с 300 000 км/сек, нито с каквато и да е друга скорост, тъй като за нас пространството ще се е свило в точка:w00t: . За съжаление - или за радост? - това никога не може да ни се случи, просто защото няма как да се движим заедно с лъча...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аааа физиката си е чисто локумджийска нАука! :-)

. . .

Един от основните проблеми на българското образование на ниво бакалавърска степен получавано във физическия факултет на СУ е недостатъчното обсъждане на философските аспекти на физическите закони и изводите които те налагат.

При някои от магистратурите нещата се оправят, а при докторатите - вече изглеждат съвсем различно.

Да, тази тема така както е започната би трябвало да ни насочи към философските аспекти на физиката. Лошото е че винаги ще се намери някой, който да сложи каруцата пред коня, тоест собсвените си философия и представа за света пред физиката като наука за природните явления.

На мен "локумджийската" страна на физиката ми е малко позната, защото работата ми свързана с физика винаги е била чисто практическа - експерименти и технологии. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Едва в последните години не повече от 30 теоретичната физика добива реално изражение, но е твърде начално такова.

Ето ги моите обективни предпоставки, заради които твърдя, че физиката на големите неща (предимно астро-физиката и теоретичната физика в нейната частност за пространство-време-движение-термодинамика) е "просто приказки":

1. планети, звезди... не стават за полева работа и експерименти (поради което сегашната Теория за Гравитацията е тенденциозно едностранна и догматична!)

2. пространството пак се разглежда едностранно като нещото между тия тела от т.1

3. времето... ах това време, то нас обръща и ние него обръщаме, попива през всичко и през всички епохи

- със закачливата ми перифраза на думите на Левски казах много повече отколкото всеки един Учебник по Тероетична Физика относно понятието Време

- то също е илюзия, както и скоростта на светлината и проблемът е, че ние искаме "да видим окото си с... хм, същото си око" (няма как да стане)

Всяко разделение на Науки води до догматичност и неразбираемост, затова и децата в училище "зубрят за оценки" и нямат механизъм, по който да им бъде казано, че те трябва да дават идеи за тези понятия, но това е една друга тема... за Образователната система. Камен Донев го е казал в оня скеч... :D

Теорията на относителността борави смело с няколко неосъзнати понятия: време (то всички функции се изразяват чрез него като параметър), светлина (скорост), пространство (път и материя), заедно описващи едната Енергия. Ама какво е това Енергия... е много ясно m.c2! Да бе... и кво е m, a c и къв е тоя квадрат? И се започва по стълбичката на догмата назад във времето и прежде-дефинициите.

Та тъй...

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

С най-голямо НЕ Удоволствие трябва да кажа, че не съм съгласен с мнението на ад Хок!

Твърдението за 30 годишната теоретичната физика е напълно погрешно. От 45 - 50 години се работи в посока Струнна теория /Ед Уитън дава сериозен тласък за развитието и след 1995/.

. . .

Точка едно - напълно погрешна. Наблюдението не е ли експеримент?

Точка две - също грешно.

. . .

Ако се проучи пътя по който е достигната ТО - идеите на основно на Лайбниц и Мах, подобно твърдение, че ТО работи с неосъзнати понятия - не би било изказано!

Та тъй! :lac:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....

1. планети, звезди... не стават за полева работа и експерименти (поради което сегашната Теория за Гравитацията е тенденциозно едностранна и догматична!)

........

Та тъй...

Стават, как да не стават. Възможността да се предрече тяхното положение в пространството и направените наблюдения по този повод са нещо много полезно още от древността. Днес при работата с космически кораби, спътници, космически арпарати се използват на практика всички знания за гравитацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те много хора имат някакви познания кво е телевизор или даже холограма, ама колко разбират... тва е отделен въпрос.

Отговорът трябва да се търси навътре, а не навън... поради елементарната причина, че с астрономическите тела експерименти засега не могат да се правят, а каквото бъде описано и формулирано като теория за тях, винаги ще е вярно по подразбиране, както смешния и непроверим "извод" (разбирай догма), че струпването на маса-материя поражда гравитацията.

Още в училище са ме упреквали, че се осмелявам да критикувам този... "постулат", но никой досега не ми го е доказал като такъв и да ми струпа маса.

Всички живи същества имат притегляща сила или мини-гравитация, да я наречем.

Останалите са геометрични проводници, както и самата материя.

Отговорът е в геометрията на времето. А то е толкова различно между планети и галктики от една страна, и в и между атомите от друга. Геометрията на пространството е различна в тези групи.

А "празното" пространство просто е "гладко, плоско, разгънато" време, поради което и разстоянията между тях "НИ ИЗГЛЕЖДАТ" големи.

"НИ ИЗГЛЕЖДАТ"... така, ето че стигаме и до светлината.

Как ще реагирате, ако ви кажа, че всичкоо си е на едно място (но не в пространство-времето), а просто геометрията на светлинните вибрации в "разгънатото" пространство ни създава илюзията, че нещата имат разстояние помежду си? Да, функция на същото това време са и като сме В НЕГО ни трябва скорост за да го преброждаме, което усещаме като пространство.

Светлината е частен случай на време "сгънато-разгънато като пространство". Това един ден ще стане ясно и на децата, но трябва да задраскат "планетарния модел" на атома от всички учебници и да го заменят с геометрични сечения и конфигурации. Толкова засега.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Под "догма" не се разбира непроверим "извод", а закон. Синоними според тълковен речник: доктрина, учение, дисциплина, теория, правило, канон.

. . .

За останалата част на постига ... no comment!

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

......

Отговорът трябва да се търси навътре, а не навън... поради елементарната причина, че с астрономическите тела експерименти засега не могат да се правят, а каквото бъде описано и формулирано като теория за тях, винаги ще е вярно по подразбиране, както смешния и непроверим "извод" (разбирай догма), че струпването на маса-материя поражда гравитацията.

Още в училище са ме упреквали, че се осмелявам да критикувам този... "постулат", но никой досега не ми го е доказал като такъв и да ми струпа маса.

...........

Явно си проспал някои уроци в училище. Ако не си чувал за опита на Кавендиш мижеш да наваксаш от тук:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11332&st=0

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

***

Още в училище са ме упреквали, че се осмелявам да критикувам този... "постулат", но никой досега не ми го е доказал като такъв и да ми струпа маса.

***

Под училище - разбирам от първи до дванадесети клас.

Та от чиста проба любопитство питам:

Кое е това училище, където се изучава тензорен анализ и диференциална геометрия, за да си позволите обосновано да критикувате и/или доказвате ОТО, респективно гравитационните ефекти възникващи между телата?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Там е бедата, че тва дето го пише по книгите (наука) не се ражда по нивите (не засяга планети и атоми ама никак).

Гравитационното поле не е константа във всяка точка от пространството около дадено "масивно тяло, планета... така че опитът на Кавендиш е доказване на точно това... свойство, и съвсем не, че скален масив има отделна гравитация.

Само еднороден по състав обект с нефлуидна природа (твърд и геометрично неизменяем) може да има постоянно гравитационно поле, а такива тела има само по книгите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всички живи същества имат притегляща сила или мини-гравитация, да я наречем.

Останалите са геометрични проводници, както и самата материя.

А когато живото същество се спомине:crazy_pilot:заедно с него отива в небитието и притеглящата му сила /мини-гравитация/. И вече неживо, то се превръща в прост геометричен проводник. Печална история и даже безславна. Но явно такъв е животът - ще трябва да се примирим:post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Драги Ад Хог,

Когато се говори за гравитация при птичките и пчеличките, в конвенционалната наука се използува господстващата в този момент - Обща теория на относителността. Създадена от Айнщайн, ОТО се развива и в настоящето.

. . .

За мини - гравитацията...

Едно ръждиво железно гюле или мъничко колибри променят структурата на пространство - време. Тази промяна води до всекидневно наблюдаваните гравитационни ефекти. Това не е мини, мулти или некъв друг тип гравитация, а е един и същ тип за всички типове макро обекти. За макро обект можем да приемем всички тела, при които квантовите ефекти са пренебрежитмо малки.

. . .

П.С

Изправяне на времето явно може да се види само с развита хипофиза до... трето или пето око. Във физиката времето е неделима част от пространството ... затова се пише пространство - време..

. . .

И още нещо...

Това е научен форум и постовете трябва да са базирани на приетите научните теории... останалото са фантастики, които нямат място тук!

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

^ за съжаление.

Да не мислите, че на мен ми е лесно да формулирам теорията си, когато няма утвърдени термини за това... поради която причина аз ги давам... някак си. Това е личното ми виждане и съм готов да обсъждам с всеки пробойните в логиката и методологията на приемане по подразбиране на едно или друго твърдение.

Ето аз твърдя:

1. Струпването на маса НЕ поражда гравитация, а е по-скоро обратното: имаме завивка (вортекс) в геометрията на пространството, която причинява увличането на материята

2. Гравитация имат само тела с вортекс в геометрията си (звезди, планети, хора - завихрането на косата при темето, което ви придържа Душата към материалната реалност на тялото!)

3. Айнщайновия извод E = m.c2 е просто извод и не е обяснен просто и ясно какво означава... просто извод от математическата номенклатура

· не казвам, че не е верен

· казвам, че не е обяснен, при все че в него има само три параметъра... ок, два де, нека C е константа по подразбиране

· по структура той прилича на също толкова необяснената Сила в Нютоновото: F = m.a или закона за импулса I = m.v, пък и този на Ом U = I.R (R го съпоставям с масата, която се съпротивлява на силата U за да бъде задвижена или ускорена като I)

Всички те по подразбиране приемат времето като... време, промяна в някои параметри между две състояния и толкоз. Това винаги ми е глождело очите и... логиката.

Затова си имам нещо като свое разбиране, пък който е добър с математическата номенклатура е добре дошъл да ми помогне, за да извлечем заедно подходящата научна форма на изложение. Този човек обаче ще трябва да е наясно много добре с разбиране природата на логаритъма и фракталните множества, както и мислено възприемане на познатите ни обекти като сечения на обекти от по-високо измерение.

Например аз твърдя, че много от законите в нашето пространство са "геометрични" (терминът е крайно неточен заради превода му, но карай) обекти или множества в по-високо измерение. За дефиниции е рано обаче.

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...